Какво сте преживяли?

  • 45 726
  • 300
# 180
Първо негативните:

Когато бях на 16 години, имах обожател на 26, който упражняваше психически и донякъде също физически тормоз една цяла година! Сплашване, причакване, телефонни обаждания, два пъти опит за отвличане итн... Подробностите съм ги *забравила* и по-добре за психиката ми!

След операция три пъти получих кръвоизлив. Втория път- много силен. Само чувах гласа *Кръвта не спира. Не мога да спра кръвта*... и за секунда помислих *Ами май това беше.* Но не.  Mr. Green И всичко след това изживяване ми се струва толкова хубаво! Много неща се промениха в мен!

А сега най-позитивните:

Когато моят мъж ми предложи брак! Изненадващо, вълнуващо... И все още ме прави толкова щастлива!

Раждането. След 19 часа в родилната зала гушнах моя 4200 грама голям син и плаках, плаках ... За първи път от радост! С това отговарям и на актуалния ти въпрос- най-хубавото през 2009!

Има и други позитивни, но само за 5 минути седнах на компютъра... Отивам да празнувам! Весели празници! Simple Smile


Виж целия пост
# 181
Отрицателни: Няма  да забравя   шока, който   изпитах, когато видях  мъртвия   си баща , увиснал  на  бесилото, приготвено от него, нито песента "Поручик Галицин", която вървеше  по радиото, когато го намерихме.Няма да забравя шока от   изневярата    на мъжа   до  мен. Няма да забравя  кошмарния си  6 месечен престой  в Кипър, нито цялата 2005- та година.
Положителни-  раждането  на  моето  момиченце.
Виж целия пост
# 182
Последното ми преживяване-паричката от Коледната питка беше в моето парче!
Посрещнах в дома си лично дядо Коледа с целият му чувал подаръци...
Почерпих го чаша вино и го изпратихме по живо по здраво...
Сега приготвям баница и капама ,за да посрещна довечера гости-приятели,които много обичам...
Дай Боже на всеки такива преживявания!  bouquet
Виж целия пост
# 183
На 18 имах кошмарно преживяване, което обърка целият ми живот,просто престанах да бъда АЗ
На 30 родих преждевременно дъщеря ми,след кошмарна бременност.
Прибрахме си я в къщи след 48 дни, през които бях престанала да съществувам Confused
Това преживяване ме промени изцяло.
На 32 изгубих баща ми, отиде си от рак Cry
През първата седмица след смърта му, бях като обезумяла от болка.
Това са събитията оставили траен отпечатък в живота ми.
Положителните
Имах хубаво и безгрижно детство.
Целият ми живот до 18 г. беше приказка.
Раждането на синчето, бях само на 20 Grinning
Раждането на дъщеря ми.
Не спирам да благодаря на бога, за чудото което стори за нея и за мен
Виж целия пост
# 184
Бях на 6 години, когато мама си отиде след дълго боледуване от рак  Sad Няма да забравя последната й вечер, спях в стаята на родителите ми, а тя имаше непоносими болки... Каза на татко, че тази нощ ще си отиде   Cry Поиска той да ни събуди, мен и брат ми, за да ни прегърне за последно  Sad Няма да забравя и как дни след погребението й татко се затваряше в тяхната спалня, взираше се в свещта пред снимката й и по бузите му се ронеха сълзи... Свикнах някак да живея без мама, може би защото бях малко дете   Sad Но 13 години по-късно, на 19, студентка първа година, погребах и татко, най-милия ми човек на света... Тогава загубих вярата си, мислех си че ако има съдба или бог, или някаква друга висша сила, няма да позволи да загубя и него, но уви  Cry Месеци наред го сънувах жив и се събуждах с плач, искаше ми се никога да не се събуждам, не исках да съществувам в свят, в който татко го няма  Cry Но оцелях, понякога се чудя откъде се намери сила в мен да преживея това...
А сред вас момичета, има и преживели още по-тежки моменти... Прегръдки за всички вас  Hug
Виж целия пост
# 185
Поля от слънчогледи, казват,че Бог ни дава толкова мъка ,колкото можем да понесем...
А човекът е доста издръжливо създание,повярвай ми... Казвам ти го от позицията на майка загубила сина си на шест години,родила и отглеждаща три деца,бореща се с рака на гърдата...
Очакваща в понеделник биопсия и недай боже резултат за нов рецидив...
Но все пак намерила сили да съхрани частица надежда за едно по-добро утре...
Бъди щастлива! Животът,въпреки всичко е най-прекрасният дар,който Бог ни е дал-радвай му се и вземи от него всичко положително,което ти се предостави!  bouquet
Виж целия пост
# 186
Сис, възхищавам ти се!  bouquet Hug
И за да не е спам:
 Мама загубих на 18 години, отиде си за 3 дни, ей-така, като открадната...Загубих две добри приятелки в рамките на 1 година- и двете в автокатастрофа.(Ах, МаргО, ти специално така ми липсваш вече цели 18 години!!!)
 Брак, от който освен децата си, нищо хубаво не видях.Брак, през който при раждане загубих бебето си и аз самата за малко не си отидох, докато "скъпият" се размотава из България с весела компания. Изнудване от страна на подивял маниак, когото бях смятала за най-добрият си приятел към онзи момент.Развод, след него отчаяна драматична връзка, завършила с гръм заради факта, че имам деца и не искам да се откажа от тях.
 Всяко зло за добро, обаче. Изглежда Бог е решил, че съм понесла достатъчно и достатъчно стоически изпитанията на живота, та от 5 години насам сътресения нямам.Дано не е затишие пред буря!
Виж целия пост
# 187
Благодаря ти за милите думи, Сис!   bouquet Надявам се всичко да е наред при теб  Hug
Виж целия пост
# 188
Не прочетох всичко, но въпреки, че е Коледа съм в много мрачно и подтиснато настроение..И две чаши вино, та затова споделям:
-Давене
-Падане от високо
-Изнасилване
-Автомобилна злополука(едвам оцелях)
-прокълнатата 1999 г-загуба на двама много близки..произшествия с децата ми, фалит на фирмата ми
Силна съм, продължавам, успявам да намеря на какво да се усмихна. Утре пак ще се усмихна.
Виж целия пост
# 189
Развода на родителите ми докато бях на 17.Влизането на баща ми в затвора за 3 годни.Покрай него и аз отнесох няколко дни арест.Опит за изнасилване без никакви последици за нападателя ми.
Майка ми понесе 2 операций от рак на гърдата,химеотарпии,лъчетерапии и т.н.Раждането на брат ми беше първо голяма радост и 2-ро голям стрес аз бях на 14 когато той се роди с мозъчен кръвоизлив.
Надявам се че хубавото предстои.един от щастливите моменти бепе когато разбрах че майка ми и баща ми след 20 год брак и близо 5 год след разжода им заживяха отново заедно.А сега аз съм бременна и се надявам лошия късмет да е до тук.
Виж целия пост
# 190
Най страшния момент беше,когато загубих 5годишния си син на плажа.Бяхме го оставили да играе на мокрия пясък и там ,където се плискат вълничките.Той е много кротко дете и му имаме доверие ,че без нас няма да влезе навътре в морето.В един момент се оказа ,че го няма.Беше късно следобед и плажа не беше пълен.Във водата го нямаше ,но и до където ни стигаше погледа ,пак не се виждаше.Това се случи на къмпинг Смокиня,всички скочиха да го търсят,само аз не можех да мръдна,за пръв и последен път съм се молила да са откраднали детето ми ,да е живо и някой все пак да го гледа.Намерих сили да стана и въпреки ,че повечето хора ме увещаваха ,че не може да се отдалечи кой знае колко,аз продължих с мъжа ми и го намерихме в края на Каваци,което си е на поне 500м от там,където бяхме.Най щастливия момент беше , когато го прегърнах,а той дори не беше разбрал,че се отдалечил и ние не сме зад него.

 Не мога да си представя ужаса,който си изпитала Hug
Виж целия пост
# 191
За лоши неща не мога да се сетя в момента!А хубавите:весело и безгрижно детство,сватбата,раждането на двамата ни сина!
Виж целия пост
# 192
И още много хубави моменти,но последното нещо на което се зарадвах наистина най-много,беше когато тази година сестра ми ми съобщи че е бременна!Направо бях обезумяла от щастие!Не съм се радвала толкова много дори и като разбрах,че съм бременна аз!
Виж целия пост
# 193
Майка ми почина в ръцете ми преди 5г на 31 декември - тъкво се приготвяхме за празнуването на НГ, баба ми почина в ръцете ми 10 по-късно,още 10м по-късно почина и дядо ми, а две години по-късно - баща ми. На фона на всичко това другото се губи.
Виж целия пост
# 194
Само една случка от това лято доста често ми минава през съзнанието и ми се подкосяват краката.Дъщеря ми лятото беше в стихията си в бебешкия пубертет,тъкмо беше ударила приятелчето си в лицето с една играчка,след което награби в ръка и едно кучешко ако и тъкмо започнах да и нареждам и да я съветвам и я водех към къщи за ръка,тя реши да се дръпне рязко от мен и както бяхме между 2 паркирали коли,да пресече улиците.Видимост няма никаква и тъкмо минаваше доста бързо някаква кола,с върха на пръстите си успях да я хвана за косата и да не я блъсне колата.Момчето,което стоеше до водача направо се стресна,защото видя детето,че за малко не беше ударено.
След тази случка съвсем не я давам на баби и дядовци.Добре,че имам бързи рефлекси и Господ беше с нас! Praynig
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия