На колко години децата ви се научиха да четат?

Аз се научих да  чета на 5г - на 6 г тръгнах  в първи клас, но майка ми каза , че сама съм искала да чета. Синът ми се научи на 6 - е, срича още , но не го натискам - в училище  ще се научи  гладко да  чете. На нас смятането ни  е проблем. в училище искат да  могат да събират и изваждат  от  1 до 10 а моето гардже не иска, бавно мисли .... и все е  грешно. 

Като майка на дете, тръгнало нечетящо на училище, при това на 6 години и половина, абсолютно се подписвам под горното мнение! И не защото синът ми не се научи да чете според изискванията в училище или е бил сред изоставащите, тъкмо напротив, нооо знам какви усилия и колко допълнителна работа вкъщи ни е коствало това, включително и в 3-ти клас с разказвателните предмети. Наблюденията ми върху предварително четящите деца са, че се справят много по леко и самостоятелно!

Бих добавила също, че колкото и да зависи от интереса и даденостите на самото дете, един неправилен подход може да доведе до жестоки последици! Авторката е щастливка, че има баба учителка и предполагам може да и се довери. Нашата баба беше само амбициозна и..... въпреки, че на 4 години детето познаваше всички букви .... да кажем, че не намери правилния начин, включвайки елемента задължителност, повишаване на тон, нерви и коментари за умствените способности на детето ... Това, което постигна - пълна отврат към всичко що прилича на книга... Е, не ме питайте оттам на татък!

Дара,  а проявяваха ли  голямо желание да се  научат? Моя с четене и писане е добре в ПГ , но  с числата какво ще правим - толкова нагледни средства - ябълки, круши, пари , монети, колички.... не му  е интересно , не иска.... Дори започнах да се притеснявам. аз бях така  с математиката , какво ли се чудя за детето  си?

На 6, на 5 знаеше буквите и можеше да срича, но чак сега може да си прочете заданието на задачката в списанието. Не чете гладко, но все пак се справя с малък текст. Мението ми е, че като едно дете покаже интерес и готовност да научи нещо, трябва да се откликне, а не да се каже - ами какво ще прави в училище. Училището е само една малка основа от знания и е нормално едно будно и умно дете да знае много повече неща от тези, които са заложени в учебната програма.

Съгласна съм с Янечек, че когато има интерес от страна на детето, веднага трябва да се поощри.
Пресен пример с племенника ми, който е на 7 години и сега е първокласник. Като тръгна на училище не можеше да чете. Вече може, но още срича и няма никакво желание да прочете книга - ама никакво  . Преди около 2 години обаче не беше така. Тогава много искаше да се научи да чете, но майка му реши, че е рано: "Сега да играе, в училище ще го научат". Е научи се, но наистина с цената на големи усилия и абсолютна незаинтересованост от негова страна. Интересуват го единствено филмчетата по телевизията и играта на компютъра. Все си мисля, че ако го бяха научили тогава, когато сам проявяваше желание, положението щеше да е различно. И може би сега вместо да гледа филмче, щеше да си чете книжка...

И аз смятам, че децата трябва да  могат да четат тръгвайки в първи клас.

В предучилищната група научи буквите и сричаше.Истинското четене научи в 1 клас.

какво значение има, на 20 всички ще четат и пишат 

Малена научи буквите на 3,5г. Може да пише доста думи, доставя й голямо удоволствие. Никога не съм я карала да го прави. Опитва се да чете, но предпочита писането.
Както казва синът на една моя приятелка /няма още 3г/      2+1=Й

За мен няма никакво значение, дали чете, пее или танцува. Важното е, като дойде момента в училище да й се учи.

Не си спомням да са примирали от желание. Някакъв страхотен интерес и желание от тяхна страна не си спомням да е имало. Но и нямам спомен да е имало проблем при ученето да четат. Колкото до смятането - там никога не сме се запъвали. И тримата са на "ти" с математиката. Тя им е била винаги любим предмет и винаги с лекота и удоволствие са се справяли. Спомням си веднъж, мисля в трети клас беше Наталия, когато имаше проблем с някаква много завъртяна задача с думи. Тогава баща й каза да замени навсякъде думата "киломерти" с "лева" и Наталия реши задачата за отрицателно време.  Естествено, това не е универсален метод, но човек трябва да е изобретателен, за да могат децата ако не да развият интерес, то поне да не развият отвращение.

Децата са любопитни към света, но всяко дете има различни предпочитания.Затова, ако едно дете има наистина желание да се учи, нека го направи, нека разпознава буквите от ранна възраст.Но идеята да е негова, не провокирана от родителите.
майка ми е пенсионирана учителка на деца до ІV клас , а в рода ни/ братовчедки, лели и т.н./ аз май съм единствената жена, която не е учителка.Наблюденията ми са, че за учителките, колкото и присърце да си вземат професията, винаги е "добре-дошло" децата да знаят повече, тръгвайки на училище.Защото децата колкото и да са подготвени са все пак различни в усвояването на материала и ако има повече подготвени учителката ще има време за другите.Това се отнася за всички нива на обучение.

Но не се заблуждавайте, че предварителното усвояване на материала, вкл. и "гладко четене", преди първи клас е някакъв критерий за бъдещи по-големи успехи на детето.защото повечето майки предполагат, че е така и след това остават разочаровани от постижения и резултати .

И да допълня, че преди първи клас само сричах, а бях на 7 навършени години.В края на първи клас четях най-гладко от класа и най- бързо, тук имаше един пост, в който се описваше проверката за гладко четене със засичане на време, при нас също я имаше тази проверка.Единственото дете, което беше с по-добри показатели в същото училище беше момче от класа на майка ми, по същото време в ІІІ клас.Сега карам майка ми да учи сина ми на букви, той знае само три.А тя гледа със съответната  лека ирония на тези мои мераци.

Понеже спомена учителки в поста си...

Нито една от трите учителки на децата не каза, че трябва децата да могат да четат, прекрачвайки прага на класната стая в първи клас. Нито една! Всички, на всичките три родителски срещи повтаряха до припадък колко това не е необходимо. И, честно казано, добре, че не съм им повярвала и добре, че майка ми държеше и тримата да могат да четат. То и на мен ми стана ясно още след Наталия, че трябва да могат де. В същото време, вече ми е писнало на всяка родителска среща след първата да слушам и до ден-днешен за проблеми с четенето. Вече четвърта година. Даже след последната среща споделих с приятелка, чиято дъщеря е вече в седми клас и тя не е учудена. Твърди, че и в седми клас има ученици, които влачат и сричат. Е, извинете, това не е нормално!

И последния пример с успешния тест за четимост го разпознавам по скоро като изключение от практиката.

Дара- Именно , старая се да  не му се отврати математиката ( както на мен). Когато прояви интерес за първи път към буквите не съм го спирала  с думите " Не сега  -  в училище ще те научат" ,  а  започнах по малко всеки ден да обяснявам и показвам.
Светкавица, права си , че гладкото четене ( та дори и бързото смятане) не са критерии за по- нататъшни успехи. Но щом хлапето иска по - рано да се научи на нещо защо да  му убивам желанието - мисля , че така няма да има стимул за по- нататък.

"...гладкото четене ( та дори и бързото смятане) не са критерии за по- нататъшни успехиц...", но е една от предпоставките за това, мотивите за което вече отразих и аз, и други участници по темата.
Въпросът е дали детето трябвало да може, защото какво щяло да прави в първи клас, както беше зададено в началото на темата. Е, има какво да прави, определено има. За неможещото дете обаче си остава под въпрос дали ще съумее да навакса навреме и да се включи, като лично аз не бих поела такъв риск спрямо моите деца.
Съвсем друг е въпросът "как", който не бе зададен в тази тема. За него си има достатъчно и други теми, макар че мимоходом бе разгледан и в настоящата.
Какъвто и да било интерес към нови неща, полезни при това, следва да се стимулира, а не да се ограничава с измислени поводи. Може да е четене, може да са задачи, може да е чужд език, може да е пияно, може да е спорт, няма значение, новото е винаги в плюс, когато е знание или умение за нещо такова. А да се стимулира и насърчава не е едно и също с това,  да се задължава, кара, тика и т.н. Бих приветствала каквото и да било ново знание или умение у децата си, за което самата аз се старая да дам насока, да предложа, да покажа. Най- ми е лесно да не го правя, но това определено няма да се отрази благоприятно на хлапетата.

Буквите ги знае отдавна,но сега на 6 и половина,току що завършваща предучилищна група,моята малка дъщеря вече срича и го прави с огромно удоволствие.Взема книгата и почва,много е смешна.

На въпроса на 6 г.
В момента дъщеря ми завършва предучилищна група  в училище. Там всички деца четат и пишат(печатни букви). В училище се носят книжки от децата и всяко дете си чете части от книжката на другите деца.
Оставам с впечатление , че и в други предучилищни групи в училищата четат и пишат децата. Но чувам от други майки , че в детските градини не е така. Не знам какво става  в първи клас когато едни могат да четат, а други не.
Преди се тръгваше в първи клас и се учехме да четем и пишем , но сега децата тръгващи в първи клас трябва да могат да четат и пишат. Поне с такова впечатление оставам от изискванията, които имат към децата , госпожите в предучилищната група.