Емоционални последствия от секциото, когато НЕ е по желание

До Котката Марта.
Пиша на теб, тъй като моето секцио е по същите причини по които и твоето (риск от отлепване на ретината, вкл. след лазерна обработка), мисля че и във същата болница. Чела съм колко ти е криво, че е станало така. Аз се занимавам с йога от години, живея природосъобразно, ходих на йогата за бременни на най-популярното място, на лекциите, чела съм какво ли не за активното раждане и т.н. Става ви ясно, че секциото със сигурност не ми е било по желание, поне не осъзнато, напротив, подготвях се за естествено раждане.
Размишлявала съм много върху това как аз се чувствам от цялата работа. Имам близки приятели АГ, с които съм обсъждала искрено всичко прочетено за активно естествено раждане и секциото. Не исках да пиша досега, в защото се страхувам от нападки и това, че нещата се разделят на черно и бяло.
Нещата в живота никога не се черни и бели. Казвате да не даваме примери с „на една приятелка еди кво си й стана” – та това е невъзможно, нали и на сайта на естествено. и във всички форуми има персонални разкази за раждане, които четем и възприемаме на доверие. Животът е многообразен и невинаги справедлив на пръв поглед. Повечето ми приятелки, които ходиха на йога и се подготвяха за естествено раждане, родиха секцио по мед. причини и спешност. Приятелки, които не са чували за пренатално общуване и не кърмят родиха за по 1 час без болка. Тези, които сме информирани как секциото е много лошо нещо, а лекарите са страшни касапи, които само се чудят как да те срежат, приемаме секциото много по-тежко отколкото трябва и отколкото е здравословно за нас и бебето. Казваме, че нямаме избор – избор всъщност винаги имаме – въпрос е на риск – можех да скрия очния си проблем и да рискувам, да отида в друга болница, да емигрирам в Холандия и т.н. Понякога дори може да се подлъжем да отидем в последния момент в болницата и точно за нас това да е фатално. Губим огромна психическа енергия в спорове и размишления как е могло да бъде, обвиняваме лекарите, питаме се, ако бяхме в друга болница, държава или друг век как щеше да бъде. В един съседен форум, обаче, нещата изглеждат малко по-различно – ето там нещата наистина са черно-бели – в редица случаи майки са загубили най-скъпото си – износени здрави бебета в деня на раждането поради неследене на тонове и ненаправено секцио. Как мислите ще им се сторят нашите емоционални последствия? Затова аз открих моя покой по въпроса – радвайте се на невероятното щастие, че сте майки, не подценявайте децата си, като им търсите кусури и заклеймявате с недотам добър старт, не ги натоварвайте със своите вини и перфекционизъм. Самите ние сме раждани в много по-враждебна среда от сегашната, не мисля, че сме имали ‘най-добрия старт’, все пак сега нещата са по-добре и много повече се интересуваме от духовното. Не губете вяра в лекарите и не оспорвайте мнението им за всичко, защото пропастта между нас и тях по този начин ще стане още по-голяма.
Аз лично прочетох в една книга на Чопра най-смисленото нещо за секцио: ако се наложи го приемете спокойно заради бебето и ‘общувайте’ постоянно с него преди, по време на и след операцията (ако е локална анестезията). Не губете връзката с бебето и не падайте духом, защото вие задълго сте и ще бъдете неговият емоционален свят. Ако вие сте тъжна и уплашена, такова ще бъде и то. Научете го да приема всичко което му се случва в този свят с мъдрост и позитивизъм. Да, нещата не станаха както ги исках, но така животът ни поднася уроците си. Пожелавам на всички да изживеят раждането си като един вълшебен момент, независимо от материалните обстоятелства.
Пускам това като гост, моля да ме извините, просто не съм писала и не смятам да пиша повече, надявам се да не съм обидила някого.