подсъзнанието може всичко 10

Ето нещо за душата! "Вечерен тромпет" от Борис Христов /заради негово стихотворение навремето от канал 1 бе изгонена една страхотна личност!/

Вечерен тромпет

Върти ни живота под жаркото слънце
   и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
   ще взема тромпета и ще седна на прага.


Стига край тия стени си се лутал
   като звън на пробита комбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
   тишината - само викът да остане.


Искам да гръмне горещият вятър
    и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
   след кръстоностния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
   с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
   на глух, да възвърне слуха си.

Искам да вържи своите пръсти
    крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от своите сълзи
   в окото, което ръждясва.

Искам отново при мен да се върне
   панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
   този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
   до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
   че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
   Или на някой архангел невидим.

 Борис Христов

да, много е жалко това, че духът на темата ни се пречупи някак си....

Темата - това сме ние. Както са казали хората - по приказката ще го познаеш. Само, че бих допълнила - понякога трябва по- дълго време да разговаряш с някого, за да разбереш какво се крие зад приказките му, за да може да покаже истинската си същност.Вече няколко пъти се зараждаха конфликти, но темата оцеля. Надявам се и сега да превъзмогнем конфронтацията.

 Вчера не помня къде из нета четох, че човек не се променя през живота си, а само вниква все повече в собствената си същност. Вчера си помислих, че не съм съгласна с това твърдение, но днес съм на противоположното мнение. Действително ние през целия си живот се опитваме да разберем самите себе си, но изглежда не го осъзнаваме. Напълно съм съгласна, че няма по- напреднали, а само по- осъзнати.

Вела, право в десятката!!!

Потребителката сама си призна вчера в темата за грозните думи с които е заляла друга потребителка - всякакви оневинявания и защити вече са ненужни след като са лъснали нещата.
И аз се надявам приятната атмосфера в темата да се завърне.

Съгласна съм. Странно е във форума да се говори културно и извисено, а при личната кореспонденция да се използват непристойни думи и епитети.

Както вече сме коментирали, всичко, което правим го правим заради себе си, а не заради някой друг. Просто не всички сме го осъзнали все още.

И в двете теми на няколко пъти бяха поствани четирите споразумения, всички ги приемаме и ги харесваме, но не ги спазваме. Цялото напрежение се породи от неспазването на принципа да не се правят предположения. Някой предположи, че някой е направил паралелна регистрация за да създава интриги, друг пък предположи кой е този някой, но се оказа, че предположението не е вярно. Нека модератора провери и отсрещната страна, за да няма съмнения, че се действа избирателно, много е възможно въпросния потребител да е трето лице и въобще да няма отношение към ситуацията, ето още едно предположение   А "Не приемай нищо лично" е още по-трудно за спазване споразумение. Никой от нас не знае кой на кого какво точно е писал на ЛС, те затова са лични, така че не може да се направи обективна оценка на ситуацията. Затова предлагам да сложим точка на дискусията 

Каквото и да предприеме модератора си е все тая, времето не може да се върне назад, раните дори да заздравеят все ще остане белег в душите и на двете (и не само на тях).

"ЗАРАДИ ЛИПСАТА НА САМОКОНТРОЛ ВЪВ ВЪЗРАСТНИТЕ, СТРАДАТ ДЕЦАТА."

http://www.youtube.com/watch?v=rbypnNhsPec&feature=related

http://www.vbox7.com/play:da631027

Дори добре да го познавах,
вървейки по големия Път,
от разклоненията бих се опасявал.

Път е равен и гладък,
но хората обичат страничните пътеки.

Дворецът блести от чистота,
нивите тънат в буренаци,
хамбарите - съвсем опразнени,
дрехите - извезани и шарени,
остри мечове препасали,
напоени и нахранени,
с богатства отрупани -
разбойнишки друм е това,
не е Пътят!

Ех, едно е теорията, а друго е практиката!!Трудно е да прилагаш прочетеното, но е лесно да даваш съвети!!!Това е или го имаш или го нямаш

Цялата тази неприятна ситуация - за която предварително поисках прошка от съфорумките, ме накара да се замисля за някои неща.

До къде е границата, да замълчим от деликатност - и къде е границата - да подкрепим истината с цената всичко.

Ако някой от нас разбере, че съфорумка ни отговаря мило и заобиколно в темата - а на мейли или ЛС говорят, колко е ограничена еди коя си, или пък онази само си мисли, че знае нещо но е кръгла нула....какъв трябва да е този "човек" ?

Не претендирам да съм супер духовно извисена или безгрешна - но липсата на отговор на модератора по въпроса за нападнатата и набедена публично съфорумка много ме озадачава. Защо модератора маха "фекалиите" от злословника, а не маха "фекалиите" от наднатия човек? Надявам се това скоро да бъде направено - поне така ми се иска.

В живота  е трудно да приложим всички прочетени и полезни неща - опитвам се, и ще опитвам докато успея - никога няма да се предам, няма да предам и самата себе си обаче.

Не мога да прикрия разочарованието си - не трябва да сме стадно племе и да си заровим главата в пясъка, докато отмине еди какво си - не желая да споменавам ситуацията и с истинското и име.

Не винаги трябва да се оставяме на течението, защото има много подводни (двулични_ камъни. Силните хора се справят с тях, но има и други на които трябва да помогне!

mimina , какво ще кажеш например за дребния провокатор или за големия провокатор? Аз например, не се засягам от това, че някой би ме приел като такъв, но ако аз мисля, че някой е провокатор - бих му го писала лично а не да го коментирам зад гърба му. Това редно ли е - морално ли е. Според мен не е - но приемам мнението на дадения човек без да споря с него

Какво мислите за провокациите, момичета? Как се справяте с тях?

*Nessa*, споделям мнението ти

Нищо не мисля  и не се справям с тях 


Всеки е прав за себе си непрекъснато си го припомням посредством подписа ми 

didiela, права си. Мисля, че на всеки малко или много е трудно да прилага прочетеното на практика. Означава ли, че не трябва да опитваме? Означава ли, че не трябва да четем или пишем това, което ни е впечатлило? Означава ли, че ако за себе си не сме се справили с нещо, не трябва да пишем, че е добре да бъде преодоляно?

emoli , не мога да ти отговоря за провокациите. Това, което знам на теория е, че в такива ситуации не трябва да се намесват емоциите. А дали е по-удачен отпорът или щраусът?