До многодетните мами!

Ако ще изчакаш да поотраснат децата, за да станат по-самостоятелни и ти да можеш да обръщаш повече внимание на бебето, това би било много хубаво. Но, ако основното ти мото е, за да могат по-големите деца да ти помагат, ми се иска да те подсетя, че помощта им би била за сметка на тяхното свободно лично време - време за игри и забавления; време, което не се връща.  Струва си да се замислиш 

Demetra,може би си права.Нямах предвид помощ в буквалният смисъл на думата да ги натоваря с гледане на бебе,а по- скор, по- голяма самостоятелност от тяхна страна.Като гледам колко много маики са се включили в тази тема и много се радвам,че повече хора са се решили да имат повече деца.Аз много се притеснявах и какво ще си помислят хората,но след като прочетох тази тема се чувствам доста по- спокоино от това което ми се иска да направя.Може би скоро и аз ще се реша.

Здравей MARYCHERY,
 Аз също доста време исках да имам още едно дете,но ми беше трудно да убедя съпруга ми,защото се чувства вече не толкова млад-45г.Слава Богу,че се решихме!!!
Всички у дома сме много щастливи,че можем да се грижим за Анди.
Бих искала да те насърча да се решиш колкото може по-рано,защото има значение на колко години си и колко ще ти бъде трудно да се грижиш за бебе.Аз се омъжих на 20,родих Пепи на 21,а Мони-на 24г.Сега съм на 34 и усещам разликата!
Не че няма да се справиш,но ще ти е по-леко.
Желая ти здраве и скорошно решение!!!
Теди

teddyvas,много ти благодаря за подкрепата,наистина хем много ми се иска хем доста ме е страх дали ще се справя. Ако питам таткото,тои е винаги готов,дори си е намислил имена/за момче и момиче/ за бъдещият бебо.Е дилемата остава в мен,но маиче ,вече и аз съм на ясно какво ще е решението .Благодаря. 

Относно възрастта, никога не е късно, стига да имате желание и не е опасно за здравето на майката и бебето. Аз станах майка за първи път на 25 и за последен на 37 г. Какво да кажа за съпруга ми...вижте в списъка, когато стане готов. 
Че е трудно, трудно си е, но не чак толкова, ако има кой да помага, баба, дядо или някой друг. Това, което на нас ни липсва.

Здравейте, момичета!
Едва сега попадам на този форум, но ми пълните душата!
Изглежда, че аз съм най-голямата - скоро ще навърша 43 - но мога да ви кажа от позицията на опита, че да си майка на 4 пораснали деца е дори по-хубаво, отколкото на малки. Така че дерзайте - чакат ви много прекрасни моменти! Моите съкровища са Мария - на 18 години, Борис - на 15, Александър - на 14 и Камен - на 10. Много се гордея с тях, не само защото са много на брой, но и защото са прекрасни хора.
Откакто излязох в майчинство с първото си дете, си останах вкъщи. Отначало това предизвикваше съчувствие у познатите ми, сега предизвиква недоумение. Реакцията им е показателна за обществените нагласи у нас: да си майка не се смята  нито за престижно, нито за удовлетворяващо занимание. Непрекъснато се сблъсквам с въпроса:"Добре де, но какво работиш?" На носенето на пари вкъщи се гледа като на полезно за обществото и семейството занятие, а на внасянето на топлина, спокойствие, разбиране и обич се гледа като на излишна екстра. Докато не се преборим с този поглед към майчинството, ще получаваме само трохи, колкото да се отбие номерът. И няма кой да ни извоюва позиции, сами трябва да го направим. Добре поне, че в семейството си намирам подкрепа и разбиране.
Какво мислите вие по въпроса? Имате ли идеи за издигане на престижа на многодетната майка?

Здравей цвета!
Толкова силно ме развълнува с твоята история, че изгубих и ума, и дума. Може би, защото поразително прилича на моята, която е още в началото. Дори разликата във възрастта на първите ти три деца е същата като на моите. Иска ми се и с четвъртото да бъде така или поне, и при нас съотношените между половете да бъде като вашето, макар и с обърната последователност 
Въпросът, който си поставила, е изключително предизвикателен за мен. Не съм мислила за това, макар че отношението за което говориш, не е като да не ми тежи. Толкова се концентрирам върху децата си и техните чувства, че май не ми остава враме да погледна и себе си. Ще помисля!
Благодаря ти за това, че разказа своята история тук. Почувствах се по-разбрана, по-окуражена и по-малко самотна.
Добре дошла във форума!   

Деметра, благодаря ти за топлия прием! Дано наистина се решиш на четвърто дете! Струва си!

Въпреки че не виждам голям интерес към темата за статута на многодетните семейства в обществото, продължавам да смятам, че от нас трябва да тръгнат идеите, които да променят нещата.
Всички знаем, че у нас има немалко жени, които раждат много деца с цел да изпомпват пари от бюджета и са превърнали това в бизнес, който няма нищо общо с грижата за децата. Затова мисля, че трябва да се сложи край на порочната практика да се дават пари на ръка. Трябва парите да отиват директно за нуждите на децата, а не безотговорни родители да ги изпиват още по пътя от банкомата до вкъщи. Специално за многодетните семейства мисля, че е добре да се въведат някакви, да ги наречем ваучери, които да покриват 50% от някои належащи разходи, но за всички деца в семейството, а не само за най-малките. Нарочно казвам, че трябва да се поемат 50% от разходите, а не целите, защото никой не е отменял отговорността на родителите за децата, целта е те да бъдат подпомогнати, а не отменени. Тези ваучери трябва да се дават всяка година и да покриват 50% от цените на:
- едно ски-училище през зимата
- една смяна на лагер през лятото
- една училищна екскурзия
- едногодишен абонамент за тренировки по 1 вид спорт
- едногодишен абонамент за занятия по 1 вид изкуство
- 10 билета за театър
- 5 билета за музей
- учебниците за съответната година
- 2 чифта обувки
- 1 зимно яке
Разбира се, не е задължително всяко дете да използва всяка възможност, давана от ваучерите - зависи от възрастта, наклонностите и интересите на детето, но е важно родителите да получават помощ, ако децата им проявяват склонност към спорт или изкуства, т.е. да се подпомага не само физическото оцеляване, а изграждането на личността.
Системата би трябвало да действа така: решавате, например, да запишете 4-те си деца на плуване - плащате на треньора 4х10=40лв. на месец и му давате ваучер за спорт на стойност още 40лв., които той получава от държавата. При сегашната система, дори да ви направи някаква отстъпка, пак ще платите 65-70лв. При ваучерите за вас е добре - плащате 40, а не 65-70лв. на месец, за треньора е добре - получава 80, а не 65-70лв., а и за държавата е добре, защото е сигурно, че парите й са отишли зо здравето и образованието на децата, а не за глупостите на безотговорни родители.
Другият въпрос е до каква сума биха покривали тези ваучери, за да не се злоупотребява с тях, но това се регулира от една страна с факта, че родителят трябва да плати неговите 50% от джоба си, с други думи, ако се нахвърли да купува маратонки по 150лв., ще трябва да поеме и своята тежест, а от друга страна, вероятно може да се определи някакъв разумен максимум. Но е важно, той да бъде наистина разумен, а не нашите деца да бъдат третирани като втора категория, да минат с каквото и да е. Например, ако ски-училището струва 200лв., да се отпускат 100, а не 30. Би трябвало ваучерът да покрива реалните разходи в организираните почивки и екскурзии в държавните и общинските училища. При частните нещата стоят малко по-различно.
Другото важно при ваучерите е, че трябва да се отпускат на всички многодетни семейства, независимо от доходите.

По темата за статута на многодетната майка имам предложение нейният труд да се оценява по резултатите му, както е нормално при всеки труд. С други думи, многодетните майки, които са се отказали от кариера, спокойствие и лично материално благополучие в името на отглеждането на повече от 2 качествени деца, да получават пенсия наравно с хората, които са работили друга работа. И тъй като едно е да родиш няколко деца и да ги хвърлиш на улицата или в домовете, а друго е да полагаш грижи за здравето и образованието им, пенсионирането на многодетните майки трябва да бъде обвързано с образованието, което са получили децата им. Мисля, че е разумно да получават минималната пенсия за страната /не социална, а минимална/, ако всичките им деца са завършили средно образование, а ако децата са получили и бакалавърска степен, редно е майките да получават средната пенсия за страната. Така трудът на майката ще се изравни с другите видове труд и уважението към нея ще нарасне.

Подкрепям предложението ти Цвета,наистина нашите управници трябва да предложат някакви законово установени наредби в помощ на многодетните майки!Това с пенсионирането с минималната за страната пенсия ще е прекрасно,ако може да стане!Можем да обсъдим тук към кого да се обърнем с конкретни предложения и може пък да постигнем нещо-за нас и за тези дето ще станат многодетни майки след нас!
Някоя от вас да знае как стоят нещата с облекченията за плащане на таксата в детскат градина за четвърто дете/трето/.Бях разбрала ,че малкият може да е освободен от такса в градината,но домакинката ни нещо не е много запозната,директорката в отпуска!Решила съм да се възползвам от тази си привилегия,защото то какво ли прави на този етап държавата за нас...многодетните майки...а 35 лв не са никак малка сума
 Цвета добре дошла при нас!
marychery , невиждам за какво да чакате,пък и мъжът ти е готов 

Хей,Цвета,това,за което пишеш е чудесна идея!!!!Ти ли го измисли или почерпи идеи от някъде?
Като сметна само колко пари са нужни за всички"екстри",с които децата искат да се занимават...
Моите ходят да учат солфеж и   различни музикални инструменти,също посещават и танцовия ансамбъл в училище.За почивка не сме и помисляли от три години насам,за съжаление.
Имаш ли идея как бихме могли да го формулираме и да го внесем в парламента по време на "умуването" на закона?Има ли някаква организация-на Многодетните родители или нещо такова,от чието име да се представи?Предполагам,че никой няма да обърне внимание на 10-20 майки... 
Аз съм от скоро на територията на форума,но те приветствам с "Добре дошла"!!! 
Желая здраве на цялото ти семейство!
Теди

Идеята за ваучерите в подкрепа на многодетните семейства е моя и точно затова имим нужда от вашата подкрепа и идеи. Аз съм филолог по образование и моля, ако сред вас има хора с юридическо или икономическо образование, да помогнат да формулираме и обосновем една концепция, която да не звучи наивно или нереалистично. Нека и всички се включат предложения - сигурна съм, че в моята идея има много пропуски и необмислени неща.

Когато моите деца ходеха на градина, плащах 50% от таксата за второто и третото, а за четвъртото беше безплатно. Имаше някакъв нормативен документ по въпроса, но за момента не мога да го цитирам.

Лелееееееееееее, тук е станало страхотно местенце за живеене, извинете за писане! Ние нямахме нет една седмица и тук е станало много хубаво!!!

Първо искам да приветствам с добре дошли на  цвета и на marychery!

Второ - като всеки трезво мислещ човек заставам за д всичко,което е написала цвета. Да, да, да - подписвам се с две ръце под всичко,което тя е написала! Хареса ми идеята за ваучерите,смятам че при ДОБРО ЖЕЛАНИЕ винаги може да се измислят така нещата,че наистина да има разлика от привилегии при образованите многодетни семейства от такива при многодетни за бизнес! Аз имам икономическо образование,но не съм работила и ден,така че не смятам,че ще бъда кои знае колко полезна. Но съм съгласна да помогна с всичко,с което мога. Ще дам сили,а защо не и средства,за да стане положението на нас многодетните наистина, по-добро!
Хора, дайте да се обединим и да направим нещо! Как се прави сдружение или организация - да направим наша - Многодетни родители! И да дадем предложението си наистина в Парламента! Казват,че обединението прави силата,ами нека да се обединим! Какво ще кажете?

Трето - това със списъка - ОК,но той се губи в страниците - би ми се искало да бъде на някакво централно място - напр. първа страница ,а не да се лутаме за това кой кога има ЧРД! Ще го обновявам този списък!

Четвърто - marychery не се чуди,а направо нека скоро да ти желаем леко бременеене!

Пето - да ви кажа честно нещо всички бебешки дрехи ги раздадох. И скоро си мисля - независимо,че мъж не иска четвърто дете - ако все пак един ден станем шестима - дрехите за бебето са раздадени. Ами сега? Започнах дори малко да съжалявам за това,но пък от друга страна си казвам - като му дойде евентуално времето тогава ще му мисля. Но искам да задам като

Шесто - един въпрос - беше ли ви трудно да кажете на близки и роднини,че ще имате трето и четвърто дете. Как ви приеха,особено за четвърто? Леле това за мен бе най-кошмарното нещо - да кажа,че ще имаме трето дете. То не бяха съжаления,не бяха упреци,особено от роднините ми,едва ли не се отказаха от мен!!!!

Обичам ви всички мамита!

Ха, ха. Не само, че не ми беше трудно, ами даже ми беше много забавно. Като се сетя и сега ми става смешно. 

Първо започвам със себе си. Беше по-миналото лято, когато в един момент се усетих, че непрекъснато ми се спи и от време на време ми са гади. Сашко обаче беше лепнал някакъв гастровирус и постоянно висеше на гърнето. Аз съответно умувах:
"Бре, че странно го карам и аз тоя вирус. Само ми се гади, без нищо друго."    След като на Сашко му мина, а на мене - не, взех, че си направих тест 

Сега обаче трябваше да кажа на мъжа ми, който пет месеца преди това беше станал татко за втори път, че след осем месеца ще стане за трети. Мислих, мислих и реших, че човекът все пак е изпаднал в положение и ще трябва да му приложа някаква анестезия, за да му го съобща. Изтъпаних го на средата на едно квартално кръстовище в непознат район и много, ама много сериозно и ангажиращо му посочих:
"Виждаш ли я тая улица сега - "Марагидик"?
"Да?"
"А тая другата виждаш ли я - "Петър Богдан"?
"Да?"
"Е, погледни сега натам" (тук аз соча нанякъде съвсем произволно)
"Да?" (тук той гледа и той не знае накъде)
"Е, бременна съм"
 

На всички останали съобщавахме така:
"Скъпи приятели/роднини, имаме да ви кажем една новина, която граничи с клюката. Ще си имаме трето бебе" 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=39944.150


на база на горепосоченото днес ивата си има празник - мъж рожденник! Да и е честит, да почерпи макар и на патерица и да приеме пожеланията от всички нас за здраве,любов,много помощ от негова страна и да остареят и да гледат внуци и правнуци заедно до дълбоки старини!

То и при цвета е имало ЧРД,ама е минало май доста патерици! Да и е честит и на нея син рожденник на дърти патерици,да е здрав и да радва майчино сърце!

Деметра или ако има някой он лайн нека ми пише на айсикюто - ако желае естествено!

Ей,благодаря за хубавите пожелания!От мое и от името на рожденника ми!Честит рожденник на мама Цвета и от мен(макар и със закъснение)! 
Аз малко късничко влизам и виждам писаното,защото дойде ли петък след 17.30(разбирай синковците ми са вече почивка)и тотално немога да се докопам до компютъра.
Аз също съм ЗА,за това което предлагате,обаче съм далеч от юристите или икономистите,тъй че ще чакам евентуално да се включа като подкрепа или пък с нещо друго....
По въпроса за казването за третото бебе-аз връзка с родителите си не поддържам,но и да поддържах-не би ме притеснило особено да им кажа.Виж,обаче от свекърва ми ме беше срам ли,притеснявах ли се и аз незнам точно,ама щом и казахме и всичко премина.На всички останали ми беше смешно като им казвах,заради реакциите.Повечето ни приятели и роднини се зарадваха обаче.Най-неприятен инцидент имах с една майка на дете от групата на големия ми син.Тя също беше бременна,но с второ и като разбра,че съм бременна,директно ме попита-И к"во сега,ще го махаш ли?
Ей,такъв шамар ми идваше да и забия.....Все едно,ако е станала грешка и реша да го махам,ще тръгна да разправям и то точно на нея!Както и да е....
Дрешките този път си ги запазих(уж за спомен  )След втория ми син ги раздадох и купихме доста неща,но така или иначе щеше да ни се наложи,защото след две момчета,умирам да си глася пиклата със сукманчета и розови блузчици. Мои приятелки,също помагаха с дрешки от техните дечица.
Дай боже да имаме възможност за още едно детенце!
Лека нощ от мен!