Какво сте преживяли?

  • 45 726
  • 300
# 165
Аз ще започна със хубавото ,никога  няма да забравя как се прибрах от болницата след раждането(бях в депресия след страшна обида в болницата от една мед.сестра) и мъжът ми ми каза стига си плакала вече сте в къщи и виж какво хубаво бебе си имаме!

Никога няма да забравя ужасната смърт на първата ми любов!
Виж целия пост
# 166
изнасилването.....никога няма да го забравя.
Виж целия пост
# 167
В моя живот често се случва да изживея почти паралелно много хубаво и много тъжно събитие...все едно Господ ми напомня, че немога само да вземам с пълни шепи, че трябва да има някакво абсурдно равновсеие и баланс в емоциите Rolling EyesНай-хубавите неща, които са ми се случвали: разбира се, на първо място-двете ми деца; баща им-срещата с него и съвместния ни живот, който не винаги е гладък, но винаги-интересен и изпълнен с тръпка и удовлетворение; срещата с брат ми това лято-чувството е неописуемо, след като не го бях виждала цели 8 години...Най-лошото: внезапната смърт на баба ми, която си отиде само на 63г. и само месец преди годежа ми, за който така се радваше и чакаше...и съвсем скорошната загуба на баща ми, която все още не съм проумяла и незнам дали ще успея: след 2 години борба с рака, след 2 години лутане м/у надеждата, вярата и отчаянието, татко се измори от борбата и си отиде от нас само на 61... CryИ аз имам нужда да вярвам, че не всичко свършва със смъртта, защото обратното би могло да ме побърка от мъка
Виж целия пост
# 168
Когато разбрахме преди 10 години, че татко е болен от рак
Когато при втората му операция по спешност , стояхме отвън часове наред и се молехме да оживее
Когато лекарите казаха, че всичко е безнадежно и нищо не може да се направи
Когато татко почина няколко месеца по-късно. Бях на 21 и това ми остана като травма за цял живот
Когато сина ми се роди - не можех да повярвам ,че сме създали такова прекрасно бебе Simple Smile
Когато тази година една от най-добрите ми приятелки ми се обади, за да ми каже, че мъжът и е загинал при катастрофа (бяхме им кумове) и е останала сама със седемгодишния им син. Все още не да повярвам, че този човек го няма
Когато преди 3 седмици снаха ми се обади, за да ми каже, че брат ми е претърпял тежка злополука и всеки момент може да стане най-лошото и ме помоли аз да го съобщя на майка ми, също и следващите 1-2 дни докато разбрахме, че опасността е отминала.
След всяко разтърсващо събитие, осъзнавам колко е кратък живота и как трябва да ценим всеки миг прекаран с любимите ни хора. Безкрайно съм щастлива от всеки ден прекаран с малкото ми момченце. Разтапям се когато ми каже:" Мамо, много те обичам, до небето и до звездите" Heart Eyes
Виж целия пост
# 169
най страшният ден е всъщност нощ. мъжът ми искаше да скочи от 9 етаж и аз го държах за фланелката за да не падне! вследствие на дълбока депресия.
най хубавият ми ден когато излезе от психиатрията. Cry
Виж целия пост
# 170


Честит ИМЕН ДЕН на всички, които празнуват на Димитровден!

БАДЕТЕ ЖИВИ, ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ!  bouquet



п.п. после разкажете как изкарахте...какво преживяхте?
Виж целия пост
# 171
Най-страшния момент който съм преживяла: бременна в 7 месец бях, обадих се по телефона на баба ми да и кажа че отивам да взема сина си , отгово ри ми друг човек и ми каза че сина ми го блъснала кола и да отида в спешна помощ да го търся
Най- хубавия момент : след като се роди дъщеря ми и разбрах че всичко е наред , след много проблемна бременност...
Всеки път след нещо негативно се опитвам да си внуша че е наред да стане нещо хубаво, но не се получава така, защо? Rolling Eyes
Виж целия пост
# 172
Петък 13!


Надявам се да е бил прекрасен денят Ви. Peace

Ако нещо ви се е случило споделете...
Виж целия пост
# 173
 Денят ми беше прекрасен- среща с приятели, дребна покупка- а толкова ме зарадва, успешен завършек на работния ден, вечеря с любимия. Всъщност съвсем обикновен ден
Виж целия пост
# 174
за лошите моменти не ми се говори.гледам да не обръщам поглед към миналото.най-хубавото и незабравимо преживяваване до този момент е мига,в който родих дъщеря ми.тя беше за мен като сбъднатата мечта,за която тайно съм се надявала и дълбоко в себе си съм била сигурна,че ще ми се сбъдне.в момента,в който разбрах,че ще е момиче не ме интересуваше нищо друго.от този момент нататък знех 2 неща:
първото беше името.бях си го избрала още като дете(може да свучи глупаво,но е истина).
второто е,че когато мечтаеш за нещо от сърце няма как да не ти се сбъдне!
така че мечтайте от сърце и един ден мечтите ще се превърнат в реалност.
Виж целия пост
# 175


ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!  bouquet  bouquet  bouquet

На всички,които празнуват днес желая здраве,щастие,късмет и много любов!


Споделете нещо,което ви се е случило???
Виж целия пост
# 176


ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!  bouquet  bouquet  bouquet

На всички,които празнуват днес желая здраве,щастие,късмет и много любов!


Споделете нещо,което ви се случи през 2009г.

Весели празници!

С какво ще запомните 2009година?
Виж целия пост
# 177
ще започна от лошите Cry
-няма да забравя как сестра ми направи спонтанет аборт в 5м след дълго чакане и приготовление за бебчето как се радвах че ще ставам леля и изведнъж всичко рухна Cryняма да забравя плача на майка ми   и баща ми тогава
-няма да забравя преди година и нещо как баща ми влезе вкъщи и растреперен ми каза ме мама не е добре в последсвие получи инфарк много тежък как стояхме пред болницата и треперехме докато не излезе доктора да ни кажа че опасността е отминала но трябва много да се пази
смъртта на двамата ми дядовци и на едната ми баба Cry
хибавите Grinning
-разбира се моята сватба
-раждането на дългочаканият племенник който сега е на 5г
-и най голямото щастие раждането на дъщеричката ми Жаклин и всичко свързано с нея Hug
Виж целия пост
# 178
на мен по два пъти ми се е случвало за един ден да загубя и получа всичко на което държа
- дом , любим човек и работа
 ooooh!
Виж целия пост
# 179
Най страшния момент беше,когато загубих 5годишния си син на плажа.Бяхме го оставили да играе на мокрия пясък и там ,където се плискат вълничките.Той е много кротко дете и му имаме доверие ,че без нас няма да влезе навътре в морето.В един момент се оказа ,че го няма.Беше късно следобед и плажа не беше пълен.Във водата го нямаше ,но и до където ни стигаше погледа ,пак не се виждаше.Това се случи на къмпинг Смокиня,всички скочиха да го търсят,само аз не можех да мръдна,за пръв и последен път съм се молила да са откраднали детето ми ,да е живо и някой все пак да го гледа.Намерих сили да стана и въпреки ,че повечето хора ме увещаваха ,че не може да се отдалечи кой знае колко,аз продължих с мъжа ми и го намерихме в края на Каваци,което си е на поне 500м от там,където бяхме.Най щастливия момент беше , когато го прегърнах,а той дори не беше разбрал,че се отдалечил и ние не сме зад него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия