Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 22!

  Привет на дългокърмещите майки! 
  Промъквам се отново във вашите редици,че нещо кърменето не ще да бяга от мен.
  Мяуче,радвам се,да те видя тук! Случайно да имате планове за отбиване или още не мислите за такова?

Аз напоследък забелязвам при нас ,че обедното приспиване с кърмене става все по-трудно. 
Суче,суче и изчезва от леглото.Едва го приспах преди малко на люлката.Не знам дали това не е знак,че е време да го махнем.

Микки, честит рожден ден!  

Четох по страниците на предишната тема, че обсъждате зъбите на детето. Моето хлапе от няколко месеца(сега е почти на 1г7м) има черни полепи по зъбите. А наскоро видях, че единия зъб даже има жълто. Честно да ви кажа много ме притеснява това(малко неща около детето ме притесняват). Мисля да го заведа на зъболекар, но ми кажете как да го контрирам, ако се осмели да каже, че проблемът идва от неизплакването на устичката след сучене(еле пък ако разбере, че детето заспива на цица)

И друг проблем си имам. Не ще да яде това дете и това ти е. До съвсем скоро се присмивах на глупавите подмятания относно храненето на детето ми, но вече и аз започвам да се притеснявам. От както се е родил(2.6кг) наддава по малко. 10ти и 11ти месец не мръдна и грамче. Сега е 9кг 77см. Напипах му една бучка на врата и ми разправят, че това му били лимфните възли, които се виждали от слабост.
 Хедра ме посъветва д предлагам храна преди да се е сетил да ми поиска гърда и аз се опитвам да го правя, но той нервно изскимтява и ми бута купичката. Захранен е педагогически - атрактивно(с много мачкане и мацане) и без никакъв натиск. Сега може да изяде до една кафеена чаша храна, но това се случва много рядко. В повечето случаи не закусва, обядва 4-5хапки, хапва няколко хапки плод/ове, а за вечеря яде повечко. Вярно, че в момента му никне кучешки зъб и точи лиги като бебе, но и преди това ядеше по толкова, че и по-малко. Има дни, в който е само на няколко хапки за целия ден.
 
 Това са ми терзанията. Многословна съм, защото скоро пак няма да имам нет и си наваксвам 

skrech, дано нищо му няма на зъбките на фъстъчко, но виж тази статия тук, специално създадена от Бу с цел запушване устите на зъбари-многознайници.

Това пък е за кърмачета с нарушен хранителен интерес. Успокой се, но продължавай да упорстваш и предлагай атрактивна храна преди кърмене (не се поддавай на натиск от негова страна, защото ти си тази, която решава, той няма възможност да определя реално какво му е нужно, така че не се води само по неговите желания).

Възможно и да е в период на зъбоникнене или да има друг проблем. Ако ситуацията продължи още дълго, консултирай се с педиатър. Не се поддавай на натиск и на желанието на околните да те убедят, че липсата на апепит в случая се дължи на кърменето.

Изобщо за захранването и храненето на децата разгледай библионтеката на кърмаческия, има купища материали, някои от които биха могле да са ти от полза.

О, аз отдавна съм забравила тая благинка да приспивам само с кърмене. Нито денем, нито вечер ми се получава поне от половин година насам. Трябва си четене и други кротки забавления. Понякога и така не става, щото някои книжки като че ли я превъзбуждат и започват разни акробатики, включително сучене с крака зад ушите, скачане до таБана и прочие.

Селма, и аз се радвам да те видя пак тук. За окончателно отбиване не мисля още, но съм започнала бавно и напоително кампания за драстично намаляване на дневните посуквания, които кой знае защо се увеличиха напоследък. Инволюция ли е, що ли, но взе да ми дотяга. За сметка на това, пък, нощем разреди. Е, не всяка нощ, де. Около пълнолуние ела ни виж, като сиамски близнаци се срастваме.

Скреч, писах ти ЛС, чак после ти прочетох поста. Съжалявам за притесненията ти!
И на Настя и напипах преди около 2 месеца бучка на вратлето, притесних се тогава, но като гледам, че си е добре иначе и пропуснах да питам педи на последната консултация. Тя е с 3 месеца по-малка, тежи 10.400-500кг и е висока 80 см и нагоре сигурно (скоро не съм я мерила). Определено не изглежда слаба, има си дори доста изпъкнало коремче, което всъщност малко ме притеснява дали не греша в начина на хранене, тъй като храненето ми отнема доста дълго време и затова съм го съкратила на 3 пъти/ден, а може да е по-добре по-чести, но по-малки като количества хранения. Исках да кажа, че това за лимфните възли от слабост, ми се струва, не е така. Детето ти може и да е слабо, но това няма връзка, според мен. Относно храненето - ти ме знаеш и от ПЗ. Опитах, след като изчетох цялата инфо по въпроса и разбрах, че детето ми може и да не умре от глад, но определено може да се разболее, поради твърде отслабен организъм, ако оставя на нея да решава дали и колко да яде. Ако не я хранех по начина, по който го правя, сега не зная дали щеше да е и колкото твоя юнак (а тя генетично не е наследила като твоя фин ген, баща и е доста снажен руснак). Не казвам, че моят начин е правилният, може да доведе до още по-голямо злоядство или така да си остане години - дъъълго хранене пред разни филмчета и други занимавки. Сега, поне ми е лесно, че е закопчана в количката, а после като излизаме без нея вече ... не ми се мисли като гледам една баба в градинката как храни нейното (по-голямо) и ми изглежда направо героиня. Но не е задължително да стане така - много деца са прояли точно по този начин (на "Бейби Айнщайн"  , макар и не от първия път, а след известно време). Аз се старая, когато мога да ям с нея, и тя си иска от моята храна. Опитай нови неща, това е като съвет и виж как ще реагира. Храненето на детето няма начин да е и малко залъгване. Аз лично съм забелязала, че повечето деца само в началото излапват с желание и апетит няколко хапки до половината от предвиденото, примерно, не че трябва да има норми, разбира се, особено унифицирани за всички. После започват да търсят по-интересни занимания и настъпва трудната част. Но, определено, ако в началото съм успявала да и дам само няколко лъжички, с времето си започна да си яде повече. Но аз нали съм си пъзла и пробутвам и останалото предвидено количество, сакън да не ми заслабне пак, и затова ми отнема доста време понякога, тоест зависи все пак от това каква е храната. Когато е меню, което харесва, го излапва много бързо.
Аз пък съм на друга вълна сега - с гърнето правя опити да я "запозная". Тя отдавна вече го е виждала, но не знае за какво служи. Като станем сутрин я оставям по голо дупе (бодито го закопчавам на рамото), но тя си пишка на пода засега, не се задържа повече от няколко секунди на гърнето. Възприема го по-скоро като столче. Как мислите, дали е по-добро да и слагам гащички или и голичка може. Не съм се информирала по въпроса още, повече експериментално го правя, но все пак да не взема да объркам детето.  

Скреч, и моята дъщеря не е от ящните. Да не говорим че има дни, когато ми изправя косата- успокоила съм се, че е хапнала поне две хапки и след известно време ги намирам някъде сдъвкани и изплюти, а през останалото време кара на кърма. Хем съм от хората, които знаят кърмата също е храна  и пак се притеснявам от време на време. И при нас има зъбни неволи и ми се струва че те са главния виновник за последния отказ от храна, та направо не мога да я откача от гърдите ми и уж се успокоявам с това, но понякога и аз позволявам на тревогата да ме обземе. Мъжът ми понеже знае за притесненията ми и все ме дразни- манекенчето на Бухенвалд, как му се броят ребрата на горкото, виж го колко е слабичко, а всъщност си изглежда много добре. За преди кърмене да давам храна и аз не мога да си помисля, ако тя самата има други мисли в главата, въпреки че е склонна да опита поне какво и давам.
Деси, можеш да я оставяш и по голо дупе. Така или иначе гащите няма да спрат струйката  . Но като не иска да седи на гърнето (моите и двете между шестия и 11-12 месец не искаха да припарят до него), може да и предлагаш в тоалетната да я държиш над тоалетната чиния. Пробвай след сън и виж как ще реагира тя. Може да помогне, ако казваш пиш-пиш  .

Не знам доколко е за тая тема, но да споделя малко опит за гърнето. С Калина опитах за първи път след като тя навърши година и беше пълен провал. Халя истерично не искаше да седи на гърнето и да върши работа в него. Тоалетната също не беше опция.

Година и нещо по-късно, тоест, преди около два месеца, отново подех кампанията, но този път просто я оставях без памперс, без да я слагам на гърне и без да я подсещам (защото ми направи една-две истерии, а и не искаше да върши нищо вътре). Тогава пак претърпях крах, защото Халюша първоначално пишкаше навсякъде и дори не даваше да я преобувам, но в последствие започна да задържа с часове, стигна се до коремобол и фонтани от урина в леглото.

Веднага върнах памперса и преди месец направих трети опит, смея да твърдя, че този път успешен. Изводът ми е, че като че ли най-важното условие е детето да е готово, а за различните деца този срок е различен. Моята Халя чак сега узря за идеята, но има деца, които още преди годинката успяват да се научат/обучат.

Та, когато детето е готово, важно е да се знае, че в повечето случаи "обучението" минава през следните няколко етапа:

1. Маха се памперсът вкъщи (през деня), но постоянно се пита дали има пиш или аки, като в същото време се поставя на гърне често (но само ако позволи, а то позволява, когато е готово за тази крачка). Може допълнително да се приложат хватки като ти си вече голям/а, а големите... Я сега да чуем как акито/пиша ще каже туп/пшшшш в гърнето (това особено ги интригува ) Специално при Калина отключващият момент беше, когато разбра, че може сама да изхвърля гърнето и да пуска водата (на някои деца им е интересно да казват и "чао"). Малко се забавиха работите при нас, защото освен мен, никой друг не я подсещаше, а аз доста се уморявам, предвид, че работя вкъщи доста напрегната работа.

2. Когато детето започне да си казва (обикновено първо за акито, а после постепенно и за пиша), може да се махне и памперсът при излизане. При нас това още не е проработило, защото предимно баща ми я извежда, а той се уморява постоянно да я подсеща и чат-пат да я слага да клекне, та тя си пиае в гащите навън и пера като за световно. Той носи поне 1 комплект резервно облекло, за да не се прибират (+ сухи и мокри кърпички).

3. Накрая се маха и нощният памперс, което при кърмените деца в повечето случаи означава първоначално да се направи компрес от пелени и протектори под детето, защото те обиновено сучат нощем и пишкат, а после започват да се будят и да си казват. От около седмица Калина е без нощен памперс и тази нощ за пръв път си каза, при това няколко пъти. Може да е било случайно, обаче.

(Нощес имаше буря и след като Калина се събуди, така и не заспахме в продължение няколко часа, което почти ме докара до отчаяние. Цяла нощ поцоква "малко", ама буквално цяла нощ, което не се беше случвало не знам откога, опитвам се да се откопча, но не пуска, захапала е стръвно, и тъй...)

Като цяло е важно да се осъзнае, че деца, които доскоро са били с памперси, не осъзнават кога им се ходи до тоалетната, и именно затова първоначално се напишват на пода или другаде. После има период, в който им е интересно да направят локвичка и да поджапат, но и това минава, когато им се създаде интерес към гърнето или към другия метод на изхождане. Следва период, когато си казват постфактум (може и не в този ред). Друго важно е да се наблюдават и да се слагат на гърне в случай, че нещо наближава

И аз да споделя опит, макар и малък, с гърнето. От около два месеца след сън сутрин я слагам и седим по 15-20 минути, преглеждаме форумите  , и обикновено се изаква. Има педиоди, в които режима и се измества и ака през деня, тогава като я видя, че има симптоми я слагам на гърнето и там си върши работата. Естествено, няма как това да се нарече някакво постижение поне на тази възраст, да не говорим, че пишка по 100 пъти на ден и не виждам начин да я слагам на гърне и за него, то трябва по цял ден там да си стоим. Може би като поотрасне малко, засега хубавото е, че свикна с идеята за гърнето всяка сътрин и не се плаши от него, а напротив.

Абе, Калина специално не се плашеше от гърнето, ами проявяваше световен инат. Доскоро го носеше на главата като шапка (каубойска). Инатът калинкин е световно известен, когато тя не иска нещо, разбират през девет планини в десета.

Ох, да се оплача и аз нещичко, напоследък, от толкова сукане денем и нощем, взеха, че ме заболяха гърдите ли, зърната ли, и аз не знам. Дори не знам дали е от препълване или от протриване. Аз мислех, че ще намалява набезите, какъвто процес беше уж започнал, но последните седмица-две е тъкмо обратното. Пфуй!!:thinking:

Благодаря ви за включването по питанките ми! Деси, за сега не съм до толкова отчаяна, че да прибягвам до телевизия и играчки. Продължавам да стоя зад идеите на ПЗ. Просто ще се наложи да съм по-изобретателна.
 Абе чудно ми е как хем е слабо детето, хем има шкембе и бузите му се друсат като ходи 

За гърнето - миналата година бях на вълна ЕБХ и се справях много добре  Свалих памперса и  навън. А докато спи детето не пишка. Нощем също се размърдва леко като върши работа. Но есента ми стачкува една седмица и аз пак се върнах на памперсите. Сега той не ги иска и бяга от мен, като дойде време да му слагам памперс, но не може да казва вълшебните думички и няма как да го уловя преди белята. Също съм и на чуждо място, което тотално ме отказва от опити.Като се приберем у дома ще махна големия му тормоз.

Потвърждавам с двете ръце!

Съгласна съм с Мяуче - детето трябва да е готово за гърне, на 1 г. се провалихме, сега - на 2 г. сама поиска да седи вкъщи без памперс, а сега вече си казва за пиш и ако, дори и стреса си от пишкане навън преодоля, защото се забавлява, че напишква бубите /горките буболечки /. Единствено нощем още слагам, но няма начин - много се буди и суче, и на сутринта памперса е много напишкан, но за това не бързам чак толкова.

Относно храненето - skrech, аз съм твърдо против залъгване на детето, за да яде. Явно има проблем с кучешките в момента, ще отмине за 2-3 дни и после пак ще прояде. Моето също не яде големи количства, и то без да съм вкъщи през деня - т.е., не е от кърмене денем и "залъгване с кърма" - любимия ми израз . Продължавай да предлагаш здравословни храни, ще прояде, Анна вече изяжда далеч по-големи количества от преди, любими храни също - може да изяде няколко купички от любимата супа, и 2-3 лъжички само от ново ястие - просто си имат предпочитания. При нас предлагането на твърда храна, когато иска да суче, не работи - още повече истерясва, затова ако иска да суче - давам, после сама си отива на масата да яде.

ми да да си кажа за гърнето че ми е болна тема, махнах памперса и сега пикаем навсякъде в къщи ма това за осъзнаването не съм много съгласна Гери понеже знае че навън няма да и сменя памперса не се е напишквала отдавна навън и затова се престрашавам да я извеждам без памперс с 1, 2 чифта гащи разбира се. Виж в къщи е друго нещо правим си локвички и джвакаме в тях да отбележа че сме без памперс от 6 дена и чакам да мине този етап, на гърнето сяда за малко от време на време обаче като не иска става страшно, а на Мяуче разказа много ме обнадежди щото и аз забравям да я питам и се сещам от време на време да я сложа на гърнето обаче с това пикане съм на път да се върна към памперсите и да почакам ама за кога се чудя  вече сме големи