Дали си заслужава да чакам?!

  • 3 224
  • 45
# 15
Покани го да се нанесе при теб и да си делите наема. По реакцията му би трябвало да се изясни кой какво.

Не бързай да се жениш и да правиш деца с човек, с който не си живяла.

Отчайваща ми изглежда ситуацията... Малко като само ти да си мислиш, че имате връзка, а той да си мисли, че си има удобно гадже за секс. На 20 такава ситуация бива, ама на 30...
Виж целия пост
# 16
Защо не поживеете първо малко заедно? Така по-лесно би стигнал до идеята за деца и семейство, а и ти самата ще си наясно дали си заслужава да продължаваш връзката си с него.

Защото сигурно е по-лесно при мама...
Не знам...
Веднъж му казах, че ще му извадя ключове от къщи ... и той реагира по начин по който ми стана ясно, че не иска.
Виж целия пост
# 17
Всъщност човекът финансово стабилен ли е, може ли да издържа на свободен наем? Аз съм много скептична към мъже, които до зряла възраст стоят при мама...
Вариантите са много: да не иска да се обвързва принципно, да не иска да се обвързва с теб, да не може да си позволи да живеете заедно, да пести пари за нещо си, да е мамин синковец, да му е удобна неангажиращата връзка...От малкото написано, ми изглежда на човек, който се стреми да избяга от по-ангажиращи отношения.

Като за начало можеш да го отстреляш в упор и да го питаш дали иска да се премести да живеете заедно. От отговора му ще си направиш генералните изводи.
Виж целия пост
# 18
Бях пуснала почти същата тема преди по-малко от месец. Само дето аз съм на 24, той почти на 26. Резултата - поговорих честно с него, казах си мнението и "изискванията" за връзките, брака, децата и съвместното съжителство и за момента реших да изчакам. Само да уточня, че аз не искам да се женим или живеем заедно на момента, просто исках да се уточним какво очакваме един от друг.
Напълно те разбирам, ако ти е малко странно ти да поемеш инициативата за разговора - мен дори ме беше малко срам, че едва ли не му се натрапвам, обаче няма вариант да му разбереш мислите и намеренията, освен да го попиташ за тях директно.
Виж целия пост
# 19
Веднъж му казах, че ще му извадя ключове от къщи ... и той реагира по начин по който ми стана ясно, че не иска.

Това само за едни ключове, а ти си мислиш за семейство и деца .... Tired
Надявам се да успееш да погледнеш трезво отстрани на ситуацията и да видиш, че не бива да си губиш времето, ако намеренията ти са за сериозна връзка с развитие.
Виж целия пост
# 20
Времето през което сте заедно никак не е малко. Peace
Защо не обсъдите заедно въпроса ако сте говорили той какво мисли ,с намеци не става давай директно не са ви малко годинките
Виж целия пост
# 21


Отчайваща ми изглежда ситуацията... Малко като само ти да си мислиш, че имате връзка, а той да си мисли, че си има удобно гадже за секс. На 20 такава ситуация бива, ама на 30...

Подкрепям това мнение.

Не си падам по крайните мнения, но в случая на твоя приятел му е супер изгодно: има си гадже с квартира, наем не плаща, а и не иска, при мама му е добре и не смята явно да я тормози със снаха.
Ти живееш с тази връзка и сама можеш да прецениш, но когато двама души искат да са заедно - те са, независимо от продължителността на връзката им.
Виж целия пост
# 22
Може би ви е време за един уточняващ разговор.И не го оставяй да се измъкне.Нека всеки да сподели какви са очакванията му.И то ще си покаже дали имате бъдеще заедно или не.Тук и да гадаеш,полза няма.
Но от това ,което чета,оставам с впечатлението ,че идеята за брак и деца му е много чужда все още...
Виж целия пост
# 23
Покани го да се нанесе при теб и да си делите наема. По реакцията му би трябвало да се изясни кой какво.

Не бързай да се жениш и да правиш деца с човек, с който не си живяла.

Отчайваща ми изглежда ситуацията... Малко като само ти да си мислиш, че имате връзка, а той да си мисли, че си има удобно гадже за секс. На 20 такава ситуация бива, ама на 30...
Точно така , после преценяваш ! Щом няма кой знае какво желание да  живее при теб , аз не бих чакала. Разберете се бързо какво искате и двамата! Успех!  bouquet
Виж целия пост
# 24
   Ти оби4аш ли го или просто защото сте заедно толкова време  си мислиш 4е трябва да следва нещо ..?
Виж целия пост
# 25
Веднъж му казах, че ще му извадя ключове от къщи ... и той реагира по начин по който ми стана ясно, че не иска.

Това само за едни ключове, а ти си мислиш за семейство и деца .... Tired
Надявам се да успееш да погледнеш трезво отстрани на ситуацията и да видиш, че не бива да си губиш времето, ако намеренията ти са за сериозна връзка с развитие.
Не не си заслужава да чакаш.
Виж целия пост
# 26
Ако не го обичах нямаше изобщо да питам - отдавна да съм реагирала адекватно.
Обичам го и искам връзката ни да се променя, а не да тъпчем на едно място.
До някъде го разбирам
 - не е имал до сега такава сериозна връзка,
 - повечето от приятелите му не са семейни, въпреки, че започват един по един да се "бракуват",
 - има лош пример от един от приятелите си, който не е много щастливо женен,
 -смени работата си с по-натоварена и затова няма време и още много други неща.

Но дали с това не се опитвам да го оправдавам и да си "крия главата в пясъка" ...

Имам и спомен от малка, една от братовчедките ми чака много дълго един мъж - харесваше го до полуда, щом и аз си го спомням, значи е било очевАдно. Та тя го чака, чака, чака и накрая замина и се омъжи за друг.
Виж целия пост
# 27
Търпение, това са само оправдания. Аз не бих разбрала.
Виж целия пост
# 28
И аз ще повторя тези, които са те посъветвали да поговориш открито с него. Не виждам нищо лошо или унизително в това да му кажеш директно, че биологичния часовник вече те подсеща за деца и искаш да си наясно влизат ли такива отношения между вас в плановете му или не. От това, което пишеш, ми се струва, че той бяга от обвързване...дано не съм права.
Виж целия пост
# 29
В такава една ситуация е важно да се говори открито. Няма нищо срамно на 30 години да искаш семейство, дом и стабилност. И един нормален човек, който планира живота си и носи отговорности (в работата, към себе си, към другия) не би трябвало да се плаши да обсъжда тези неща.

Това, че живее при майка си не е добър знак. Не показва желание за независимост. И ако до 30 години не се е реализирал в работата, тепърва ли ще го чакаш и колко?

Аз съм в подобна безтегловна ситуация що се отнася до плановете, но децата още не са ми спешни. За първи път в живота ми съм достатъчно материално задоволена, харесвам си живота, осигурявам си разни луксове, глезя се, пътувам в чужбина. Затова предпочитам да не говоря за бебета все още.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия