Какво сте преживяли?

Здравейте! Радвам се,че четете и пишете по темата макар да знам,че на някои ще им е много трудно.

Но хората казват:
Споделена мъка половин мька!
Споделена радост двойна радост!

Горе главите!   Със споделеното се спи по-спокойно и хората се сплотяват,а и така ще се опознаем по-добре.

Пишете...

Не мисля, че ми се е случвало нещо наистина лошо, от което да ми остане белег завинаги. Семейството ми е добре, дори бабите и дядовците ми са живи и здрави, но вече са възрастни и ме е страх от момента, в който ще трябва да си кажа "Сбогом!" с някой от тях.

Прадядо ми почина, когато бях на 16 год. Година и половина преди това се бях грижила за него, понеже беше съвсем безпомощен. Много мъчно ми беше, но човека беше на 86 год. и беше доживял да види 6 правнука.

Има едно мое детенце, което не пожела да се роди. Отиде си много рано, още в първите седмици. Не бях успяла да му се зарадвам, да го усетя под сърцето си. Така било писано. Ако се беше родило, щеше завинаги да ме свърже с един човек, когото обичах, но който ме правеше ужасно нещастна.

Не съм преживявала огромно щастие. Само моите малки драми покрай връзките.

Въобще, така описан, на моят живот му липсват значими събития.

Най - кошмарен момент отчитам, когато почина дядо ми в 7.00 сутринта, а в 12 .00 вечерта летях с колата след линейката на майка ми, която от стреса получи инфаркт и благодарение на Господ отидохме 15 минути по - рано в болницата за да я спасят. На следващия ден ми беше опадала половината коса и смътно си спомнях, че на някакъв сфетофар някакъв си човек ми беше спрял колата и аз губейки светлините на линейката го вкарах в колата с такива шамари, че ръката ми приличаше на торба синьо - червени смачкани сливи.
Смъртта на любимата ми баба.
Всеки път когато имаме проблем с брат ми, а той дори не осъзнава, че се погубва сам.
Синът ми е болен.....това е най - страшната дума независимо дали е само грип или настинка. Всеки път изтръпвам, когато му има нещо......Страхът да не се случи нещо лошо ме погубва постоянно....страх ме е и сега и утре пак ще се страхувам

Най - щасливите ми моменти са предложението за брак, първата усмивка на сина ми  и положителният втори тест за бременност.... дано се похваля с живо и здраво второ детенце около септември.

не очаквах, че в тази тема ще се пише
настръхвам като ви чета постовете, момичета, и осъзнавам как някои проблеми в живота, само си мислим, че са проблеми, а къде, къде по-лошо може да е...

Бррр..

Имам цяла колекция от "лоши спомени"..но на тях дължа себеуважението си..
Общо взето почти всичко ми се е случвало..за щастие съм от оцеляващите..

Иначе най-прясно ми е преживаното преди по-малко от година..това, което преобърна живота ми на 180 градуса и ме накара да се постарая да го изградя отново..
Мъжът ми катастрофира много лошо в началото на миналото лято..и почти цялото го изкарахме по болници..Малкият  беше изпратен в Сф при наште, за да не разбере и да не гледа ужасиите..
Катастрофата беше станала след среща с "другата"..(знаех за нея)..та казах на мъжа ми, че ще изтърпя да го посещава - стига да има дискретност..После обаче се оказа, че каката нощувала всяка вечер в болницата..после започна да идва в къщи и да "помага"..Доста тежко го изживях..и това на фона на непрекъснато търчене по доктори и търсене на алтернативи за лечение..прегледи, операции и тн..Та много ми дойде, честно.. Върхът беше, когато тъкмо го закарах в Пл за поредната операция и майка ми се обади, че малкият си е счупил ръката и са в Пирогов.. Накрая положенеието стана абсолютно нетърпимо..вечно бях лошата, щото не давах опиатите, а какта беше добрата..и съответно се вслушваха в нея..Оказах в някакъв безумен цирк..и не виждаш достойно решение..Как да си тръгнеш от "болен" човек/ Как да останеш? Като риба на сухо бях..Дните, в които премислях и търсех кой е правилният начин, направо ме съсипаха..не съм се чувствала по-зле никога..и не искам никога да изпадам в подобна  ситуацията и да трябва да правя такъв тежък избор..
Накрая осъзнах, че "добър" вариант няма..
За нула време организирах записването на малкия в 1 клас в Сф, наринах малко багаж и си тръгнах от 14 г семейни спомени..

Т'ва накратко за последните  житейски катаклизми..
Благодарна съм, че въпреки всичко преживяно е имало и страшно много хубави и истински моменти..Вярвам искрено, че най-хубавото тепърва предстои..

Кошмарите:

- Когато  малката, на  7-8 месеца, падна от ниско столче и си счупи  главичката.Линейката, сирените, спешното, хематома и част  премазан мозък от  парче хлътнал череп.Доктора, който каза, че не дава никакви гаранции за изхода на операцията , но ако сме вярващи  ни каза да се молим.А ние  сме.Помня как  коленичих  на  мозайката в спешното , плачех и се молех на глас.Хора  ме подминаваха, какво ли са си мислили? Само за 10-ина минути  са се организирали стотици хора  тук и дори извън БГ да се молят за детето.Помня как доктора излезе  с количката от операционната и детето  с превръзка на главата, но вече съвсем нормално.А преди  това лицето й  беше се изкривило неузнаваемо.Той каза- "Операцията е успешна, сега ще чакаме."
И после 4-ри дена , през които от раната  като фонтан извираше ликвор при всяка превръзка.Доктора  ни  даде време  един следобяд и каза, че ако на следващата превръзка не  е спряло, ще се наложи 2-ра операция  в София /ние сме в Русе/.Отново  молитви .На превръзката  в 18ч. раната беше суха, зарастваща, без помен от  подутини и проблеми.Господ ни върна дъщерята! Благодаря и на този лекар- Огнян Игнатов,неврохирург,  който  е  страхотен между другото   

   Другия кошмар е , когато отидох  при майка ми в болницата, уж влезе само за малък камък в бъбрека.Но на 4-ия ден  не била наред, говорела несвързано.Цял ден  никой не й обърнал внимание, едва в 18 ч. дошъл  лекар да я прегледа.Каза, че нищо й няма, временно състояние, ще й минело, можело да е от кръвното.Само след половин час почина, а аз даже не разбрах.Помислих, че е заспала и й обърнах гръб да хапна на крак, че мислех да остана  при нея през нощта.Още на първата хапка нещо ме стегна в гърлото.Обърнах се, видях как системата е спряла да капе, а тя  сякаш не диша.НЕ МОГА ДА ОПИША  УСЕЩАНЕТО...Толкова виновна се чувствам и  мисля, че винаги ще е така.Много ми липсва, токлова неща пропусна, толкова неща неможах да й кажа...Този кошмар нямаше щастлив край като предишния.

Lei@,прегръщам те мила

Толкова мъка има ,толкова страдания, чета темата и направо ме разплаква.
Прегръдки за всички   

Когато гледах в часовника в операционната зала, показващ 8,20 вечерта и докато се унасях от упойката си мислех, че това може да е последното нещо, което виждам... и как ще отрастне дъщеря ми. Наложи се секцио по спешност – спещност е меко казано. Въпросът беше на живот и смърт да спасят мен, бебето ми, в края на 7–месец, го бяха отписали. Главната лекарка ми каза в очите – не сме сигурни, че ще оживееш. Е, щом пиша това...
Кошмарните около два–три месеца миналата пролет, когато се борих със залитането на голямата ми дъщеря. Успяхме да го преодолеем с много любов.

За хубавите: две години след нещастно завършилото секцио, родих втората си дъщеря. Крих бременността си до 6–я месец, и в края на 8–я се появи моята малка принцеса. Бяхме безкрайно щастливи.

Най-щастливите моменти съм преживяла с мъжа до себе си. Плакала съм от щастие.
Откритието че най-после съм бременна с първото ни дете беше страхотно. Раждането му - също. Деня, в който научих, че чакам близнаци, почина леля ми, която беше много скъпа за мен. Когато бях бременна в седмия месец с тях, щяхме да си отидем и тримата. Раждането по спешност със секцио беше също... вълнуващо преживяване, меко казано. Щастието след това беше уникално.
Но най-най-кошмарният момент беше когато съпругът ми, само 37 годишен, получи емболия. Постъпи в болница и на следващият ден отидох да го видя. Заварих леглото празно и оправено, вещите му ги нямаше, а другите двама в стаята ме погледнаха и ми казаха, че не могат да ми кажат нищо, да питам сестрата... Припаднах! Пуснаха ме в реанимация при него, беше добре. И още много много мънички моменти на щастие. И на проблеми, които не се забравят, но по-добре да не се връщам към тях.

Най - кошмарни моменти

- Когато разбрах, че мама е болна от рак и няма надежда
- Когато мама почина - Бях бременна в 4-ти месец, тръгнахме с мъжа ми да се прибираме в родния ми град и закъсахме на магистралата, чакахме няколко часа да ни извозят от там, после паднах и си изкълчих крака и на края на този кошмарен ден трябваше да вляза в родния си дом при ковчега на мама...
- Когато един идиот ни засече на пътя и се въртяхме в насрещното платно. Само сложих ръка пред столчето на дъщеря ми и животътъ ми мина за секунди пред очите. Слава богу, всичко се размина без тежки последствия, но страхът остава.

Най - прекрасните моменти

- Сватбата ни
- Раждането на 2 прекрасни деца
- След 8 години в различни държави, преди 6 месеца успяхме да се съберем със съпруга ми да живеем заедно.

щасливи момети
-детството ми
-2001г когато разбрах че съм бремена с близнаци
кошмарните ми моменти
-смърта на дядо ми
-двата инсулта на майка ми
-2003г диагноза аутизам и при двете ми прекрасни деца.

Най-кошмарните ми моменти:
-когато разбрах,че баща ми е болен от рак
-когато майка ми го остави сам,заряза и мен(добре,че си имам собствено семейство)
-смъртта на баща ми
Най-хубави моменти:
-сватбата ми
-раждането на децата

Най-гадните моменти в живота ми са:
Когато дъщеря ми почина
Когато откриха тумор на братовчед ми 1ден след това почина.
Когато сестра ми претарпя катастрофа
Когато простреляха съпруга ми и 7часа седях пред операционната
Когато вуйчо почниа
Когато откриха на баба рак и погребението и
Когато детео на най-добрата ми приятелка  почина
Когато разбрах че един приятел се е самоубил
Най-хубавите моменти в живота ми са:
Когато се Запознах с мъжа ми
Сватбата ми
Бала ми
Бала на сестра ми
Детството ми

Катастрофата на сестра ми,часовете в реанимация за да разбера дали ще оживее,месец кома и постепенното й възстановяване
моята катастрофа,8 часа в една урва докато ни открият,месец на легло без да ставам с счупени прешлени,
сестра ми си загуби бебенцето в 5ти месец
дядо ми почина когато бях бременна....пффф ужас темата май е без изчерпване