Успявате ли да отделите индивидуално време за всяко от децата си?

  • 1 594
  • 31
# 15
Засега успявам, но може би причината е, че съм в къщи с малкият, а не че съм се организирала много добре  Embarassed
През деня съм изцяло посветена на малкият. Вечер на баткото. Ходя да го вземам от градината сама и по пътя спираме на места които са му интересни, говорим си, разхождаме се. Прибираме се по различни пътища.
Наистина е много трудно да се отдели отделно внимание на всяко от децата, но това е много важно за тях.
Виж целия пост
# 16
Много сложно, но успявам поне веднъж в седмицата да отделя по половин час само на единия, защото иначе сме все заедно. Сутрин водя каката на градина, малкият на ясла, като ги взема сме заедно в градинката да играят, вечеряме, къпем се и лягаме заедно. Докато бях по майчинство с малкия - имах такава възможност, като се прибереше баща им по-рано си играеше с бебо, докато ние с каката си говорихме, рисувахме или нещо друго. Сега използвам когато те със сина ми играят на топка или карат колело, ние са каката сядаме на пейката и си говорим по женски .... или когато мъжа ми я учи да кара ролери, ние с малчо правим кули от пясък или нещо друго. Разликата им е 3 години и е сложно, но и двете ми деца си имат нужда от внимание специално за тях и си го изискват.
Виж целия пост
# 17
За съжаление много малко време ми остава и рядко успявам на всяка поотделно да обърна внимание...Много често се чувствам  виновна и се упреквам,но факт е ,че трудно се съчетават всички ангажименти ,грижи,дом..... ConfusedПрез почивните дни успявам,но през седмицата  времето ни е твърде недостатъчно.
Виж целия пост
# 18
Благодаря ви, сверих си часовника  Simple Smile
Моите дъщери определено имат нужда да бъдат по сами с мен, дори само да седим на пейка в парка или пък да се разхождаме.
Виж целия пост
# 19
Старая се всеки ден да отделям време за дъщеря си. Ако имам работа си я върша и си приказвама- наричаме го "Женски работи" Laughing Всеки ден си споделяме как е минал деня, ако не я изведа навън да играе играем семейно по някоя игра.
Виж целия пост
# 20
И аз забелязвам, че времето отделено само на едно от децата при нас е малко. Дори често си го налагам сама, като план-схема. Малко е гадно така. Случва ми се, ако някоя вечер съм се скарала с някое от тях, сутрин на работа преосмислям нещата и най-често стигам до извода, че реакцията на детето е продиктувана от това, че не съм успяла да отделя достатъчно време специално за него.
Пример: Спазарихме се снощи да четем два Франклин-а. След втория Калина ревна, че иска още един. Аз отказах и обясних, че сме се уговорили само за два. Че отивам да прибера масата, ще пусна миялната и ако ми остане време ще се върна да прочетем още един. Тя истеряса, че иска сега, започна да вика да съм я чешела по гръбчето, въобще цирк. Отказах и, излязох от стаята, тя тръгна да ме гони, тръшка се по земята, всичко излезе извън контрол. В крайна сметка не стана на нейното, но на мен от сутринта ми е криво. Не че съм постъпила грешно, а че желанието и за внимание е продиктувано от далече по-сериозни причини от това, че Франклин-овците не са три, а два. Децата си искат внимание, а на мен все не ми стига времето.
Виж целия пост
# 21
Не съм се старала до сега да специално да намирам време за всяко по отделно, но докато четох темета стигнах до извода че каката се пригажда към режима на малкия така че да остава сама с нас. А понякога си намираме повод да излезем само двете на пазар или нещо подобно.
Виж целия пост
# 22
За сега да.Опитвам се. Peace
Виж целия пост
# 23
Засега бебето ангажира по- голяма част от времето ми, баткото разбира се ревнува и прави магарии за да привлича вниманието. Опитвам се да отделям  достатъчно време и за него, но не винаги се получава.
Виж целия пост
# 24
Да , успявам, понякога много трудно с много комбинации, но за сега се справям.През деня съм с малкият, след градина се занимавам с големият, водя го 2 пъти в седмицата на спорт след градината, пак сме заедно, събота-неделя, ако не сме всички семейно някъде, го водя на театър, кино или др. мероприятие което му е интересно.Баща им също колкото е възможно, отделя  време за двамата поотделно.
Виж целия пост
# 25
Да, успявам. Не съм си го поставила за цел, но децата ми са с голяма разлика(7г.) и заниманията им са различни.
Често излизам поотделно с някой от двамата. Разделяли сме ги и в почивките ни. Баща им също се е занимавал отделно с тях.
Днес бях на тържеството на големия и после се разходихме с него, посетихме майка ми да й се похвалим. Сега е с баща си при свекърва ми, а аз съм с малката, ходихме на пазар с нея и си готвим в момента.
Виж целия пост
# 26
Почти нямам време през седмицата за индивидуални разходки , на баткото по-малко време му отделям , но като си легнем винаги първо се гушкаме само двамата и си говорим. Никога не е ревнувал от по-малкия си брат може това да се дължи и на 6 годишната им разлика.
Виж целия пост
# 27
Откакто не работя- да, успявам. Но не съм си го поставила за цел.
Виж целия пост
# 28
За съжаление не.През деня баткото е на градина,през това време гледам малкия,после го взимам,но отново сме с малкия.Вечер като си легне дребчо започвам да приготвям вечеря и сядеме да вечеряме,той яде и се качва при баба си.
Виж целия пост
# 29
Почти винаги.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия