Успявате ли да отделите индивидуално време за всяко от децата си?

  • 1 590
  • 31
Не успях да формулирам точно заглавието си, но въпроса ми е следния:

Вчера, докато си мислех за децата и отношенията между тях се сетих, че още докато бях бременна с второто четох, че е добре всеки от родителите да отделя време, което да прекарва само с едното дете от семейството. Било много важно децата да усещат специалното внимание към себе си от страна на родителите. Естествено  Simple Smile беше даден пример майката да излезе например само с момиченцето си на пазар или на друго женско занимание, докато таткото се занимава със сина. И това да бъде по възможност всеки ден.
Всъщност до този момент аз не съм успяла (с малки изключения) да отделям време, през което да бъда само с едното дете. Просто организацията на деня е такава, че това е почти невъзможно. Двете ходят в една и съща градина, като ги взема ги водя и двете да си играят, като се приберем пак сме заедно.  

Идеята явно е, че като отделяме време, което да прекарваме сами с всяко от децата, ще успеем да тушираме, приглушим чуството на ревност между децата.

И тъй като между моите девойки определено има ревност, особено за моето внимание, питам се дали ако намеря време да прилагам този съвет ще постигна резултат.
Успявате ли да отделите време, през което да бъдете само с едното дете?
Виж целия пост
# 1
Изключително рядко ми се случва-може би два-три пъти, откакто са се родили и неколкодневните ходения на градина на сина ми.И през това време малката постоянно пита къде е брат и.Поотвлече си вниманието в играта, която играем и пак се връща на основния въпрос-къде е брат и.Същата е и неговата реакция. Аз предпочитам да не ги разделям.Не мисля, че ревността може да се тушира по този начин...или по какъвто и да е.Състезание за вниманието ни ще има винаги, според мен.
Виж целия пост
# 2
Не успявам често. Най-вече става дума за големия, защото с малкия всяка сутрин сме си сами двамата. Обикновено аз обръщам внимание по-често на малкия, а татко му - на големия. Не мисля, че това е  чак толкова голям проблем, а ревност между децата нямя начин да не се появява на моменти, но се стараем с баща им да не придобива твърде големи измерения. Дори, колкото и да ми е странно, когато Иван се роди големият ми син изобщо не ревнуваше за времето, което аз отделям на бебето. Сега вече като възниква съревнование за играчки и естествено бутане, писаци и рев  Mr. Green баткото повече ревнува. В последно време няколко пъти е казвал, че не иска да е батко  Crazy и всички играчки да са си негови.
Виж целия пост
# 3
Засега не ми се удава  Confused
Оправям се почти сама с двамата. Мъжа ми работи до късно, често пътува и помощ от него не получавам почти никаква. Бабите са ми далеч, така че малкия засега е залепен за мен. Разликата им е доста голяма и въпреки че каката много се занимава и играе с него напоследък започна и при нея да се прокрадва ревност  Tired. Пита "кого обичаш повече", оплаква се че гушкам само бебето... От друга страна тази сутрин я прибирам от английски и 2 нейни съученички се закачат с дребния, тя дойде секунда по-късно и едва ли не ги избута с думите - той си е мое бебе  Mr. Green
Изключвам кратките гостувания при майка ми, когато сме й оставяли бебето за малко и сме ходили само двете на кино, по магазини, на разходка... Но това се е случило не повече от 4-5 пъти...

Сега се сещам, че имаме малко време и докато бебо спи, но тогава пишехме домашни. Сега с приключването на училището може да оползотворим това време по-добре  Peace
Виж целия пост
# 4
Засега да. Докато големият ми син е на градина - аз съм изцяло с мъника. Вечер баткото си ляга час - два по-късно. Тогава почти изцяло сме само на негово разположение. Мисля си, че индивидуалното внимание е много важно за всяко дете. Амбициите са ми и като поотраснат да не пропускам ден, в който да не съм насаме с всеки от тях, дори да е само за 10-15 мин.
Виж целия пост
# 5
С Аничка сме по цял ден заедно и тя разполага с цялото ми внимание, но Дани е по - цял ден на градина, вечер се прибира към 18 часа, играем си малко всички, вечеряме и по едно и също време си лягаме. Така, че на този етап обръщам по - голямо внимание на дъщеря ми, отколкото на сина ми Rolling Eyes. Надявам се през ваканцията да компесирам това.
Виж целия пост
# 6
 Старая се да отделям време да сме двете с дъщеря ми. С бебето сме по цял ден вкъщи и използвам, когато спи или мъжът ми е вкъщи да бъда с дъщеря си. Двете с нея ходим да пазаруваме, караме колела, садим цветя, готвим, водя я често на градина и др. Вечер като сложа Алекс да спи, ми остават около 2 часа за нея , през които вечеряме, говорим си за деня, чета приказка. Баща ѝ също прекарва време с нея - боричкат се, играят на двора, строят, рисуват. Все ми се струва, че не е достатъчно обаче.

Виж целия пост
# 7
Естествено, че е невъзможно да го правя всеки ден. Откакто спрях дъщеря си от занималня и си подготвя уроците вкъщи, имам повече време за нея. Синът ми е в първи клас, та не счетох за нужно и той да се мотае вкъщи, а ще му е по-добре на занималня. Той прекарва целия ден в училището. Понякога оставам и с него насаме, но по-рядко. Баща им чат-пат води ту единия, ту другия с него на пазар.
Но заедно, или по отделно, и двете ми деца си имат достатъчно занимания, за да не забелязват тази особеност - че са сами с мама или с татко. Предпочитат да си играят на нещо, да зяпат телевизия /винаги дават точно любимото филмче!/, да играят с други деца, ако сме навън. Изобщо не им хрумва да седнат до мен и да проведат един откровен и разголващ душевността им разговор.
Виж целия пост
# 8
Imame планирано време поотделно,поне 2/ седмица,поне по час/дете в последните 6-8 месеца. Избират какво искат да правят и къде да ходят,уважавам желанията им почти 100% за това време.Аз на рвеност не вярвам,но децата ни имат различни интереси (което предстои да става все по-очевидно) и се старая да имат възможността да си ги задоволяват.
Виж целия пост
# 9
Аз опитвам всеки ден да отделя по малко време само за баткото,защото виждам колко е щастлив,когато той е в центъра на вниманието и изобщо правим нещо по-специално защото той е по-голям.Вчера например готвихме заедно-правихме супа топчета,или когато бебо заспи си играем със строитела или рисуваме.Наистина е трудно да се намери време за всяко дете по отделно,но мисля,че е наистина полезно Peace
Виж целия пост
# 10
Старая се , но не всеки ден успявам. Обикновено успявам през почивните дни.
Виж целия пост
# 11
Моите са еднополови,което улеснява нещата -когато големите са на училище се занимавам с малката,след това с всяка от големите поотделно-ако се нуждаят от нещо.Те вече са в пуберитета и вече не изявяват чак такова желание да съм плътно до тях-но,задължиелно задължително,дотолкова,че им е станало навик,а не че аз ги принуждавам ми се разказва как е минало времето извън къщи.
Виж целия пост
# 12
Имам едно дете, но пък имам сестра с която имаме 2 години разлика. Никога родителите ни не са имали времето и възможността да ни извеждат по сами, за да ни предлагат индивидуално отношение. И не го приемам за правилно. Всяко дете е отделен индивид и е важно вниманието вътре в семейната среда, а не едночасовата разходка само с мама или татко.
Виж целия пост
# 13
Не, не успявам за съжаление.
Точно  от това и аз - и те имат нужда- време за всеки по отделно.
Синовете ни  имат 6 г. разлика и потребностите и интересите са им различни.
Много ми се иска да имам повече време за баткото Rolling Eyes , ноо не се получава. Малкият е залепен за мен, а и бабите все гледат големия да вземат.
Гледам да комбинирам нещата, но трудно се получава. Големият иска топки да рита с приятели, а малкият е луд по пързалки. С компромиси се получават нещата. Понякога просто е една разходка в парка, но това никак не им е достатъчно.
Добре, че от скоро големият излиза да играе сам пред блока с приятели. Тогава е много доволен, че е самостоятелен. Laughing но още е такъв дечко Wink
Виж целия пост
# 14
Боже, аз със едно дете, понякога се чувствам гузна, че не съм му отделила достатъчно време, какво остава ако са повече. Шапка ви свалям момичета, за комбинациите които правите!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия