Бременна и изоставена

Здравейте!И аз се присъединявам към вас...Въпреки че дълбоко в себе си се надявам таткото да се върне при нас.Все още много го обичам.
Аз съм бременна в 6ти месец с момиченце.До 4тия той много искаше детето,но после изведнъж реши,че няма да можем да се оправяме с парите.Не ме разбра,че в този период на бременността абортът е невъзможен и се изнесе от домът ни.Сега разбрах,че ще заминава за чужбина...Може и да не признае детето...Аз съм в страшна дупка.Постоянно плача и много тежко го изживявам....

Здравейте, записвам се и аз. Бременна съм в петия месец и таткото реши да ни остави и двечките. Въпреки няколкогодишната ни връзка каза, че няма да признае детето, а ще чака да срещне по-добра от мен жена, която да му роди други...  В началото ми беше много мъчно, плачех почти всеки ден, но сега постепенно започвам да осъзнавам, че за мъничето ще е по-добре да има само един родител, който да го обича, отколкото да се чувства отхвърлено от някой, който не го иска. Той сега си ходи по други жени и може би си търси идеалната половинка. Или може би така е устроен, а аз съм му пречела да го прави. Единственото нещо, което се опитвам да правя на този етап е да съм спокойна и щастлива, защото знам, че бебчето усеща моите емоции, а нещото което желая най-много е на него да му е добре Знам, че е трудно, но знам също, че има някой, заради който си заслужава да мисля позитивно и това определено не е биологичния баща на моето малко момиченце  На всички вас в тази ситуация пожелавам кураж   

Esmerelda, mariya_84 
Какво им става на тия мъже бе, баси 

Ще се справите, момичета, когато се появи бебока, не остава време за рев и самосъжаление.
Някога и аз минах през това, а сега дреби е вече голям мъж на 2 години и половина.

Момичета горе главите. Когато човек изпадне в кофти ситуация нещата изглеждат трудни и непоправими. Правим планове, мислим си какво ли не, но в повечето случаи нещата се завихрят в друга посока. С времето всичко се нарежда. Колкото и съвети да се дават вътрешното спокойствие и усмивките Ви ще си дойдат на мястото. /при някой по бавно, зависи от характера Ви/. Но ще ги има. И един ден, когато се събудите ще сте като преродени и осъзнаете колко сте щастливи, а преди Ви се е струвало невъзможно. И от трибуната на моя опит, ако успеете да изчезнете и да покажете и своето безрзличие към тези мъже ще е супер. Мъжете бавно асимилират нещата. Трябва им време и спокойствие да се осъзнаят. Ако това не стане, не сте изгубили нищо само сте спечелили, че сте се оттървали от един боклук, който да вмирисва живота Ви.
Аз лично много се опитвах с разговори, действия да поправя нещата да разрешим проблемите, но....Твърде късно се спрях с това, не можех вътрешно самата да се спра, макар че разума ми го казваше. Сега макар и плахо нашия ''тати'' започна да пристъпва към нас. Семейството му също.  А до скоро ни подминаваха като чужди /засичаме се почти всеки ден/. Виждам и как сам се въвлича към пропастта - пропушил, започнал да пие на работа, хванал си приятелка с дете и т.н. Дали това ще го спаси, но... да си троши главата. Дори оня ден ни заведе да пазарим за малкия 150 лв. остави и го гледаше с тъжен поглед, готов да заплаче. Но... аз си чакам, нека си облъска още главата, ще сея добро макар да ми идва да изкрещя в лицето му колко са жалки. Няма какво да губим, приела сам факта, че сме сами, другото е добре дошло. Оставил асъм го да мисли и за името на детето. За мен лично е много болна тема, че баща НЕИЗВЕСТЕН. Разбрах от адвокат, че до 1 година може чисто администаивно да си даде името. Не се задължава издръжка нито пък да му го давам, та поне после ако не на добра воля, то поне само за издръжка да го съдя.
Та това е моя опит. Може някоя да ме упрекне, друг да ме подкрепи за решенията. При всеки е строго индивидуално. НО КРАЯ Е ЕДИН - ВСИЧКО СИ ИДВА НА МЯСТОТО. Бъдете силни момичета!!! Бъдете и много щастливи, за да бъдат и Вашите деца!!!!

Здравей Есмералда,

И аз точно до този извод стигнах - насила хубост не става. Моята дъщеричка е на осем месеца, а баща й  нито веднъж не е проявил желание да я види. Завчера му изпратих снимки, за да мога един ден с чиста съвест да кажа на детето, че съм направила всичко възможно, за да има тя баща. Оттам нататък всичко, което той прави или не прави ще се пише на неговата сметка. Аз бях дотук.

   Никси, бащата на твоето дете идвал ли е да го види? Това ми е малко болна тема, колкото и ясно да осъзнавам, че ако не прояви желание поне да се запознае с детето си, само той губи.
   vvidi, твоят бивш поне помага за малкото, което все пак е нещо. Аз обаче не знам дали ще имам сили да гледам бившия си с друга... А за името ако не иска доброволно, май можеш да докажеш че той е бащата. Аз тепърва проучвам този въпрос, че и моят татко не иска да го признае...
   Kerimich, така е. Насила хубост не става. Колкото и да се мъчиш да създадеш чувство за отговорност у някой, той като си е безотговорен, няма спасение. Но пък чак да не иска да си види детето ми се струва нечовешко.
   И така, момичета, дръжте се, ще се подкрепяме взаимно 

Нашият тати замина днес сутринта.Аз съм в болница от три дни с контракций.Дори не дойде да ме види.Само се обади по телефона.Каза че не е събрал смелост,че все още ме обича...но просто така стояли нещата.Първата му жена заминава след един месец при него.Имат син на три годинки.Събирали се заради детето...Поне едното детенце ще си има семейство.Опитвам се да се справям някак.Дано поне бебка да е добре и да ме изпишат скоро....
Иначе обещава че за раждането ще дойде и ще го признае,че ще изпраща пари....Но аз не искам татко по документи,а такъв който да е до нас...А и след толкова обещания,които бяха нарушени не вярвам и на тези...

Не му давай да припознава детето! После ще се видиш в приключение при всяко излизане в чужбина! Чак сега осъзнах какво голямо добро ми е направил БНД като е оставил дупка на мястото за баща в акта за раждане. Не завися от него, не се моля, не си тровя нервите, а дъщеря ми успя да се порадва на СредизЕмно море. Знам, че обидата и болката са големи, знам, че в момента каквото и да ти напиша, сълзите ти няма да спрат, но мисли само за себе си и за бебето!!! Прегръщам те силно, всеки такъв пореден случай ме връща в онези времена, когато нямаше кой да ми донесе и вода в болницата, но вярвай: И ТОВА ЩЕ МИНЕ!

От скоро вече идва, да.
Те и двете деца от подписа ми са негови, та близо 2 години не беше ги виждал.
Може да е идвал 2-3 пъти за 2-те години, но издръжка не.
От това лято, след развода имаме нормални отношения.
Но не им липсва на децата. баткото беше живял с него около 2 години, но го забрави за следващите две.
Сега градим всичко отначало.

Е това вече на нищо не прилича!  Ако съм на мястото на първата му съпруга, бих го изгонила с ритници. 
Не може да създава деца и да ги зарязва след това, после пак да се връща и да се прави на великия татко! Не я разбирам първата му съпруга и честно казано не искам да я разбера.     Според мен и на двете той не ви трябва. Радостното е, че не е тръгнал да прави бебе на трета! 

Еsmerelda това е първото нещо, което той направи за него. Досега 3-4 пъти носи дрешки, но са купувани от сестра му. Досега ни подминаваха на улицата и все се криеха или бягаха на другата посока цялото му семейство. Един ден просто се сблъскахме със зверкървата и нямаше накъде. Взе да ми се лигави в типично нейн стил. Но и аз се правих на шут, вътрешно я нареждах, а външно се усмихвах. Не знам за Вас, но вече усештам, че се научих след всичко и аз да играя. Даже се шегувам на дърти години курва ще ставам - номера. Няма смисъл да им говориш човешки, те ако са хора нямаше да допуснат това. И той започна да се отпуска. И нашия разбрах, че си е хванал приятелка. Нашия град е малък, много хора го познават и все се намира кой какво да ми каже. Оказа се някаква дето си падала по парите и с дете. Преди това хванал една, но се оказа на моя позната приятелка и разбрала за мен и детето и си хванала пътя. Та сега дори се радвам, че има нова. Все пак аз си знам цената и съм убедена, че няма лесно да намери това, което търси - да му пере,чисти, готви, работи, да пие с него ракия, да си мълчи и т.н. А и мъжете не могат дълго да стоят сами. Мислят си, че като хванат друга ще избягат от мисълта за нас и децата си. Но това може да ги направи само по-нещастни. Бъди сигурна. Замисли се и за себе си. Аз поне съм така. Докато не преболедувам нещата не мисля, че мога да бъда щастлива с друг. А относно името, раговарях с адвокат. Каза ми, че до 1 годинка може чисто административно да се признае - отивате двамата в Общината. Това не задължава бащата да плаща издръжка, нито пък ти да му го даваш. След 1 година вече всичко става само чрез съд. Пари, нерви, ДНК тест и т.н. Накрая съда на 100 % ще отсъди издръжка, която да плаща, а ти да му го даваш примерно всяка събота и неделя, зависи от делото вече. На нашия му казах това, Имаме месец и половина до годинката на малкия. Ако реши, реши, ако не да е жив и здрав. Казах му и че детето ще си има баща в смисъл в акта и няма да позволя да страда заради това. А той ми отговори: То си има баща. Хем казва, че има син и не отрича, хем не си дава и името. Сбъркана работа.

Много правилно мислиш. Наистина не ти е притрябвал такъв. Само го осъди да ви плаща издръжка след раждането и си потърси по-подходящ за теб. Това дали ще признае детето или не и дали ще плаща издръжка или не, не зависи от него, а от теб. Не пропускай да го дадеш на съд, ако дотогава сам не осъзнае какви задължения има към вас. Един ден сигурно ще съжалява. Ейй, светът се напълни с мухльовци...

Ако не се осъзнае до годинка и ако държиш на баща в акта + издръжка - съд, съд и пак съд. Нека си има баща, ама и на документи+издръжка

   White Magic, и аз така му казах. Беше много възмутен, че смятам да го съдя евентуално като се роди малкото... После ме посъветваха като е толкова безотговорен да го държа далече от детето си. Не знам какво ще правя: дали ще настоявам за бащинство от негова страна или ще го пиша неизвестен, а той ако иска и аз ако не съм напълно отвратена след време от него, май може и да го припознае впоследствие. За издръжка не знам дали има смисъл да говорим, понеже той се води безработен. А и дори да го задължат да плаща минимална сума, каква е гаранцията, че ще го прави?   
   Ще се радвам на съвети и споделен опит   

първо задължително го съди,и второ като не плаща съдия изпълнител +прокуратура

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ П.С.С. - роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, не женен, неосъждан, с основно образование, не работи, ЕГН **********,
 
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
 
За периода от 01.05.2009г. до 01.11.2009г. в гр.Варна, след като е бил осъден с решение по гражданско дело № 8924/2007г. на ВРС, влязло в законна сила на 17.07.2008г., да издържа свой низходящ – дъщеря си М.П.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна представителка М.М.Д., съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски – 7 бр. месечни вноски по 70 лева, възлизащи с общ размер на 490 /четиристотин и деветдесет/ лева, като до приключване на съдебното следствие дължимата сума е изплатена изцяло - престъпление по чл.183 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.183 ал.3 от НК НЕ ГО НАКАЗВА.
 
 
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред ВОС.