Емоционални последствия от секциото, когато НЕ е по желание

за депресията - ми няма ли я след всяко раждане? в някаква степен? независимо дали е секцио или нормално? само питам. даже ако не се лъжа точно поради тази причина -= тежката психопатология в периода до 24 час примерно може да се пледира за невменяемост. ух, не знам дали още е така, чела съм го преди години.

честно казано никога досега не съм се замисляла, че темпераментът може да се определя от начина на раждане. някой ще даде ли линк? как е установено това?

напоследък тези теми се разискват от всички медии, браво на "неформалите" пошегувах се. всички медии са ангажирани. ама и доскусиите в новинарските сайтове си ги бива. ние тук сме като от английския двор в срванение с тях 

и да кажа още, че по-тежко изразената следродилна или следсекционна депресия може да е признак за "тих" постпартален тиреоидит (10 % от жените имат антитела и са потенциално склонни д аразвиват това усложнение на щитовидната жлеза). тъй че преди психиатъра да минем през лабораторията за едно ТТХ.

Може би е нахално от моя страна, но не смятам, че съм се изказала в страни от темата. Отговорих на авторката по същество в първия си пост, а в следващите просто реагирах на обвиненията към лекарите.
Едно е да обясниш емоционалното си състояние, друго е да сипеш обвинения, ей така.
Още повече, че лекарката, при която раждах нормално първия път ми беше оставила освен всички видове служебни, домашни и мобилни телефони и този на фитнес залата, в която ходеше...
Лекарката, при която раждах втория път, след като тоновете на бебето се влошиха много, ме погледна и искрено ми се извини и каза, че съжалява за наложилата се операция...
Е, не мога в името дори само на тези две жени (а като тях има достатъчно много лекари, все още), да не реагирам на подобни, било то и емоционални изказвания.

И последно - съвсем приятелски за момичетата, които чувстват вина: Приемете, че колкото и да ни се иска да владеем положението, не винаги е възможно. Има и пръст на Бог, или природата, или кой в каквото вярва. Така, че не смятам, че имате основание да кажете провалих се, защото мнооого малък процент зависи от нас в тези моменти. Колкото и еманципирани да сме.

ПП. А, ако ми модерирате постингите, все пак, ще се чувствам поласкана.

Както казах специално в моя случай след това разбрах, че този тип особен темперамент няма връзка със секциото. Но принципно се знае, че бебетата родени със секцио са подложени на по-голям шок заради рязкото разгъване на белите дробове и т.н. Моя син беш погълнал от мекониума заради часовете неуспешно раждане. Отделно се оказа с увита пъпна връв. Дълга история.
Но чувствата невинаги са податливи на факти, особено при мама на първо дете, която е чела, ходила е на курсове и мисли, че знае какво трябва да очаква и е подготвена как се гледат бебета.

Това, което аз съм чела и за съжаление не мога да дам линк, е изследване на психиатри, което показва, че бебетата родени секцио са по- спокойни и по- малко психически травмирани. Обяснението е, че трудното преминаване през родовия канал засилва първичната травма на отхвърлянето, която има всеки от раждането си. Заради това първоначално фактическо отхвърляне всички имаме чувство на страх от отхвърляне в една или друга степен. При тези родени секцио този проблем е по- малък. Моля, да ме извинят психолози и психиатри, ако опростявам много нещата, но аз прост потребител на тази информация и ми е трудно да я пресъздам напълно коректно без да имам съответната специалност.

Депресията, разбира се, е нормална след раждането и е налична в една или друга степен при всички. Именно заради нея по- лабилната от обикновено жена е склонна да преувеличи разочарованието си от неочакваното развитие и да го превърне в чувство за вина и тн. Всичко зависи от човека, разбира се. Аз се чувствах зле докато не беше ясно дали с бебето ми всичко е наред, а след като всички изследвания показаха една нормална картина влязох в норма. Преживяното дава отражение, но ако продължи със седмици или месеци трябва да се потърси специалист. Ако в самата болница видят, че има проблем е по- добре да изпратят някой да поговори с родилката. на мен много ми помогнаха старшата сестра в неонатологията в Токуда и целият екип там, които подробно ми разясниха какво е положението, какви изследвания правят, какви могат да са последствията, какви са евентуалните причини и тн. Не знам какво щеше да е положението в друга среда.

Мдаа, имаше една такава тема...
Мария, завидно добре модерираш темата, браво! Тя е признание за много майки, които скърбят за раждането си дори след като имат живо и здраво (дали?) дете. В онази, другата тема тъгата беше принизена до глезотия. 

Кати, в онзи ред на мисли исках да те питам: ами ако бях умряла от секциото, кой щеше да се грижи за детето?
"Смърт" фигурира като "усложнение" от секциото в информираното съгласие, което се подписва в Германия.
Някакъв риск винаги има. Точка.

С Бояна съм абсолютно несъгласна по въпроса за родовата травма, но тази дискусия не е за тази тема.

положителни. Секциото спаси бебчо, защото беше голям и даже се роди с хематомче, така че аз влязох за нормално раждане, но се радвам, че секциото спаси и мен от страшни мъки (тесен таз и 4,100кг бебе)  

В моята стая имаше момиче раждало 9 часа нормално и след загубване на тонове срязано секцио. Имаше слава Богу здраво детенце.

Несъмнено нормалното раждане е как да кажа, естествения ход, но понякога няма как да стане. Така беше при мен. След операцията не съм имала емоционален проблем, тъй като за бебо беше най-добре и аз като майка се радвам, че му осигурих това "излизане на бял свят" без усложнения, при създалите се обстоятелства.

Да не съм била аз в твоята стая шегувка,но това е точно моят случай.Аз съм щастлива,че всичко приключи благополучно за бебето аз се оправих,каквото и да беше...вече е забравено

Тази теза не е моя и както подчертах не съм сигурна дали я представям коректно. Цитирам я, за да имаме и другата версия за нещата. Не всичко е в черно и бяло нито в живота, нито в науката. Едно е сигурно, само акта на раждането не може да предопредели бъдещето на един човек. Слава Богу сме сбор от много повече, и много по- сложни неща.
Дискусията има място в темата, защото много от майките се чувстват виновни, че се е стигнало до секцио, защото с него са навредили на детето, а увредената психика е част щетите след секцио цитирани от защитниците на естественото /вагиналното/ раждане. Ако си психиатър цитирай някакъв източник, който твърди обратното на казаното от мен- любопитно ми е да прочета./не се заяждам, а наистина би ми било интересно/

Бояна, това е така по принцип, но ми се искаше темата да остане по-скоро за споделяне, отколкото за това да определяме дали дадено чувство е или не е резонно. Не за друго, а защото, както и ти забеляза, ходим по много тънък лед.
Страшно ти благодаря за конструктивното участие   

пп И аз бих участвала в дискусия за родовата травма, но не тук.

Zozima, това беше една от идеите на темата. Както и да се види, че тези майки ги има, и да не им се отнема правото да чувстват това, което чувстват.

всъщност и аз искам да знам отговорът на този въпрос, тъй като "живо и здраво (дали?) дете" ме касае, а и изглежда, че авторката не засяга само собственото си дете... все пак хипотезите и теориите за повишен риск от една или друга болест/състояние не се материализират задължително. или привидно живо и здравото дете крие ужасяващи последствия? аз съм прост, при това недобре информиран потребител. ако не ви се обяснява дайте линк  благодаря предварително.

Mishka_moja, моля да потърсите отговора на този въпрос в друга тема и/или на ЛС. Темата тук е за споделяне, а не за дискусия на съществуването, сериозността и наличните доказателства и проучвания относно едни или други последствия от секциото.

Така като гледам до тук се оформиха няколко линии на дискусия, които, ако авторите на съответните постинги имат интерес, могат да изнесат в отделни теми, например:
- докторите и това дали и в каква степен секциото е било излишна, съответно животоспасяваща намеса
- емоционалните последствия от секциото върху бебето
- последствията от секциото върху здравето на бебето

Може и други да е имало, съжалявам, ако пропускам, молбата ми обаче е всички тези дискусии да не се случват в тази тема. Нека това е тема за начина, по който майките се чувстват емоционално след секциото; тема, в която майките да споделят чувствата си, радостни или тъжни, или просто да гласуват в анкетата, без да ги коментираме, било то за да ги осъждаме или оправдаваме.

Защо тогава вие като защитници на идеята за Естествено си позволявате да манипулирате потребителите като постоянно намеквате, че децата родени след секцио наистина са увредени? Благодаря и финото отпращане от темата, но като социолог и журналист имам високо ниво на чувствителност към манипулации на общественото мнение и тук нещата отиват в тази посока /съзнателно или не/. Ако настоявате безпочвените твърдения за увредени деца да останат без отговор започвам да се питам дали бихте искали жените получили емоционални проблеми след неочаквано секцио да ги преодолеят или напротив- да ги задълбочат. Или просто да използвате данните в кампанията си, която резултира в статии със заглавие "Секциото убива любовта" http://www.dnes.bg/article.php?id=71109 Да не се връщаме на тези в други теми свързани със секциото като криминогенен фактор. Хвърлянето на подобни "тези" в пространство пълно с майки, които и без това изпитват вина е меко казано, нехуманно.
Ако не искате да се обсъждат определени въпроси не позволявайте да се повдигат, защото само наличието на въпроси понякога е достатъчно, за да се постигне убеденост в предполагаемия отговор. Дори понякога е по- силно само да зададеш въпрос. Нали?

Много жалко за жени, които не могат да се насладят на майчинството си заради начина на раждане. Особено пък такива теми целят точно да вменят вина на всички, родили със секцио, нищо че казвате, че целта е за споделяне и признание на всички страдащи  
Убедена съм, че ако постоянно не се появявахте с разни смешни статийки да тръбите колко е вредно секциото, как децата, родени по този начин стават престъпници, астматици, неспособни да взимат сами решения и предразположени към хиляди алергии, по-малко майки щяха въобще да се замислят за евентуалната си вина, дето са се "провалили" с раждането.
пп: съжалявам, но с всяка следваща тема от този вид, се убеждавам, че твърде голямото залитане по естественото дава сериозни  отклонения в посока лудост и фанатизъм, независимо от родоразрешението.