Какво сте преживяли?

Миличка Мегелинка, разполака ме рано сутринта
Пожелавам ти сила и кураж и най-вече здраве

Прочетох темата и виждам ,че има много момичета ,преживели лична трагедия като мен.
Пожелавам ви животът да продължава по начин ,който да притъпи болката от загубата с
много щастливи събития.Пожелавам ви много сила.И най-вече здраве

Толкова много съжалявам за огромната ти загуба  Бъде силна и продължавай напред заради малката ви принцеска

Да се разпиша и аз.

Най-щастливите ми моменти - раждането на децата. Особено на малката, след диагноза вторичен стерилитет. Момента, в който след самото раждане, още преди да изкъпят и прегледат новороденото, го поставят за няколко секунди на гърдите...

Най-кошмарният момент, на 25/09/2009, когато се събудих след операцията в онкологията и ... разбрах, че си съжителстваме с рачо. Тогава светът се раздели на две, с невидима бариера, от едната страна семейството ми и децата, от другата аз....

годината е 2002 ..живея в Испания,имам дете на 1,5год....разбирам,че съм бременна...решавам,че не е момента за 2ро дете,...тръгвам си за Бг да правя аборт,имам час предварително...в частна клиника,.пристигам в 10 сутринта,в 16ч. влизам за аборт..преглеждат ме"Няма плод"-ми казват,отговарям"Невъзможно теста е положителен"...обстоен преглед.........паника!!!!извънматочна бременност плода е на 2,5 месеца...".как не си умряла по пътя"ме питат...спешна операция...всичко наред!Да,ама не......не мога да пътувам обратно с детето имам 11 шева,а то тежи 10 килограма,няма как да го вдигам......мъжът ми се отзовава тръгва за да ни вземе с колата ....чакаме 2 дена ...идва почива и тръгваме да си ходим в Испания,...но стигаме в Унгария и се блъскаме с 160 няма да разказвам подробностите и страха за детето....и различните болници в които бяхме Кошмарът беше изречението на развален англииски "Вие вече,няма да ходите.Гръбначния ви стълб е натрошен"....знаех,че ще успея някак си да стигна до прозореца и да скоча,за да не осъждам маика си,да ме гледа в количка..........това беше кошмара ми в живота......ина4е добре,че унгарците не разбират много имам 2 строшени прешлена,но нямам прекъснат нерв,вървя си и танцувам бясно!!!!!

b

просто ужасно трудна и тъжна тема...
Наистина големи изпитания са имали някои...   
Поклон пред силата им 
Не ми се иска да пиша в темата, за да не дърпам дявола...
Но не мога да не спомена 2006-та и 2008г. когато една гадна болест отне мои близки и доста време след това все още чакам отговор: защо?
Нека има мир, здраве и любов за всички Ви 

Като дете щях да падна от покрива на една 5 етежна сграда. Подхлъзнах се и и успях да се задържа чак на улука.
В казармата след игра със зареден калашник забравих да изпразня цевта и той ми гръмна пред носа.
При шофиране, насрещно движещ се ТИР навлезе в моята лента и ме принуди да излезна от платното.

Никога няма да забравя 25 юли 2008г. бяхме с майка ми и детето , което тогава беше на 1и 8м. на кафе доидоха и едни приятели с тяхното по едно време видях , че майка не реагира веднага скочих започнах да и удрям шамари , а тя само падна тогава започнах да крещя с цяло гърло помощ мама умира тогава съпругата на собственика повика бърза помощ а съпругът и добре,че беше той и извади езика .Толкова се уплаших тогава,че съм забравила детето зели са го същите тези приятелис тях . Когато отидох до поликлиниката за да потърся помощ лекарката ми каза,че не може да доиде с мен ,защото нямала кола,а аз бях с кола при това кафето е съвсем близо . А най щастливият ми момент е когато родих малчо .

da ne би да си объркала датата?

25 януари 1985. Пампорово. Последното ми качване с Помагалския влек до Снежанка. И на последните 20-30 метра, на които е най-стръмно, една начинаеща скиорка се изтърва и полетя надолу. Събори ски учителя. Те двамата- мен. Ние тримата четвърти... и т.н. докато се усетят да спрат влека, стана кърваво меле. Ски учителят се блъсна в един от стълбовете и почина на място. Аз бях натрошена, с разпран скалп. По чудо оживях.
 26 януари 1995. Магистралата София-Варна, малко след Севлиево, катастрофа. Караше мъжът ми.
Счупен гръбнак- 2 гръдни прешлена. 2 месеца неподвижно лежане. Няма миене, няма къпане. Лежане по гръб. Инжекции, от които повръщах легнала неподвижно. единият прешлен беше натрошен на малки фрагменти и беше опасно да не веме някое парче да се забие в гръбнания мозък. След това- прохождане отново, все есно никога дотогава не съм можела да ходя. Носене нна една стоманена шина, която да придържа гръбнака. кошмар! Когато ме изправиха за първи път седнала , не можах да помръдна ръцете си. Камо ли да си помисля, че някога ще проходя. Бях съсипана! Но благодарение на страхотния кинезетерапевт, който се оказа и чудесен психотерапевт, намерих сили да се мобилизирам и да започна бавнобавно да прохождам.
Хубавите мигове , за щастие  са много- бих казала безброй! Благодаря на Господ за това!

Много лоШи моменти,но винаги казвам"след всяко зло идва добро"
с много сила вси4ко се преживява,но когато ти кажат 4е детето ти има тумор света се срива.дори когато го извадят и ти кажат "доброка4ествен",само си казваШ дано да са прави.
но никога не спираШ да се молиШ за здраве и лиубов,вси4ко друго е без зна4ение.

а хубавите моменти,всяка майка знае , 4е няма по хубав момент от този когато те погледнат
"Две хубави о4и,дуШата на дете",е...при мен са 4.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВАШИТЕ ДЕЦА!!!

Бъдете живи и здрави Всички!

16 юли 2004 - късно вечерта сина ми - на 6 тогава се прибира от игра с огромна подутина на лимфния възел на шията. В същото време малката прави гърч от температура (защото и никнеше кътник). Тя се пооправи, след 2 дни с баткото сме в болницата, след лечение с антибиотици.
20 юли 2004 - рутинна операция, според лекарите нищо сериозно. Точно 10 мин след като го взеха, хирургът дойде при мен и каза с пребледняло лице и треперещ глас: "Не е това, което мислех, не знам какво му е очаквай най-лошото, не гарантирам здравето иживота му) 
Последваха дни на напрегнато чакане на резултати от биопсия - СЛАВА БОГУ не беше рак...

От 1999 до преди 2 години и половина и с двете ми деца: всяка пролет и всяка есен по 5-6 пъти линейките хвърчаха да бият урбазони, за да могат да дишат....такава дълга агония, тракъв кошмар...при един от последните си пристъпи сина ни буквално си отиваше пред очите ни...да гледаш как детето ти си отива и мисълта, че не можеш да му помогнеш...ужасно е; но и това се размина

2004 лятото - за секунди съм отместила поглед от дъщеря си, на година и половина, тъкмо проходила и с ужас виждам как тя е вън от двора, на тротоара...хуквам, крещя, но тя вече е на шосето (живеем на главна улица) и преди да стигна до нея една кола спира на няма и метър...грабнах я, дадох я излезлия вече татко и съм припаднала

1993 февруари - изпращам майка и татко за СОфия с мисълта, че повече няма да видя мама, защото и предстои сложна операция на мозъка, след която шансовете и за оцеляване са нищожни; в деня на операцията и бях като зомбирана, губи ми се денят...днес си е жива и що годе здрава (но последици определено има)

декември 2002 - бременна съм в 8 месец; един открадна микробус като по чудо не ни смаза в колата  ; живеем в къща на главна улица. От гаража се излиза направо, има врати на гаража, които винаги са отворени и външни порти към улицата. Изкарваме колата между две градинки. ВИНАГИ преди и след инцидента мъжа ми затваря портите, когато искара колата. Нея сутрин (водехме малкия на градина) реши да не ги затваря, незнам защо. И слава богу. Ако бяха затворени, връщайки се, трябваше да спрем на тротоара между градинките...откъдето мина буса и се блъсна в съседната къща. Ние се прибрахме, но тъй като прословутите порти бяха отворени, влязохме си направо в двора. Аз излязох от колата и застанах между градинките, до съседната къща...и изведнъж нещо оранжево профуча до мен...сега пак си ги затваряме...

това лято, когато разбрах, че баща ми, който живее в чужбина е получил 2 инсулта (леки, но все пак...); сега е добре

всеки път, когато телефонът звънне и някой съобщи за мсъртта на близък и скъп човек: отидоха си бабите и дядовците ми, чичо и свако...

2006 - в автобуса съм, движи се бавно покрай полицията ( и до нас), защото има спряна кола и си личи, че е станалои инцидент някакъв...след няколко метра виждам смачканото колело на сина ми пред колата; изпищях; стигаме спирката, аз хуквам и отдалеч виждам, че мъжа ми и детето са в колата и заминават някъде...секунда успокоение, че все пак не е станало с моето дете...и нов шок, виждайки сълзите на зълва ми, когато се прибрах

и днес - когато приятелката ми ми каза, че близък наш съсед е починал

и пак днес, когато разбрах, че племенницата ми, на 2 г. си е счупила ръката...

А хубавите: те са мнооог повече - раждането на двете ми деца, всеки път, когато сина ми засвири, първите любовни трепети с любимия, който сега ми е "муфлон" 

Филаделфия, разплака ме рано сутринта...
На твое място бих продала тази къща 

За лошите моменти не искам да си спомням.Може би най-шоковият момент до сега в живота ми е когато разбрах,че съм бременна с близнаци.Съвсем естествено,когато се родиха живи и здрави беше най-щастливия миг в живота ми.