Различният първи юни

Не сте сами.Четем ви.Нали в момента вие ни запознавате с проблемите си, а ние се...учим. Аз също искам да дойда в събота, дано да успея.
Какво очаквате да ви кажем?Как очаквате да ви помогнем?
А на Пожар искам да кажа - днес дъщеря ми има рожден ден!Какъв съвпад, а!Да са ни живи и здрави децата, да ни радват всеки ден!

Ей на тия въпроси ако си отговоря някой ден ще е супер просто!
Аз в последно време се хващам,че избягвам контакта с родители и деца по площадки .Все ходя на усамотени места и като има повече деца настоявам да си тръгваме.Тогава малката ми казва сама-хайде ,мамо,че дойдоха много хора .Какво направих и какво правя,се питам аз...започват да ми пречат хората ли,какво!Тичам постоянно по Бубка-ако е на пързалката и прави задръстване постоянно я препирам да бърза,ако се натрупат много деца около нея я махам оттам.Грешка,голяма грешка.Но на момента някак не мисля.Притеснявам се,че някое детенце ще започне да и се смее,че не говори.Ще я бута....ще я гледа съжалително.И си давам сметка каква съм...айде няма да се обиждам.И така до следващия път.Искам невъзможното-искам някоя майка на здраво детенце да ми се скара на всеослушание,да извика-не си тръгвай,твоето дете ще играе тук,с нашите.Ама няма да стане,зная.Никой не е длъжен.Опитвам се да се блъскам и аз в множеството,но просто не става.
Скоро е рожденния ден на Бубка.Искам някой да си поплаче с мен на тоя ден,ей така скришом,защото ако хората празнуват рожденните дни на децата си с кеф,за мен този ден е най-големият ми кошмар,тогава детето ми щеше да умре,получаваше гърч след гърч.Как да празнувам на този ден?!А трябва...заради нея.
Пожар,да ти  е живо и здраво детенцето,да те радва много! 

Валенце,ей сега те скастрих
Недей така,мисля че проблема е в теб,то явно и ти го знаеш,но се опитай да се радваш на детето ти ,такова каквото е ,със недостатъците му.Предлагам ти да излезем двете заедно,хората така се вторачват в мен и моето дете ,че те уверявам ,че никакво внимание няма да е за теб Това беше маитап,но пък е самата истина,само дето аз съм приела до толкова нещата,че това не ме прави нещастна,напротив,радвам се че хората я забелязват,защото същото дете след 10 години, няма да го гледат така,то ще е навън след другите и няма да е нещо ново-непознато.
Не чета темата още от 5-6 та страница,защото нещо започна да не ми харесва,само ще кажа че проблема е до голяма степен в нас,родителите на деца с увреждания,защото още не можем да приемем различието на детето си ,дотолкова че да се чувстваме добре навън,въпреки погледите и въпросите,но това би могло да се промени ако ние сме навън,тогава когато сме заедно с хората и сме говорили толкова ,че да сме част от пейзажа и проблема да е познат и ясен .
Всички други наши проблеми,тук пишещите родители не могат да решат, а онези "горе",същите онези ,които оценяват издръжката на едно дете месечно на 35 лв.Така че ,нека да коментираме първоначалния замисъл,говорим,и ние и вие

pogar да ти е жив и здрав рожденика.По светло бъдеще му пожелавам и по-малко трудности.    
Четем ви 

О,Viki i mama ,нещо не съм се изразила правилно,моля,не ме скастряй.
Бубка е най най слънчевото и лъчезарно детенце,аз отдавна съм приела проблемите и.Може би защото навремето прогнозите за нея бяха от черни по черни.а тя порастна ...айде няма да си хваля гарджето.
Въпроса е,че понякога страня от хората сама.Не им давам шанс някак.Ей с това ако се преборя.
Лошото е,че много моменти сме имали двете с нея,в които е трябвало със зъби и нокти да се боря.Имам предвид градината,учителките...като че тогава нещо в мен се обърна.Станах една зла .Заемам отбранителна позиция така да се каже.И може би понякога така отблъсквам.А не съм лош човек иначе.

Е точно затова те скастрям де,не си приела проблемите с всички екстри покрай същинския,а именно погледите,въпросите,смеха на децата преди да обясниш на разбираем за тях език,и разни други неща.Дай им шанс,за това говоря аз и не страни от хората,ще се учудиш колко хора ще те разберат ,ако заемеш другата позиция,тази на общителния родител,този готов за въпроси ,отговаряйки подробно и гордеейки се с детето си,което ти правиш,но явно сама в себе си
Ние се страхуваме,това е истината,пък може би не сме виновни,така ни е натяквано с години,не знам

Ми не е и точно така да ти кажа.
Обаче тая вечер съм нещо зле настроена и не мога да го обясня.Но ще опитам.
Имам приятелки.Не са много,но ги имам.Те знаят за проблеми на Бубка,обяснявам винаги и постоянно без грам притеснение.Обаче това с познати и приятели.С непознати някак не става.Все имам чувството,че ако започна да говоря за Бубка и проблемите и това ще ги отблъсне.А те се правят,че не я забелязват примерно.И така за тях е по лесно.Ама за мен не е.Защото не знам дали трябва да обясня на детето на пързалката,че Бубка не си говори с него не защото не иска,а защото не може.Опитвала съм да го правя.Обаче не става и това е.Или детето ме гледа странно и впоследствие просто си тръгва,или майката тихомълком го измъква.А ми се иска същата тази майка,която стои настрана,да дойде и да се включи в разговора ми с нейното дете.Но не би.Може би и тя самата не знае какво да направи.И чака аз да и кажа нещо.А аз си говоря с детето и.
уф,сложно ми е да го обясня.

Аз те разбирам прекрасно и затова казах че ни е страх
Ще ти дам пример:Аз с моето дете навън,децата я гледат но незнайно защо винаги обръщат внимание на очите и,та децата първи виждат проблема и ме питат,майките в това време пускат червен цвят,аз обяснявам на детето-Ами болят я очичките и не те вижда добре Детето заключва проблема-Ама като порастне ще си купите очила и ще ме вижда нали,а аз-Разбира се,но трябва да почакаме.Веднага след това започвам разговор с тотално притеснената майка,съвсем непринуден,обяснявайки вече проблема ,детето и вече тича навред,все едно нищо не е станало,а майката отпусната вече сяда до мен и утре вече пием заедно кафе
Ей това е.
Знам че така ще живея.
Знам че ще обяснявам вечно.
Знам и че ако обаснявам и аз ще се чувствам щастлива,а и притеснените майки от въпросите на така чистите и непринудени деца.
От какво да се страхувам?
Няма от какво ,ако аз съм готова да се приспособя към този живот,защото за мен друг няма

Така че не заключвай веднага че ще те отблъснат.Не се питай дали да говориш с децата,че то с тях най-лесно се говори

Какво очакваме ли?
Да дойдете при нас, да кажете "здрасти", да се поразходим заедно в парка.
Да видите, че нашите деца не са страшни.
За тези, които няма да идват, ето снимка на моя син - тук се радва на едни деца, които си играят на детската площадка.

Не, не сте виновни разбира се, и да, точно така е, така е натяквано на всички ни, отгоре ни се спускаше уравниловката и подравняването по "нормалност". И то това много десетилетия наред. Никой не е виновен. Всички ние сме продукт на една политика, на едно общество, на една среда, които трябва да променим, всичко взето заедно. Това няма да стане само с добро, няма да стане само и с лошо, ще стане само с усилията на всички ни, по всички възможни начини. Политиката няма да се промени без "бунт", образно казано, ако си мислите, че с благи приказки, ще пуснат кокала, ок, няма да споря. То фактите и доказателствата са ни засипали отвсякъде, всеки може да се информира какво се случва и за какво иде реч. С благо и с добро, можем и трябва да променим себе си, въпреки системата, контактувайки, говорейки, просто като сме заедно и споделяме.

П.п., лично мое мнение, но някак е дискриминативно да съществува нарочен подфорум "Родители на деца с увреждания", и само там да да споделяте отглеждането на децата си, подсъзнателно притеснявайки се от проблемите си, и за да не притеснявате останалите. Да, знам защо е създаден, за да имате своето обособено място във форума, където да споделяте проблемите си, но как тогава очакваме да сте сред нас, като дори и във форума сте отделени, в проблемите по отглеждането на децата. Ако искаме наистина да сме заедно и да сме едно, да се приобщим, не трябва да я има тази граница, защото тя е трудна за прекрачване, поради много причини на този етап от развитието на обществото ни. А и на практика не носи посланието на равнопоставеност, не се случва, заради многото негативни глупости натрупани в главите на всички ни.

Момичета, аз не съм майка на специално дете, аз съм самотна майка.
Дъщеря ми е на три години и никога не е виждала биологичния си родител (баща не мога да го нарека, по разбираеми причини), защото той не се интересува от нея. Това вече поражда въпроси, още повече че дечицата около нея питат, разпитват, интересуват се. Много често съм обяснявала, че и тя си има татко, но не живеем заедно. Къде е? Кой е?

Това, което искам да ви кажа е, че всеки има личната си драма и когато Валенцето и нейната Бубка срещнат мен и Вяра на детската площадка, те не виждат моята мъка, не знаят какво се случва в душата ми. Виждат мама и детенце. Аз виждам същото.

Нека бъдем толерантни едни към други и да говорим, защото истината е, че никой не може да предположи каква е болката ни и как да ни помогне да я преодолеем.

Възхищавам ви се! 

Firebird,каква прекрасна усмивка има твоя син - винаги съм си мислила,че децата най-добре говоят с усмивката си,  жестовете. На нас възрастните ни дай думи,думи,думи  зад тях обикновено нищо и удря на кухо:ooooh: Преди няколко дни майка ми разказва,че  на алеята,където вечер зад нашия блок,много майки си изкарваме децата да играят,дошло 1 баба,бутаща инвалидна количка с момченце. Дъщеря ми/на 1,8год/веднага се залепила за него и му се усмихнала, а той я целунал по главичката. Ето,че децата прекрасно си комуникират - с усмивка,с прегръдка,с целувка,с жестове
Само ние големите все се обясняваме - а колко по лесно е да приласкаем човек с жест и да го накараме да се почувства добре,поне аз така мисля

Съжалявам, не съм се изразила правилно.
Мисля си, че се разбрахме за срещата и след това темата позаглъхна, с идеята на живо да си казваме и доизясняваме нещата.А в последните 2-3 дни вие продължавате да пишете ( което е чудесно ), самоизяждате се и заключавате, че не пишем
Аз лично следя постоянно темата.Говорих със сина ми за момчетата от неговия клас, опитах се да разбера какво им има, да видя гледната точка на сина си.Изводите не са приятни.Едното момче самО страни от съучениците си, а другото ....е уязвимо. През цялото време се хилело и  не се обиждало на нищо. Един от класа го ползвал да му пазарува от лавката. Дали момчето прави това осъзнато, за да е част от групата,"за да се интегрира", или не - не ми стана ясно.
Синът ми заключи, че нямало начин това момче да бъде сред другите, защото не разбирал и някой все щял да го лъже- дори като порасне.
Това , което пиша, е тъжно.В същото време разбирам,че за тийнеджърите да си силен е велико, а да си слаб е ужасно.Нашите деца са опасни за вашите, защото на тая възраст те живеят по правилата на джунглата.

firebird, аз чета темата ти. Аз няма да идвам на срещата ви, но ако видя в нашия град дете с проблем видим, или не чак толкова, ще искам да се запознаем, ще направя първата стъпка.
Темата ти наистина ме докосна.
Исках и друго да кажа - Момченцето ти е уникално, на снимката изглежда точно като шарената волна птичка от аватара ти

Ей това исках да кажа и аз, но не толкова успешно. Наистина не знаем на кого какво му е в душата и не е важно, просто преди да скръцнем със зъби или да си извадим неприятни изводи, нека преброим до 10 и да потърсим алтернативно обяснение. Удивително често то е и близо до истината...