Викаха ми БОКСИ,защото бях набила едно момче,което закачаше сестра ми. 
Виж целия пост
Кои са прякорите,с които са ви наричали?
- Публикувана: 28 май 2009, 18:03 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2009, 08:11 ч.
# 15
28 май 2009, 20:59 ч.
# 17
28 май 2009, 21:35 ч.
Само един и само няколко приятели го използваха - Русак. Ех, готини времена си бяха ...
Виж целия пост
# 19
28 май 2009, 21:50 ч.
ОООО, едно дребно хлапе може да има мноооога прякори. Първи прякор от брат , по-голям 10 години е " Паяче" , " Паяк Смотанов Парцалски" " Морков", " Систър" " Сорелли". 
тТатко ме наричаше " Маце" , аз пък него " Таце" Защото мразех обръщението- хааа--!!и липсва.. уфф!!!
Цялата фамилия наричахме мама : Нат Пав.. " Мадам" или Наталия Павловна/ в редки случаи на обожание беше " ПиноЧетка"
излишно е да казвам, че я биваше в ръководенето на затлачени каузи ....
Повечето ми приятели ме познават като Буба. Щот съм МАнЕчко.
Мъни буба. Така се случи преди 12 години.
Виж целия пост
тТатко ме наричаше " Маце" , аз пък него " Таце" Защото мразех обръщението- хааа--!!и липсва.. уфф!!!
Цялата фамилия наричахме мама : Нат Пав.. " Мадам" или Наталия Павловна/ в редки случаи на обожание беше " ПиноЧетка"
излишно е да казвам, че я биваше в ръководенето на затлачени каузи ....Повечето ми приятели ме познават като Буба. Щот съм МАнЕчко.
Мъни буба. Така се случи преди 12 години.
# 20
28 май 2009, 22:35 ч.
Едно време, момците в нашия град ме знаеха, като "Желязната лейди." Хич не бях от влюбчивите натури, все се правех на трудно достъпна 
и от всяко обяснение в любов, бягах като "дявол от тамян".
То всъщност си има и разумно, логично обяснение за това ми поведение, което бе в следствие на една психична травма, нанесена от момче (още първото в живота ми, към което проявих някакви симпатии), но което твърде болезнено преживя нашата раздяла и ме накара да се отвратя от любовта, след като видях какво му причинява тя.
Но все пак това е твърде дълга история, а и съвсем друга тема на разговор.
Виж целия пост
и от всяко обяснение в любов, бягах като "дявол от тамян".То всъщност си има и разумно, логично обяснение за това ми поведение, което бе в следствие на една психична травма, нанесена от момче (още първото в живота ми, към което проявих някакви симпатии), но което твърде болезнено преживя нашата раздяла и ме накара да се отвратя от любовта, след като видях какво му причинява тя.
Но все пак това е твърде дълга история, а и съвсем друга тема на разговор.
# 21
28 май 2009, 22:37 ч.
А сега "Желязната лейди" раждясала ли е или...
Виж целия пост
Едно време, момците в нашия град ме знаеха, като "Желязната лейди." Хич не бях от влюбчивите натури, все се правех на трудно достъпна 
и от всяко обяснение в любов, бягах като "дявол от тамян".
То всъщност си има и разумно, логично обяснение за това ми поведение, което бе в следствие на една психична травма, нанесена от момче (още първото в живота ми, към което проявих някакви симпатии), но което твърде болезнено преживя нашата раздяла и ме накара да намразя любовта, след като видях какво му причинява тя. Но все пак това е твърде дълга история, а и съвсем друга тема на разговор.
и от всяко обяснение в любов, бягах като "дявол от тамян".То всъщност си има и разумно, логично обяснение за това ми поведение, което бе в следствие на една психична травма, нанесена от момче (още първото в живота ми, към което проявих някакви симпатии), но което твърде болезнено преживя нашата раздяла и ме накара да намразя любовта, след като видях какво му причинява тя. Но все пак това е твърде дълга история, а и съвсем друга тема на разговор.
# 22
28 май 2009, 22:44 ч.
Ааа, не! Макар и след време, намери се кой да разтопи желязото и да се нажежи със мен! 
Виж целия пост
А сега "Желязната лейди" раждясала ли е или...
Ааа, не! Макар и след време, намери се кой да разтопи желязото и да се нажежи със мен! 
# 23
28 май 2009, 23:30 ч.
В ранния тийнейджърлък-мравояд. Незнам по какви причини-не ми е дълъг носът, насекоми не понасям... Животното не ми е ултра ясно и оттам не се справям с идеята. След това се борех със зъби и нокти срещу всякакви прякори 
Виж целия пост
# 24
29 май 2009, 01:29 ч.
Мара ми казваха в ранното училище, малко по-късно - Паганел 
Защо бях Паганел, не помня много-много. Още по-късно - Белята. Като тийнейджър бях ужасно непохватна, все нещо събарях и чупех. Сега повече внимавам, де. Сега си нямам прякор...
Виж целия пост
Защо бях Паганел, не помня много-много. Още по-късно - Белята. Като тийнейджър бях ужасно непохватна, все нещо събарях и чупех. Сега повече внимавам, де. Сега си нямам прякор...
# 25
29 май 2009, 07:57 ч.
Да не си с очилца,като мен ? 
Виж целия пост
Мара ми казваха в ранното училище, малко по-късно - Паганел Защо бях Паганел, не помня много-много. Още по-късно - Белята. Като тийнейджър бях ужасно непохватна, все нещо събарях и чупех. Сега повече внимавам, де. Сега си нямам прякор...
Защо бях Паганел, не помня много-много. Още по-късно - Белята. Като тийнейджър бях ужасно непохватна, все нещо събарях и чупех. Сега повече внимавам, де. Сега си нямам прякор...
# 26
29 май 2009, 08:25 ч.
Май съм нямала...
Всъщност като ученичка имах едно палтенце /пухкаво такова/ и за кратко ми викаха Мечо.
Виж целия пост
Всъщност като ученичка имах едно палтенце /пухкаво такова/ и за кратко ми викаха Мечо.
# 27
29 май 2009, 08:27 ч.
Като малка ми викаха Даничка- Баничка много го мразех.
А сега ми казват Джони ,или Мисти
Виж целия пост
А сега ми казват Джони ,или Мисти
# 28
29 май 2009, 09:03 ч.
Джени.В подгответо всички си имахме английски имена.Само,че мойто си остана и извън часовете.И досега съучениците ми викат така,че и част от другите ми приятели.
Виж целия пост
# 29
29 май 2009, 09:35 ч.
От малка в семейството ми викаха "белята". Татко ми вика и до ден днешен "салай" -което е на японски дракон или нещо подобно. А на мен и дъщерите ми общо вика "гадост", като каже така и трите се обръщаме
В училище винаги съм била "ужаса". И за момичетата и момчетата. На момичетата развалях купона, а момчетата направо биех, на никой не се давах. Имах за кратко и прякор "шамара", ударих шамар на първия позволил си да ме целуне. Повече не опита нито едно от околните момчета. После пък бях "малката", защото бях най-малката в компанията. Сега съм просто "уфсъ", и то доказана.
Виж целия пост
В училище винаги съм била "ужаса". И за момичетата и момчетата. На момичетата развалях купона, а момчетата направо биех, на никой не се давах. Имах за кратко и прякор "шамара", ударих шамар на първия позволил си да ме целуне. Повече не опита нито едно от околните момчета. После пък бях "малката", защото бях най-малката в компанията. Сега съм просто "уфсъ", и то доказана.
Препоръчани теми