Много странно заглавие, но ще ви обясня защо точно в този ред 
Преди да забременея имах невероятно напрежение при ПМС (Предменструален синдром). Нека не се впускам в подробности, но мисля, че всяка жена знае за какво става въпрос. Та тогава съпругът ми, тогава все още гадже реши, че не може да издържа и заедно отидохме при гинеколог, който като му обясних, че преди да ми дойде цикъла ставам неузнаваема - направо друг човек, ми каза, че в древни времена пращали жените в това състояние далеч в пещерите, особено ако има пълнолуние.... Изписа ми хапчета, но аз заявих на моя, че на фона на всичко останало няма да се тровя, за това, че за три дни изпитва дискомфорт с моя характер....
Такаааааа, това - преди
Сега - Малката е на 10 месеца и в този период не съм толкова нападателна колкото преди, смело мога да кажа, че се въздържам, а и като че ли след раждането нещата се промениха в добра насока.
Обаче, като че ли съпругът ми използва ситуацията и при евентуално казана на криво дума в този период ми натяква, че ето виждаш ли не може вече с моите изблици на гняв.
Един въпрос, надявам се на искрени отговори - променяте ли се през ПМС или въобще преди или по време на цикъл емоционално и психически? Как го приема вашия съпруг, приятел и влиза ли ви в положение? Ако сте гневни какво прави и имали ли сте спор по този въпрос като мен!
П.С. Темата е провокирана след поредния скандал, по скоро провокиран от факти с моята емоционалност от педи да родя.
Виж целия пост
Преди да забременея имах невероятно напрежение при ПМС (Предменструален синдром). Нека не се впускам в подробности, но мисля, че всяка жена знае за какво става въпрос. Та тогава съпругът ми, тогава все още гадже реши, че не може да издържа и заедно отидохме при гинеколог, който като му обясних, че преди да ми дойде цикъла ставам неузнаваема - направо друг човек, ми каза, че в древни времена пращали жените в това състояние далеч в пещерите, особено ако има пълнолуние.... Изписа ми хапчета, но аз заявих на моя, че на фона на всичко останало няма да се тровя, за това, че за три дни изпитва дискомфорт с моя характер....
Такаааааа, това - преди
Сега - Малката е на 10 месеца и в този период не съм толкова нападателна колкото преди, смело мога да кажа, че се въздържам, а и като че ли след раждането нещата се промениха в добра насока.
Обаче, като че ли съпругът ми използва ситуацията и при евентуално казана на криво дума в този период ми натяква, че ето виждаш ли не може вече с моите изблици на гняв.
Един въпрос, надявам се на искрени отговори - променяте ли се през ПМС или въобще преди или по време на цикъл емоционално и психически? Как го приема вашия съпруг, приятел и влиза ли ви в положение? Ако сте гневни какво прави и имали ли сте спор по този въпрос като мен!
П.С. Темата е провокирана след поредния скандал, по скоро провокиран от факти с моята емоционалност от педи да родя.
На мъжът ти нямаше да му дойде на ум, че имаш ПМС, ако ти не си му казала. Така, че натякванията си си ги докарала сама за съжаление.
Само, че при мен е 3-4 дни, а тях ги държи с месеци едва ли не. Изобщо не е измислица тая работа. В предменструалните дни направо изтрещявам. Абе ей така ми ври отвътре и от мухата правя слон 
Като ми дойде - край! Когато пия противозачатъчни ПМС е по-леко. Когато не пия е ужасТ. А физическо неразположение нямам от години, за сметка на психическото. Преди беше обратното. 