Жената Дева 4 -Девицата на зодиaка :)

Мисля си,че ние девите имаме много високо ниво на самодисциплина и по тази причина не понасяме критики.Aз например ги тълкувам като вид недоверие към способностите ми и сериозното ми отношение към хората и нещата за които се отнасят.Колкото повече доверие ми се делегира толкова по-отговорно постъпвам,не пестя усилия,средства и време,но ако някой почне да ме следи какво правя и дали го правя "както трябва" просто най-малкото, което може да се случи е да изгубя мотивация да продължа със заниманието,а има и по-крайни реакции от моя страна

Добре , че бях болнава , че покрай грижите за здравето ми  родителите ми разбраха , че имат дете.Понякога чак ми е неудобно , че ще прозвучи като самохвалство , но винаги съм била прилежно, скромно, примерно, ученолюбиво, притеснително  и т.н. дете. Общо взето чак ми ставаше неудобно щото все ме даваха за пример кото оправин човек -къде с отличните оценки, къде с маниери, къде с четенето на книги , къде с домакинските умения. Не че съм била идеална , но примерно в тиинержърските си години когато всеки прави щуротии имах и достатъчно акъл да не стигам до крайности и родителите ми почти не са научавали за тях. Общо взето децата деви не са от най-пробивните , амбициозните и инициативните, но като земна зодия са самостоятелни,практични , организирани, работливи  и доста оправни и прилежни във всяко отношение.
По въпроса за традициите - в моето семейство винаги са се почитали празниците , но без някакви крайности.Примерно на Великден боядисваме яйца/първото винаги е червено и с него се мажат бузите на децата да са здрави/ , на Заговезни се връзва бяла халва и яйце за хамкане, на Никулден се яде риба , на Коледа....В ежедневието обичам всички да се събираме заедно за обяд или вечеря на масата .Говоря за истинско ядене -салата, готвено ястие и т.н. и разговори. В момента живея с втори мъж и на него и на неговите деца това им е много чуждо - всеки се прибира и яде когато си иска, нормално за тях е да вземат да намажат две филии и да седнат пред компютъра, това със поднасяне на салата и плодове на всяко ядене им е много странно . За традициите  - просто знаят , че на еди кой си ден е еди кой си  празник.Приятно ми е с дъщеря ми да излизаме по магазините заедно- тя е голяма дърдорана от мъничка и на моменти се улавям , че дори изтървам по нещо , но никога не и казвам да млъкне -за мен е добре детето да споделя  пък било то и глупости.

Привет от още една дева. Реших да споделя и аз какво дете съм била. От1 г. съм била на ясла, после на детска и никога не съм ревала, чене ми се ходи. На у-ще тръгнах с голямо желание и гордост, че съм пораснала. Бях отличничка, но стоях сама на чих. Сложиха ли някой до мен много приказвахме. Не обичах да ме обиждат, много се биех. От първи клас се записах сама на плуване(майка ми като разбра не противи) и много ми се отдаваше, докато решиха да ме взимат в спортното и майка ми каза НЕ, а пропуснах, че и тя е дева и баба ми също. Бях много самостоятелна и отговорна, но някой каза за злоядството, това беше докато не тръгнах на плуване после не можеха да ми смогнат, все бях гладна. В пуберитета станах голям инат, но и голяма ревла. Тропах с крак когато исках нещо, не станеше ли на мойта, блъсках врати и отивах да рева. Много обичах и обичам домакинската работа, от малка правех първо сладки, а в четвърти клас вече готвех. Лятна ваканция боядисвах прозорците и вратите без да са ме карали. Като ходех при баба ми се записвах и там в читалището. Освен книгите за лятото прочитах и много други които ми направят впечатление, я с картинка, я с резюмето отзаде. Към 17 осъзнах,че съм все едно по-голяма от връстниците си, мислихме по-различно. А на 19 вече ни деляха години. На 20 вече си мислех за деца и на 21 вече си имах и все едно винаги съм била майка, всичо ми идваше от вътре. Сега и свекърва ми е дева и май само с нея не се разбирам, незнам защо. Аз пък не съм била болнава, а напротив от както аз се помня съм се разболяла 3 пъти. Със жена лъв не мога да споря, за това отстъпвам и се съгласявам, но си знам, че аз съм права. Щом се впускам в спор, значи съм 100% сигурна, че е така.

e&v=t&v   винаги са ми казвали, че съм инат "македонски", но аз си знам че ината си е "девешки". В много ситуации помага и аз в момента разчитам главно на него при отказването на цигарите. Иначе и аз си давам сметка, че в един момент дръпнах пред връстниците си именно като мироглед и усещане за живота. И аз узрях по-рано от всички останали за семейните отговорности. Може и да няма общо със зодията, но може и да има  

Аз пък съм обратното,може би от асцедента ми -везни ,много съм безволева,ако мога така да го кажа,постоянно се колебая,чудя,днес казвам едно,утре друго,сама не мога да се понасям понякога

Момичета, как и къде мога да разбера какъв ми е асцедента?

И аз 

http://www.beinsadouno.com/astro/my_ascendant.php

Странно,но по тези изчисления,асцендента ми излиза различен 

Различен от какво?

От този,който мислех че съм.....може да не съм знаела правилния си.Тук ми излиза телец,а мислих че е овен!

Изписали сте 4 теми, а аз сега ви откривам Дева с асцендент овен, приятно ми е

liebesbaer , добре дошла!
Като гледам девите съвсем изчезнахме от тази тема!

Аз съм тук

  И аз съм тука бе.... Ама нали ни е в кръвта да се правим на мъжки момичета и да държим всичко под контрол, та затова се мяркаме отвреме на време.