По света и у нас, щъркела ще дойде и при нас - Мами над 35год. - тема 12

Каритас стискам палци.
Илче  при това време дето се е облещило навън няма начин да нямате спокоен полет.
ARGHT - любимото не си е чуло телефона и е  видяло че е търсено чак сутринта и  после забравило  да ми каже. Пий антибиотика и стискай зъби -  ще издържиш - имаш цел. Дано да помогне. И наистина си  купи и пий нещо допълнително за регулиране.
Мили Ванили - по моя информация едното вече  е откраднато /беше карано само три пъти - любимото не е запален колоездач/.
Хайде момичета - давайте, че след 2-3 месеца и ние се включваме в бебеправенето. ARGHT-ови даже по-рано.
Мили Ванили - почвайте с  още от  8-я ден. И така през ден  до момента в който ову теста не стане положителен. След това 3 дни всеки ден и  после през ден още няколко  пъти - колкото си решите. Тази схема я четох някъде в нета и при нас проработи. Е друг е въпроса, че не стигнахме до края.
Пожелавам ви приятна нова  седмица и  на всички.

паполино - на нас тази схема ни се вида малко сгъстена, та карахме по съкратения вариант. По повод на схемите, половинката каза " офф дай да го направим по-бързо това бебе, та да си правим секс без изпълняване на нормативен план-график "
Хубаво е, че при вас схемата е проработила, сега само да поизчакате малко време да се нормализират нещата и хайде пак да покривате нормите по графика....

caritas - лелееее как ми се прияде тортичка.........

Оххх, знаех си аз, че не трябваше да я пускам, ще ми тежи сега на съвестта твоето прияждане.

caritas - така де, то малко и трябва на една бременна да и влезе в главата.....

Привет на всички душички!

Страшно много стискам палци на Реге, Мили, Милето, Каритас - АТАКАААААААА и да хвърлите в много скоро време по някоя бомба!! 

Днес причвечер отивам да запазя маса в О!Шипка! навън за:
Лени + любим,
Зази - соло китара
Каритас - соло китара
Милем - соло китара
Милето - соло китара
и аз + любим

Марпен, Бъни? Моля да ми отговорите...

Пропускам ли още някой, който да е изявил мераци, пък аз да не съм видяла?

АРГХТ, и аз през живота си съм вземала 2 пъти антибиотик, като първия път беше на 25-годишна възраст, преди да родя, защото ми откриха някакви коки, и втория път беше заради някаква гнусна кашлица, която се настани трайно в дробовете ми. И двата пъти не съм чувствала особен дискомфорт (освен този, предизвикан от спирането на бирата  ), но аз съм куче вълча порода! Дъщеря ми, милата, като тръгна на детска градина (на 3 г.) започна всеки месец да боледува от гнойна ангина и съответно беше на антибиотик. Изтърпях това положение 7 месеца и на 8-мия отидохме да й махнат 3-тата сливица. Когато на следващия месец отново направи гнойна ангина и почна антибиотика, заявих категорчино на лекаря, че искам още следващия месец да й извадят и другите две сливици. И въпреки неговата съпротива стана точно така. Искам да ви кажа, че оттогава дъщеря ми е едно здраво, силно и енергично дете, което дори и да го хване някакъв грип (веднъж годишно), го изкарва на крак като мен - с Парацетамол или  Аспирин (ad libitum  ), лимони, портокали, мед и чай.

Много прегръдки и успешна седмица на бебеправещите, чакащите, бременеещите, пиешите антибиотици или бира  и т.н.!   

Запис за сега и отивам да ви изчета, че многооооо сте изписали.

Здравейте на всички!  

Днес ми е тъжно едно такова... Напоследък все по-често влизам в "родители, преживели загуба" и плача като чета там, но явно имам нужда и затова чета и плача, и така... И си мисля за бебетата, които загубихме... Първо близнаците - единия в 9та седмица, другия в 12та, после другото потенциално бебе... Станаха вече 2 години, откакто правим опити... А можеше вече да сме с няколко бебета...   През това време толкова хора забременяха и родиха...

Кога ли ще дойде нашия момент? Дали е писано?

Ох, извинете ме за това настроение... Чудех се дали и на вас ви минават тези мисли също... Как се вдигате?

Пожелавам ви от сърце хубава седмица на всички...  

Прасковке, изпадаме в такива ситуации. И аз съм от ревливите и чувствителните.

Изпадам в дупка и си казвам, че никога повече няма да ми се случи късмета на първата бременност. В такива моменти безнадеждността и безизходицата са толкова силни .... И в един момент осъзнавам, че тези объркващи чувства ако се настанят трайно в мен, доникъде няма да ме доведат. Освен да си прережа вените ритуално, какво друго ми остава. И  оттам идва и надеждата, и борбеността, които и ти притежаваш, при всички добрини и саможертви, които си направила в живота си.

Тогава се вглеждам в съпруга, когото много обичам, в дъщеря ми, която усещам последните дни, не е получила на 100% обич от мен, защото съм била там, при другото, имагинерно все още несъществуващо дете, сещам се за родителите ми, които толкова ми помагат, обичат и подкрепят.
Сещам се за въздуха, водата, слънцето, за това, че нямам все още цирей на носа си, и си казвам, трябва да има начин, продължавам напред.

Та така. Прегръщам те сиииилно!

Прасковке

И аз съм редовен читател на тази част от форума. Нито се шашкам, нито се отчайвам... само винаги чета с ужасна тъга  Понякога пак си преживявам нашите чувства и всичко ми се връща в пълна сила, въпреки че не знам дали изобщо ни е напускало... просто сме "на педалите" и погледа ни е устремен напред. Дори не знам дали "сме се вдигнали". Няма време да мисля за това. Нямам и право...
След около 50 дни трябваше да си имаме едно малко пънче, но... живота ни не спря нито в началото на февруари, нито ще спре в началото на юли...
Така се вдигаме - поглеждаме напред и първо провлачваме крак с отвращение и разочарование от живота, после подушваме пролетен въздух и душите ни се зареждат със смелост да мечтаят, в някои трудни моменти разни мутри, от един виртуален свят, със странни имена, като Прасковка, да речем, ни усмихват и ни дават кураж и така... борим се и успяваме според зависи 

Привет на всички!

Vanhorne ๏̯͡๏) и аз ще ти стискам палци.  Наистина е много притеснително да чакаш, особено пък в твоето положение. И аз все си мисля най-лошото. Много съм черногледа. Дано поне ти не си такава. Но каквито и да са резултатите щом нещо трябва да се направи, което е за добро ще стискаме зъби и ще го направим. Възхищавам ти се, че спортуваш.     Гледам, че си търсите мома за пича. Нашият кум е в Чикаго и има немска овчарка, но не знам мома ли е или пич. Ти в кой град си?

milly vanilly наистина не чакай. Ако нещата не се получават започвай с изследванията, а не чакай толкова много като мен /имам предвид пълните изследвания/. Иначе всяка година си правих контролни изследвания, на които ми казваха, че всичко е наред, но не ми предлагаха да направим по-подробни изследвания. 1 година е достатъчна за проби.

Lennyh благодаря за препоръката, но аз вече тръгнах при друг лекар. Колебаех се и за него. Имам го предвид като втора резерва. Ти да не си ходила при него? Гледам, че при теб нещата са към финала. Стискам палци и го давай по-спокойно.

Мили бременилки, как виреете в тази жега? Аз направо ви съжалявам. Мушкайте се по хладните местенца, че не се живее и се пазете.

Стискам палци на тестуващите се. Дано при вас проработи тази схема.

caritas чакаме хубави новини от теб.

Илче лек полет.

Прасковка пожелавам ти скорошно излизане от "дупката" 

Лека и успешна седмица на всички!

Мила Прасковке,

убедена съм, на всички ни минават тези мисли през главите и тази мъка през сърцата. При нас вече 3 години след извънматочната не се получава. Допреди 2,5 години много тъжах и страдах, но от половин година насам успях да променя настройката си като станах пациентка на клиника по стерилитет. И макар за всичките тези 6-7 месеца да сме имали един реален опит, до който стигнахме с много чакане и лекарства, и който се оказа неуспешен, аз ни най-малко не съм отчаяна, напротив. Убедена съм, че това е правилният път и макар и с малки крачки, се доближаваме до заветната цел! И около нас всичките ни приятели или са бременни, или си имат вече бебета. Това много ме тормозеше преди, чувствах се някак подтисната, с огромен комплекс за непълноценност. Сега обаче прескочих този трап и въобще не се притеснявам от факта, че нещата стават толкова трудно - този път трябва да извървим, явно. Въпросът е тези мисли, които описваш, да не се загнездват в съзнанието ти и да не разпростират умъртвяващите всяка хубава мисъл пипала. Трябва да се научиш на всяка такава мисъл да противодействаш с някоя много хубава. Знам, че никак не е лесно. Както виждаш аз 2,5 г съм била в мрака. Но пък съм доказателсво, че може да се излезе от него, колкото и да е трудно. И, уверявам те, на новото място      се чувствам МНОООООООООООООООГО добре!

Ще дойдеш ли на срещата в сряда?

Охоооо , от сутринта торти, кафенца  
Лилии, лилии , да ви имам апетита  

Почти уцели плана   . Сега я карам лежерно   , обаче   видя тест + не три дни, цели 5, и ако издържи милото на 7 още подобри  

Рослемче,   знам бе душичко   . Ама не ми се ще да се отчайвам след три опита   . Не искам да изпадам в паника, не и толкова рано   , надежда какво да се прави   И да ви кажа тука възрастта въобще не е фактор, и не ги разделят на стари и млади   . Или раждат много млади (още в тинейджърска възраст ) или след 30-35 години   . И не смятат че след като минеш 35 г.  , ще бъде по-трудно   .
Какво да правя с моите 33 г. , които ще навърша през юли   , в коя група попадам   и аз не знам  
Няма да си вкарваме филми на ужасите още от сега, ей   . Горе главите , пушки на рамо ...леви десни, леви десни , ще вървим на пред  

Прасковке,   Това е причината, аз да не влизам в тази част на форума   . Влизах 2-3 и се отказах, честно казано, иска ми се да дам подкрепа и утеха на някого...просто да помогна с нещо ....   ама с какво и как   ... така и не успях, а само натоварих себе си излишно   . Тука телевизията и вестниците са пълни с трагедии и човешки загуби   просто това ми стига   Но, ти споделяй с нас, особено когато ти е тъжно, някак си на човек му олеква   .

А , мен едни мисли ме връхлитат   . Така е когато никога не съм забременявала   . Първо защото нямаше кой да ме обеби   , сега го намерих и дай боже да се случи  , каква ли паника ще съм  .... Ванхорне ще изглежда непукиз   сравнение с мен. Колко дълго ще ги чакам   , и ако не става , защо не , ще има ли шанс въобще  

Айде стига тъжни мисли  

Мила Прасковке,скоро някой тук беше писал,че гърбът на човека бил скроен според товара,който трябва да носи.... Сигурна съм,че когато нагушкаш своите бебочета вече няма да има спомен от тази мъка,но сега ако можеш да не й се даваш.....Може да ти звуча глупаво,но не се оставяй да те увлече........прави каквото ти се прави и давай напред
Vanhorne ๏̯͡๏) аз ходих през две седмици на уз и бях хвърлила доки в ужас,но това беше единственния мой възможен начин да оцелея!Стискам палци всичко да бъде наред!
АРГХТ ненавиждам антибиотиците!Още малко ти остана и поооосле    
На всички  ,а на хипопотамчетата-погал по тумбичките-Лениии повъсих се малко с твоя прашец,че и ние открихме ловния сезон да му се не види
Ееееееее milly vanilly ,тц,тц 33.................ми че аз да се отказвам ли бряяяя на почти 39......нема начин.........

Привет, на всички...нещо не съм на кеф и само ви чета...опитвам се да си оправя безпричинно киселото настроение..ето нещо за слушане и на вас:)http://www.vbox7.com/play:c678d2e9

И аз съм така , Прасковке.

Сега щях да съм в 21-ва седмица, щях да имам коремче.

Но сега съм мама на ангелче и това е. Снощи бях в много тежка криза. Очите ми още са подпухнали от снощния рев до полуда.

Започнахме опитите си отново, вчера бях в ову. В началото на юни ще видим, какво се е получило. Генетичните и имунологични изследвания са добри. Абе всичко е ОК.

Но празнотата си стои в мен. Много се скарахме с мъжа ми снощи. Той милия иска да не допуска влизането ми в дупка, но не разбира пустотата и празнотата (физическа и душевна), които усещам.

Ми това е 

А сега ме е страх МНОГОООООО

страх ме е дали е станало
страх ме е да не би да не е станало
парализирана съм