Предисторията:
Заедно сме от осем години. Имаме дете на две. Не всичко е било розово между нас, но истинските проблеми започнаха след раждането на детето. Накратко - той работи всеки ден по 12 часа, без да му плащат извънредни и без да го задължават. Просто така е решил. След работа гледа телевизия. Почти не общуваме, защото телевизията изяжда времето за това, а и той няма желание. Не играе с детето. За да му обърне по-специално внимание (т.е. за да не стои с него пред телевизора), трябва да се скараме. Аз не работя. По 22 часа на денонощие съм сама с детето (спим в отделни стаи, за да може той да се наспива добре заради работата), няма кой да ме отмени и за 2 мин. Молила съм го неведнъж поне един ден в седмицата да се прибира по-рано, за да мога да си почина малко от детето, а и да свърша едно-друго из вкъщи. Но това не става. Явно предпочита работата пред задълженията на бащата и съпруга. Което е разбираемо, защото в работата му няма мрънкане и капризи.
Случката от днес:
От вчера имаше напрежение между нас заради поредното му късно прибиране, този път след 21 ч. А предния ден го бях помолила да се прибере по-рано, че имам работа. Този път се скарахме за дреболия. Той се развика, че не разбира какво толкова постоянно искам от него, все искам и искам (а аз искам просто повече внимание за нас с детето). Изкрещя ми да се махам оттук. Казва ми го за втори път по този начин. А знае, че няма къде да отида. Този път ми стана много мъчно. Облякох детето набързо, взех най-необходимото и излязохме. Той не каза и не направи нищо. Отидох с детето на хотел. Изкъпах го и го приготвих да спи. Тогава той се обади. Първо не вдигнах, но после му звъннах и казах, че не сме на улицата и може да е спокоен. Той ми се развика, че съм луда; аз знам ли колко го ядосвам и т.н. и затвори, беше бесен. После звънна да пита какво мисля да правя, ще остана ли в хотела за нощта. Казах, че съм платила и че детето заспива, но ако той иска, ще се върнем. Директно го попитах дали иска да се върнем, а той ми отговори - помисли добре ще се върнеш ли. Е, върнах се, т.е. той дойде да ни вземе, защото нямаше как да се приберем иначе. Остави ме близо до входа на блока ни със спящото дете на ръце, а той отиде да спи другаде (със сигурност не е при любовница). И точно това не мога да разбера; това е въпросът: защо настояваше да се върнем вкъщи, а той отиде другаде? Ако бяхме останали в хотела, детето щеше да заспи поне половин час по-рано, т.е. щеше да е по-добре за него.
Какво да правя оттук нататък? Да се махнем ли с детето от дома? Бракът ни е в сериозна криза, но мисля, че има надежда и не искам развод.
Какво ще ми кажете?
Виж целия пост
Заедно сме от осем години. Имаме дете на две. Не всичко е било розово между нас, но истинските проблеми започнаха след раждането на детето. Накратко - той работи всеки ден по 12 часа, без да му плащат извънредни и без да го задължават. Просто така е решил. След работа гледа телевизия. Почти не общуваме, защото телевизията изяжда времето за това, а и той няма желание. Не играе с детето. За да му обърне по-специално внимание (т.е. за да не стои с него пред телевизора), трябва да се скараме. Аз не работя. По 22 часа на денонощие съм сама с детето (спим в отделни стаи, за да може той да се наспива добре заради работата), няма кой да ме отмени и за 2 мин. Молила съм го неведнъж поне един ден в седмицата да се прибира по-рано, за да мога да си почина малко от детето, а и да свърша едно-друго из вкъщи. Но това не става. Явно предпочита работата пред задълженията на бащата и съпруга. Което е разбираемо, защото в работата му няма мрънкане и капризи.
Случката от днес:
От вчера имаше напрежение между нас заради поредното му късно прибиране, този път след 21 ч. А предния ден го бях помолила да се прибере по-рано, че имам работа. Този път се скарахме за дреболия. Той се развика, че не разбира какво толкова постоянно искам от него, все искам и искам (а аз искам просто повече внимание за нас с детето). Изкрещя ми да се махам оттук. Казва ми го за втори път по този начин. А знае, че няма къде да отида. Този път ми стана много мъчно. Облякох детето набързо, взех най-необходимото и излязохме. Той не каза и не направи нищо. Отидох с детето на хотел. Изкъпах го и го приготвих да спи. Тогава той се обади. Първо не вдигнах, но после му звъннах и казах, че не сме на улицата и може да е спокоен. Той ми се развика, че съм луда; аз знам ли колко го ядосвам и т.н. и затвори, беше бесен. После звънна да пита какво мисля да правя, ще остана ли в хотела за нощта. Казах, че съм платила и че детето заспива, но ако той иска, ще се върнем. Директно го попитах дали иска да се върнем, а той ми отговори - помисли добре ще се върнеш ли. Е, върнах се, т.е. той дойде да ни вземе, защото нямаше как да се приберем иначе. Остави ме близо до входа на блока ни със спящото дете на ръце, а той отиде да спи другаде (със сигурност не е при любовница). И точно това не мога да разбера; това е въпросът: защо настояваше да се върнем вкъщи, а той отиде другаде? Ако бяхме останали в хотела, детето щеше да заспи поне половин час по-рано, т.е. щеше да е по-добре за него.
Какво да правя оттук нататък? Да се махнем ли с детето от дома? Бракът ни е в сериозна криза, но мисля, че има надежда и не искам развод.
Какво ще ми кажете?
. 
използва те за прислужница, нямате никакви други отношения. Дори не ще и да се прибере вкъщи, а виси в офиса. Да не мислиш, че работи там? Седи и си почива, защото вкъщи трябва да те гледа как се пребиваш 24 часа и явно поне малко срам му е останал да не гледа ... 
Това, че си в къщи и гледаш дете, не те превръща автоматически в камериерка, готвачка, чистачка, гладачка....
Не съжалявам за решението си, напротив сега съм много по-щастлива и по-ценена с подходящият за мен мъж 
Познавам младо семейство със същите почти проблеми -(излизаме заедно с майката с бебетата)... Мъжът й много трудно приема, че след раждането животът му се е обърнал на 180 градуса.... Ходенето за риба в събота, спането (ти твоя даже го оставяш да спи 
Засега има ефект.... Ще видим докога. Тя също събира смелост да му казва нещата в очите, без да го унижава, разбира се..... Умно момче е , ще се оправи......
Мъж, който прави забележка на жена си, че не е сготвила... честно, ако не е форума, нямаше да знам, че има такива мъже