Липсата на лично време/пространство и семейно щастие

Въпрос на организация.
Аз се справям със всичко без някой да ми помага.
Винаги си открадвам време за кафе и цигари,грим и коса.
А на мъжа ми..."много му здраве..."
Трудно е признавам,но със времето си създадох режим и сега ми е по лесно.
Понякога си поплаквам,но по принцип се държа мъжки и не падам по гръб.

Много ми е трудно, имам чувство, че колкото повече минава времето все по-тежко ми става!Мисля си да намеря изход, начин да се справя с обезличаването което ме е обзело, с мислите за безнадежност, че няма кой да ми помага за нищо.Усещам се, че вече не мисля за себе си, в желанието да съм перфектна майка и домакиня, пренебрегвам и съпруга си, желаещ поне за малко внимание.Нямам пространство, нито лично време, постоянно съм във една вихрушка, тичам, дори вече не мога и да седя спокойно-все съм в стойка все едно всеки момент ще ставам.Дори често ми се случва със ставането сутрин да мечтая да дойде вечерта.

Родих на 32 г. До този момент бях свикнала да разполагам с личното си времето , както намеря за добре. Работата ми е доста стресираща, свързана с възможност да ме извикат по всяко време на денонощието, с отсъствие от дома в почивни и празнични дни. Честно казано, смятах, че майчинството е време за почивка. Е, оказа се, че при мен не е така. От самото си раждане дъщеря ми е бебе, изискващо много внимание, гушкане, носене на ръце. Не е от спокойните бебета, почти не спи през деня. В момента е на 10,5 месеца-пълзи, изправя се, пипа навсякъде, трябва да я наблюдавам непрекъснато. Няма баби, на които да разчитам. За щастие съм случила на мъж, който обожава да се занимава с детето си, сменя памперси, приготвя храна, храни, облича. Мога да му я оставя по всяко време, когато си е вкъщи, без да се притеснявам. Ходя на фитнес три пъти в седмицата-това е време не само за грижа за тялото, но и за душата-отпускам се и не мисля за нищо. От време на време излизам на кафе с приятелки без бебето. Не го правя често, но самата мисъл, че мога да си го позволя, ако ми се прииска, е голямо успокоение за мен. По този начин не се чувствам затворник или заложник на дъщеря си. С мъжа ми почти не сме променили начина си на живот-излизаме, ходим на заведения-навън или за непушачи. Липсват ни само киното и театърът, но когато майка ми идва веднъж на два-три месеца, си наваксваме. По въпроса с домакинството-чистя веднъж в седмицата и толкова. Свикнала съм да е чисто, всяко нещо да си е на мястото и в началото много се дразнех от неразборията, но предпочитам да съм спокойна, да почета някоя книга, да повися във форума, вместо да снова като луда с парцала. Мъжът ми по принцип вземаше участие в готвенето и в другите домакински дейности, но ситуацията е такава, че единият от нас трябва да се занимава с дъщеря ни, а другият да свърши работата. Когато той си е у дома готвя, а той търчи след бебето. Не готвя всеки ден, често ядем сандвичи или омлети, които приготвя мъжа ми. Понякога купуваме готова храна. Правилото е да правя нещата така, че да съм максимално улеснена. Без никакви угризения записах дъщеря си на детска кухня. Откакто не се стремя да съм перфектна, имам много повече време за себе си. И съм спокойна и доволна от живота си. В момента, за да си позволя това дълго излияние, съм стоварила на пода всевъзможни играчки и други предмети, за да се чувства дъщеря ми доволна. Хаосът е пълен, но това е цената, за да постигна  вътрешна хармония.

Аз пък не съм допускала да се обезлича и да забравя тотално себе си.
Ето това е вярното твърдение:


Също винаги съм се справяла без чужда помощ, като изключим разбира се тази на мъжа ми. И винаги съм намирала време за мен.

За мен периода на майчинството  със сигурност  е най-хубавия. Трудни ми бяха първите два месеца  , заради силните колики и постоянното  гушкане на детето.След това всичко си дойде на мястото. Все още приятелите ни отпреди имат място в нашия живот , както и преди да забременея. Плюса е , че намерих много мами с дечица   и обмяната на опит в отглеждането ми е много ползотворен.Таткото помага много  с каквото може , любимия момент и на двама ни е вечер след работа с количката навън. Често татко излиза и  сам с бебето , а това ми дава възможност да се срещам с приятелки  и колежки по женски  или да имам време само за себе си .

Дъщеря ми от малка я научих на самостоятелност. За година и 4 месеца е заспивала на ръце 4-5 пъти / от които в моите - 2 пъти/. Има си строг режим на "усамотяване" . Сутрин, след закуска 1 час сама в кошарата с играчките. Като се наобядва, я слагам да спи и два часа изобщо не се вясвам в стаята /ако ще да спи, като тръгне на ясла няма да я молят,я/. Вечер е същото - в леглото в 9 часа /зимата в 8ч./ ако иска в 10 да заспива - неин проблем. По този начин имам достатъчно време и за себе си. Ня смятам, че ощетявам детето си от внимание. Остава ми времето от 9-30-10 до 13-13,30 ч. и от 15,30 до 20 ч. - осем часа на пълно търчене. Гледам добре да я "уморя" през това време, че да спи като къпана после.

И аз не мога да се оплача. Даже ми се струва, че имам повече време от преди. Не помня откога не бях чела книги, а сега като взема да кърмя все това правя. За домакинстване намирам време през деня, но не чистя цялата къща наведнъж, а днес оправям една стая, утре друг и така. Само с кухнята не правя компромис и нея я лъскам всяка вечер, след като бебо заспи, също и тогава готвя. Готвя повече неща, така че да има за 2-3 дни. В дните, които не готвя, се занимавам със себе си - тренирам, правя си масажи, слушам музика, чета... Таткото и той ми помага, обича да се занимава с детето. Абе изобщо се чувствам много по-добре от преди (и изглеждам много по-добре също). Какво повече мога да искам  

На каквото си постелеш, на това ще легнеш.
Че не е лесно - не е, че е стрес, особено с първото - стрес е. Но чак пък да нямам време да пия поне едно кафе сутрин....въпрос на организация.
С първото ми дете беше лудница, постепенно видях къде греша - че не съм егоист и искам да огрея навсякъде.
С второто мога да кажа, че майчинството е най-прекрасния период от живота ми, чак не ми се връща на работа. Сега съм с две деца и се справям много по-лесно, но и не изисквам толкова от себе си.

Относно семейното щастие - никога, никое от децата не е спало на спалнята ни. Свикнали са всяка да си знае леглото, дори си го търсят и не обичат да спят заедно. Така съм искала, така съм ги научила. Даже малката е в отделна стая сама от раждането си.

Преди малко една мама ми прати това клипче  http://vbox7.com/play:21b5e752 Накараме да си дам сметка всъщност какво мързеливо мрънкало съм станала!

Не съм се обезличила в никакъв случай. За добро или зло, много съм суетна и не мога да си позволя този "лукс". Имах късмета първото ми дете да е изключително кротко, лъчезарно и контактно бебе. Прекрасен период, не ми липсваха контактите и излизанията вечер, буквално нямах нужда от тях. Можех да оставям съвсем спокойно сина ми на баща му и да ходя на фризьор, козметик и солариум, без притеснение и без да ми се мрънка, че отделям време и за себе си. Понякога излизах на кафенце с някоя приятелка. Мъжът ми също си имаше своето време, но никога не е прекалявал, нито е ходил на купони без мен.
С второто ми дете нещата бяха малко по-различни и продължават да са. Мъжът ми беше в чужбина, когато родих. Върна се, когато бебето вече беше на четири месеца. Трудно ми беше, защото родих октомври, градината на синът ми е далеч и нямаше кой да го води, освен брат ми и то рядко. Справих се и аз самата се чудя как. Намирах време и да готвя и да чистя и да извеждам децата на разходки. Два пъти виках моята фризьорка вкъщи, че нямаше как да се замъкна в салона.   Мъжът ми повече се оплакваше от мен.  
Сега е супер, наслаждавам се на майчинството си и хич не мисля, че правя някаква жертва. Като знам колко бързо минава времето...  Е, налага се да се нагаждаме към ритъма на децата, но голяма работа. Мъжът ми не възразява, че спи в дневната, диванът е много удобен.

Има и доста хора, които трудно се организират , в смисъл трудно разпределят времето си... Не на всеки му е лесно да живее по часовник:peace:  На тях може да помогне подреждане на приоритетите, за да им остане поне малко време да се поглезят.....
Например----- много важно, че днес няма да ошета или да сготви....нито ще се зарине в мръсотия, нито ще останат гладни....
Но половината час спокойствие, примерно, ще ги зареди с невероятен тонус

Никога не съм имала толкова време за всичко, колкото откакто съм вкъщи по майчинство. Дори къщата ми е по-чиста и подредена отпреди.

Подкрепям напълно.Аз все още съм само с едно детенце,но чакаме и второто попълнение и дано и при нас да е така.
Когато се роди малкия,се бях пощурила и намях време да се изкъпя дори,но постепенно,когато се организирах,си намирах време за всичко.на мен също никой(освен мъжа ми ) не ми помага.
Почувствах се наистина добре и се наслаждавам на майчинството без да се нервирам,чак когато престанах да си слагам всичко на сърце и задължително, да изисквам всичко да е свършено.Ако имам време и кеф,ще има готвено,ако не-не.,по същия начин и с други домакински неща.Най-добре сина ми да има спокойна и отпочинала майка,а не изнвервена ,изкуфяла лейка

Започнах да чета всичко написано от началото на темата и стигнах до клипчето с невероятната жена.Боже господи ,какво ли не може да се постигне със силана на волята.
По темата-наистина всичко е въпрос на организация и да се настроиш оптимистично ,въпреки че не във всеки момент ще е лесно.
Винаги съм намирала време за себе си,за любимите неща .В никакъв случай не съм се чувствала обезличена.
Съпругът ми е от тези татковци ,за които да се върне от работа и да е с дечицата си е най-добрият начин за отмора.
Много ми помага,дори без дума разбира ако съм уморена и веднага реагира адекватно.
Рецепта за товя няма-сякаш е до вътрешно усещане на нещата !!!
Ако сам не намериш какво те прави щастлив/нещастен няма кой друг да намери.
 

Ох,разбирам те напълно.Ние от както се е родила малката сме в друг град,без абсолютно никакви познати хора тук.Представи си как се оправяме...Мъжът ми работи много,2-3 почивни дни в месеца има,много му е напрегнато,все го боли глава.Обича да се занимава с малката,но това е за 1 час не повече.Иначе той я къпе,изхвърля боклука и не е претенциозен какво ще има за ядене.Това за мен е супер,щото иначе щях да лудна съвсем.Вкъщи доста често е разхвърляно,чиниите се понатрупват..... но аз излизам - предпочитам да изляза на разходка отколкото да се развихря с парцала вкъщи.
Преди да родя,когато ходех на работа си мислех че майчинството ми ще е един прекрасен период,ще си пия кафенце,ще се почивам и ще си свиркам едва ли не....Така ми го описа една от колежките ,която токущо се беше върнала на работа от майчинство.Явно за нея е било така,обаче за мен въобще не е.Нямам търпение да се върна на работа.... и при друго стечение на обстоятелствата бих го направила,когато детето ми стане на 1 год.Но май ще трябва да изкарам още една зима вкъщи...