Нека бъдем толерантни едни към други и да говорим, защото истината е, че никой не може да предположи каква е болката ни и как да ни помогне да я преодолеем.
Много добре казано! Понякога толкова се вторачваме в себе си и в своята болка, че забравяме, че срещу нас човека, може да има и по-голяма, а може и нищожна да е в сравнение с твоята, кой знае. Но и това е нормално, просто трябва да се сещаме от време на време, че всеки си има и болката и радостите, и трудностите, и всеки мери според аршина си. А главният ни аршин трябва да е човечността и любовта към децата ни. И ако не искаме те утре да четат и пишат в такива теми, да живеят в свят като нашия, ако искаме всичко, което за нас днес изглежда безумно постижимо, за тях да е естествено, ако искаме да живеят в по-добър свят, нека направим нещо. Тази тема е много добро начало.
За тези, които няма да идват, ето снимка на моя син - тук се радва на едни деца, които си играят на детската площадка.
Децата не са страшни, децата са най-прекрасното, което имаме, а усмивките им изпълват целия ни свят. Не мога да си представя нещо по-красиво от деткса усмивка.
Поздрав с още много усмивки!
http://www.vbox7.com/play:0d87d3c0
Усмивката...разбудила е тя човешкото в човека, ....и в нощ студена.....от майчина целувка е родена! Усмивката, със свойта нишка лека, човека тя привързва към човека.

, и се чудя защо така не ни поканиха на РД.