Различният първи юни

Клонка, представям си тази майка колко пъти е била наранявана. Аз затова ги наричам силни.

Много си права - харесва ми твоя пост, вероятно има много такива постове, но най хубавото е, че вече започва да се пробужда обществото.

Когато отказах да си оставя детето в дом (вероятно щеше да отиде в Могилино, или някой подобен) - аз отказах с надеждата, че диагнозата му е грешна, и че просто той всеки момент ще се събуди, ще почне да общува, да говори, да ме види................

Сега вече знам, че той е аутист.Честно да ви кажа не се чувствам специална, не се чувствам различна по никакъв друг начин отколкото преди, не ми е мъчно за него, повече отколкото за другото ми дете, не го приемам като различен по никакъв начин.Знам, че е различен, но не мисля за него така.Той просто е дете с повече нужди от другото ми дете.Чат пат се сещам, че ми предложиха да го оставя, и се радвам, че не го направих, защото постепенно при него намаляват симптомите, и имам късмета той да е много леко засегнат от диагнозата - защото има лека и тежка степен на аутизъм.Има обаче наистина родители, които дълбоко в душата си съжаляват, че не са го направили.Много дълбоко, и не искат дори да го помислят даже, но червейчето е там.Знам го, защото знам колко трудно се отглежда такова дете.Наистина съсипва бракове, личен живот, психика.Тези, които се борим, които изплувахме от блатото на отчаянието сме много, много малко, много са потъналите в мъката.

Имаме нужда от смисъл за живот, нямаме мотивация.Това, което опитваме да направим с тази тема е да опитаме просто да изплуваме, да спрем да се крием, да вдигнем глава и да съществуваме.

Дали ще се събуди обществото и ще приеме различните - съмнявам се.Вероятно съвсем скоро тази тема ще замре, съвсем скоро емоцийте ще затихнат и догодина по същото време ще е забравено въобще за темата и за желанието за толерантност.Убедена съм, че в момента всички сме искрени в това което пишем, но много скоро ще забравим, ще си тече всичко по старому.Боже, дано греша 

Не си мислете, че се оплаквам.Напротив -Благодаря за желанието за помощ - знам, че в момента то е искрено.     

Катина, силно вярвам, че няма да е така. Тази тема е много по-полезна за нас - незнаещите и неинформираните.

Скъпи майки на различни деца,
Прекрасна тема, а още по-прекрасно е да се говори за това, да се знае за това и всички в нашето общество, или поне повечето да ви кажем, че вашите деца са част от нашия свят и искаме да живеят в нашия общ свят, да бъдат неразделна част от него.
За вашите деца е много важно, страшно важно да се срещат с нашите деца и с нас, да играят заедно, да раснат заедно и нашите деца и ние, ще помогнем безкрайно много за напредъка в развитието и социализирането изобщо.
Моля ви, не се крийте, не се срамувайте, не бягайте, аз искам да бъдете сред нас и моето дете да се научи спокойно да общува с вас, да ви познава, вие да го познавате, заедно с децата си.
Но за тази цел трябва да се срещаме.
Не се сърдете на много хора, тях са ги учили, години наред, че различни хора няма, години наред те са били дискриминирани, крити, запращани вдън гори, оставяни да вегетират сами и безпомощни.
Съжалявам да го кажа, но е вярно.
Сега трябва да се научим, че светът е за всички и вие имате право на него, точно толкова, колко всички останали.
Искам да го знаете.
Да, за вас ще е малко по-трудно, но не забравяйте, животът е прекрасен, но не и лесен.
Съберете смелостта си, която едва ли ви липсва и бъдете с нас, заради децата си.
Трябва да ги научим да са заедно.

lanfear-страхотно си права за всичко , и на мене много ми пареса поста ти

И не само този пост всички ми легнаха на сърцето и ми допаднаха , защото съм сигурна че сте искренни мили хора . Дано Катина да не е права че всяко чудо е за три дни  

Дано синът ми попадне в деската градина на някой които има вашите виждания и разсъждения . А не обръщайки се с гръб - лелките и госпожите да правят онзи жест -в пет часа на въртележката , тра-ла-ла.

Дано да попадне в училище на добри съученици , е и да има един двама който ще се подиграват ще са един-двама .

Дано след като завърши се намери работодател който ще го вземе на работа - защото той ще е в пъти отговорен и съвестен към зададените му оговорности (така предполагам дано не е парахулка   - развейпрах)

Дано , дано , дано до всяко добро същество застане поне още едно . Дано , дано ,дано....
     


 

Добре, де - нека го докажем! Те сега си мислят тихичко, че да се пише във форума е лесно и неангажиращо... Нека изберем ден и да направим среща в Южния парк или Борисовата градина - където е подходящо. Аз бих дошла с Шош..

На мен ми направи впечатление избора -  майките са избрали да гледат специалните си деца с намерение да направят най-доброто за тях. И в един момент имаме нужда да изведем децата навън, да ги пуснем в детска градина или училище, защото за тях там е най-добре, не в къщи, не в Могилино. И аз считам, че в следващите години ще има доста борба, защото майките са избрали да бъдат родители, а не само да хранят и обличат децата си.

По повод цитирането на училищата, които не приемат различни деца. Мисля и за мотивацията - наскоро моя позната ми сподели, че в 4-ти клас им било много тежко, защото госпожата искала да имат отлични резултати на матруте и от това зависела оценката и част от бонусите на учителката.

А какви бонуси има за учителите, които интегрират децата? Нали има някаква програма училище на 2 скорости, по линия на ресурсните центрове може да има подкрепа. Защо по Европрограмите учителите не отидат да видят как се интегрира в Европа, дори и частици да пренесат, пак е нещо. Има различни НПО, сещам се за инициатива Благодеятел на годината, защо да няма и такава за най-добре интегриран училищен клас.
Мисля си, че в тази тема трябва да споменем училища и детски градини, които имат по-толерантна практика към децата със специални потребности.

Сега прочетох идеята за среща, мисля че постингите са подобни. Чудесна идея. Аз мисля, че познавам Шош от Пумпелина

Той ходи там от 4 месечен  От година е всеки ден, по цял ден. Има си и приятелки... 

По повод оценките и матурите - израсла съм в клас с две специални деца.
Едното имаше белег от операция на устната и не говореше добре, а другото - не ми е ясно точно какво, не аутизъм, ами някакъв вид изоставане. Самата аз в известен смисъл бях проблемно дете - много болнава, много злояда, много наплашена от детските градини, където ме заключваха с недокоснатия обяд за наказание... и все питах на училище нали няма да обядваме...

Началната ни учителка беше невероятна - първо, не сме усещали тези деца като различни.
Второ, направи чудеса, както с мен така и с всички останали.
Момченцето с изоставането се научи да чете и да пише, с много усилия от нейна страна. На него му даваше по-лесни задачи, но когато той ги решаваше, се радвахме всички. Мен ме научи да не се притеснявам - в края на първи клас смело рецитирах стихчета пред целия клас. И дори започнах да се храня, учеше ни да си носим закуска от къщи, кой каквото обича...
Въпреки това, че момченцето с проблемите се разхождаше в класната стая, и понякога издаваше странни звуци, успехът на нашия клас беше най-високия, и така се запази и в средния курс. После се разпиляхме, защото училището беше основно, но бяхме научени на много неща и отивайки по гимназиите, се оказвахме най-добрите ученици. Цял клас отличници, и то не зубрачи, а разбиращи и оправни.
Сега, мислейки за моето дете, си казвам, че да попадна на тази учителка е било голям късмет не само за мен, а и за детенцето ми сега. Но къде ги днес тия учители?

Съгласна съм.
Най-важното за тях е социализацията. Обаче е най-трудна.
Това е продължителен процес.
Една среща няма да реши въпроса.
Трябва сериозен обществен натиск, който аз бих подкрепила.
Крайно време е тези родители и деца да излязат на светло и да предявят претенциите си за място под слънцето за себе си и децата си.

firebird, абсолютно правилно си хванала насоката в която трябва да се работи.
Абсолютно погрешно е да се третират тези деца като "специални". Да, те са различни, но аз и ти също сме различни.
Трябва да се социализират и да се приемат като нещо нормално, ежедневно и обичайно.
Това ще им даде способност да общуват нормално, изобщо чисто житейски ще имат шанс.
Разбира се, да се взимат под внимание техните особености, но за тази цел трябва да се познават.
Браво на твоята учителка. Това е начинът.

Тъй като сме вече големи и сега бяхме на матури,да ви кажа парадокса!
Децата със СОП се явяват на матурите наравно с другите,но са в отелна стая самостоятелно,ние бяхме с още едно момиче с синдром на Прадър Уили.
Увеличено е само часовото време.с 2 часа повече от другите.
Но изобщо не се взема предвид ,че са обучавани от индивудуална форм на обучение и имат общи знания ,които покриват ДОС ,но не й задълбочени знания като останалите! 
На матурата по БЕЛ ,всички бяха в собствените си училища и учителите познават децата си със СОП и са им помогнали да се поуспокоят и да вържат поне 3ка.
Но за другата матура са разпределени в друго училище ,както всички и с непознати учители за квестори,които не познават нуждите на децата ни и резултата е 2ки.
Моята дъщеря е много контактна и никой не може да разбере ,че има проблем ,но през целите 12години училище винаги сме имали проблем с усвояването на материала и ако се притесни блокирва се и малкото запомнено!

Искам да попитам тези деца, които имат специални потребности не са ли с предимства в ДГ?Има ли причина да се откаже записването им в ДГ.Ако отглеждането им в кварталната ДГ, в която те ще се запознаят и създадат приятелства с деца е полезно за тях, мисля че наистина трябва да се окаже сериозен обществен натиск, да да се обучават и отглеждат децата в обикновена ДГ, наред с всички деца.

Откровено да ви кажа, на мен тези кампании с ТВ предавания, и дайте по 1левче много не са ми по вкуса.Вероятно са полезни и се събират необходимите средства.Но необходимостта е съвсем в друга сфера, тези деца да бъдат непрекъснато до нас.Поправете ме ако греша, но от всичко написано оставам с впечатление, че най-необходивото за специалните деца е да са до другите.
А иначе всеки може да пусне някой и друг СМС и да се чувства "нравствено извисен" и "ангажиран".Но не е достатъчно.

За срещи и аз съм съгласна, но живея във Варна, ако има мами от Варна, ще се радвам да се запознаят децата им с моето свраче.

Vanq 66, ти засягаш проблем, който мен винаги ме е вълнувал. От една страна се твърди, че "различните деца" не са различни; че са като всички други; че трябва да се интегрират, социализират и обучават наравно с останалите. От друга страна обаче, тези деца си имат своите специфични изисквания и нужда от специален подход, които често пъти превръщат пребиваването им в редовите градини и училища в мъчение. На кого какво се доказва, когато дете със СОП държи матура заедно с останалите и учителите му помагат, за да "върже тройка" - кому е необходимо това? Въпросът ми няма общо с толерантността и съпричастието - колкото и дружелюбна да е средата му, детето с Даун ще си иска своята образователна програма. Колкото и да е кадърен ресурсният му учител в СОУ-то, няма как да прекарва цялото учебно време с него и не е способен да стопи напълно неравностойността му в клас с 30 деца. Откъде тръгва тази объркваща двойнственост и, в крайна сметка, не е ли жестоко да се омаловажават индивидуалните и наистина различни потребности на децата с проблеми?

crazy chick,дъщеря ми се яви на пробна матура по БЕЛ и спокойно без помощ върза 3ка.
Но за географията и отличниците имат ниски резултати ,а какво да кажем за нашите деца със СОП!
Тя се обучаваше индивидуално по всеки предмет със даден учител ,но за по 2-3часа на ден ,а през останалото време ,когато й беше удобно беше в клас със съучениците си!
Те никога не са я изолирали като различна!

Светкавица,  не всички родители имат възможност да плащат терапиите на децата си. Затова трябват пари.  И то не малко. Всяко семейство с дете с проблем си предвижда разходите и планува колкото може повече интеревенция за детето си. Майките четат и се опитват сами да обучават децата си...  И там няма лимит. АКо можеш да отделиш 50 лева на месец - ще имаш примерно Н сесии със специалист. Ако можеш да отделиш 500 - това са 10 по Н сесии... Няма минимум няма максимум. правим това което можем с парите които можем.... Всеки според способностите си. Но има родители които едвам си плащат сметките. Те нямат дори пари и за Н сесии нали?
За популяризирането на проблема - трябват пари и т.н и т.н. Да, за децата няма "лечение" но всичките тези терапии струват пари. Да не говорим, че в БГ примерно няма Окюпейшънал терапетви.... "нещото" което е от първостепенно значение и първа терапия за децата с А-м. Обучението на такива неможе да става в БГ - там няма такава специалност....
Дори "елементарни" неща като  логопеди които работят с деца на 1-2 годинки е рядкост в БГ. Защото в университетите ги учат друго.... Логопедите които работят с малки деца/ЕЛАВА ИМ!/ Са единици....обикновенно такива които обичат работата си и четат и се самообразоват... А за всичко това трябват пари.
За разпечатването на брошурки дори...от тея хвърчащите...които могат да се оставят пред кабинета на педиатрите... защото колкото по рано една майка разпознае проблема в детето си толкова шанса му за интегриране и самостоятелен живот е по-висок....