Re: ВЪПРОСИ към хомеопати - ТУК - 3

Може, може. Но трябва и да го иска

Дано ти пишат лекарството двамата хомеопати, дето не са тук от няколко страници, а само ни гледат сеира

Сеира , както го наричаш бе провокиран от нещо, което изобщо не е сеир , а се нарича здраве. Съжалявам , че го приемаш като сеир, но е така, защото не си от потърпевшите и ти е "широко" около врата 

Извинявам се, че няма да продължа в по-горния тон! Всеки си знае проблемите и се опитва да си помогне.
Моят проблем е свързан с една много продължителна кашлица при моя син. Нашата лекарка го ликува с антибиотик и хомеопатични лекарства на Боарон, без успех.Може би закъснях, но търся класически хомеопат в Пловдив.
 Моля, който има такива контакти да ми помогне. Благодаря предварително!

Лекарства НЕ се предписват по форумите, поне НЕ от класически хомеопат.

Изпратих ви в лично съобщение координати на добър (според мен) класически хомеопат в Пловдив.

Благодаря за бързия отговор! Още не съм го получила, предполагам че трябва малко време.

Погледах "сеира" и единственото което мога да направя е да споделя малко размишления от позицията си на психотерапевт. Съвсем кратичко, разбира се.

Всички ние сме малоценни, на някакво ниво и в някаква степен. Въпросът е доколко това е "осветлено", доколко го съзнаваме и още повече дали си даваме сметка, какво нашата малоценност ни кара да правим, за да я компенсираме. В хомеопатията, за разлика от психотерапията няма задължително изискване преди да си терапевт, да си преминал през своята лична терапия. В психотерапията, след академичното обучение по психология, човек преминава през своята лична терапия и често това е 2-3, понякога и повече години. Целта на това занимание е бъдещият терапевт да потигне "стерилност". Да осветли своите комплекси, да доведе до осъзнаване областите от своята личност които имат нужа от компенсация. Така във всеки един момент той ще знае това което прави и разбира, дали наистина е стерилно и неизкривено през призмата на личната му невроза, или точно обратното с това което прави той компенсира (задоволява) своята невроза. Това позволява на терапевта по всяко време да наблюдава себе си и да не прави контрапренос (изкривяване на информацията която дава пациента, през призмата на личните травми на терапевта - защото всички имаме травми, всички сме жертви на своята биография, всички сме човеци).

Ханеман в своя Органон също говори за непредубедения наблюдател, само че по негово време психология не съществува. Ханеман също застъпва тезата "лечителю, излекувай първо себе си".

Въпрос на професионална етика е хората занимаващи се с помагаща професия, да осигурят максимална стерилност и да не превръщат пациентите си (хората ползващи услугите им) в заложници на несъзнаваните им неврози. За съжаление етиката в помагащите професии, в България е под всякаква критика. По просто казано, изхождайки от това с което започнах, понякога е трудно човек да признае грешките си, понякога е трудно да признаеш пред себе си истината за себе си....най-малкото за да го направиш, трябва да можеш да видиш истината за себе си, а често ние не я виждаме, тя е в сянката и има нужда от осветляване. Всичко това е съвсем в реда на нормалното, но НЕ и когато става дума за помагаща професия. На терапевтите НЕ им е позволено да правят преноси, тъй като по този начин съботират терапевтичното случване.  Един психотерапевт в белите страни, например, е задължен от професионалната асоциация към която принадлежи, докато практикува, да ходи и на лична терапия, за да може да се подържа стерилен. Когато сложиш маска против "свински грип" на уста, след два часа трябва да я смениш, защото се овлажнява и става среда за развитие на бактерии, вируси и микроорганизми. Психотерапевтът, когато работи също се "замърсява" и има нужда от редовно почистване. Лично аз считам, че това трябва да се отнася за всички помагащи професии, но е само в сферата на пожелателното за сега и на самосъзнанието. Не би трябвало да има лошо в това човек да признае, че няма познания и умения в дадена област и да потърси съдействие.

Когато предложих на колегите от управителния съвет на Хомеопатично общество, да включим допълнително обучение по психология в курсовете по хомеопатия или да направим следдипломно обучение, за съжаление не получих подкрепа тъй като "това е хомеопатично общество и целта му е популяризиране на хомеопатията, не на психологията" (цитат по памет). Дори фактът, че председателят на ХО е психолог доц. д-р  Станка Михалкова не помогна за реализиране на инициативата. По мое мнение това създава сакати хомеопати. Целта на хомеопата е да обследва човека в неговата цялост (3 параграф на Органон от Ханеман), а за да направиш това, ти трябва да познаваш начина по който функционира човек като психика. Както и да е. Постинга ми определено НЕ е лична вендета, за неприетото ми предложение. Винаги съм смятал, че е важно човек да може да прави информиран избор, защото това е единственият правилен избор - затова споделям. Сега остава в ръцете на самите хомепати и на обучаващите се курсисти, евентуално да осъзнаят нуждата си от допълнителна квалификация и в други дисциплини имащи отношение към човека и да се самообразоват и квалифицират.

Смятам, че това което се е случило в няколкото предходни страници НЕ е просто сеир. Може би ни се иска да е така, но всъщност има много по-дълбоки измерения. Достигаме до етическата категория за терапевтите - как гледаш на Човекът, като цел е, или като средство?

Постингът ми не е персонално адресиран до никого. Мисля да преключа дотук и да се извиня ако съм ползвал професионален жаргон. Просто исках да изложа малко собствени размисли.

Пощата ви е пълна и не може да получавате съобщения. Изтрийте старите съобщения за да може да получавате.

Съжалявам!
Изтрити са вече!

Nial  за поста ти. Мисля, че  е крайно време " главният герой" на "сеира" да се появи и да каже нещо, все пак , ако държи на себе си като хомеопат и на пациентите, които му се доверяват, е добре да го направи.

Не съжалявайте  Това не носи позитивна енергия   

Е, съжалявам , че след като едва оцелях (можеш да се върнеш по-назад да видиш колко ми е широко около врата ) съм запазила чувстото си за хумор. Играя си с българския език, ако не ти харесва думата, смени я

Ниал, благодаря за поста. За мое голямо съжаление комплексите ми са толкова обширни, че напоследък само се шегувам с тях. Мога да го докажа с предни постове Светът не свършва с една пневмония или операция...Светът свършва, когато се уплашим до смърт от всичко... Ако тогава някой успее да те събуди със мила дума, лекарство...тогава има смисъл да кажеш добра дума за някого.

И понеже го приех лично, нека кажа колко ми е широчко около врата - в момента съм 40 и няколко килограма, доскоро имах отворена възпалена рана плюс инфекция из целия организъм вследствие нефректомия преди месец (изваден бъбрек) , хемороиди, кашлица, хрема, гъбички, адски болки, болки в гърдите плюс задух, наченки на паническо разстройство, синусова тахикардия плюс събиране на граници на кръвното,е-коли и клебсиела над нормите..... Имам бебе и дете на 6 години, за които да се грижа.
Голямото ми дете в този период беше с висока Т и доста болно.
............Е, това е Гледайте себе си, не другите, както аз не съм се опитвала да анализирам състоянието ви

Nial може ли на лични добър хомеопат за деца който е на ти с детската психология?София

  Nial                             [                /color],поздравление за това ,че сте разбрал сьщността на полемиките в предишните страници.   Достигаме до етическата категория за терапевтите - как гледаш на Човекът, като цел е, или като средство? Този ред е наи-точен според мен.Поне се отнася са мен и Suzza.Извинявам се,че не копирах цитата както трябва.

Nial    Страхотно го каза
Ако позволиш да попитам - Какво ти е мнението за така нашумялата напоследък ''психодрама''? До колко тя би могла да помогне на човек да се себеопознае и дали не е поредното модно нещо?
Всъщност смятам, че е много редно хомеопата да има на лице и малко повече прочит на ''психо''-литература / нямам предвид Стивън Кинг/
Мече, пожелавам ти бързо да забравиш тези прекомерно много ''ох''-чета.