Различният първи юни

Ха, не било ли редно, направо е задължително, ама чакай това говедо Масларова, да се сети! То да е само Карин дом, колко много са фалиралите центрове и защитени жилища, защото са им свършили парите. Или са перачница някаква, или просто парите са дотам и край, помощ отникъде. Готово, работещо, и заминава в небитието, защото на никой от отговорните не му пука. Логиката е ясна, трябва да се даде, а не да се вземе, какъв е шанса да се случи?

Според мен не може да няма изисквания и очаквания към детската градина. Както другите деца отиват там, за да научат нещо и да се развиват, така е за децата със СОП. И учителките не трябва да правят кой знае какво по-необичайно - при нашият случай съвета за  неяденето и необличането беше "детето да мине всички ежедневни дейности под формата на игра в градината, да храни куклите, да ги слага да спи и т.н.  от това ще придобие увереност." И учителката го прие съвсем нормално.
Катина и Ieppe, имаме обща психоложка и съветите й много ми помогнаха.   

За политици, Масларова и т.н. аз си мисля, че докато не осъзнаем, че интегрирането на хората с увреждания е една застраховка за нас и за близките ни, нещата ще си бъдат както до сега. Никой не е безучастен дали има лекарски кабинети, същото трябва да стане и за грижите за децата, защото случаите ще се увеличават.
Ето сайта на Карин дом - http://www.karindom.org

Хубава тема!Надявам се да не отплува някъде назад.Ще я прочета цялата.Винаги има какво да научи човек.
Дъщеря ми е на почти 8години.Тя е с хидроцефалия.Има редица проблеми в поведението,не говори.Тя е едно лъчезарно и усмихнато детенце.Но в масовата градина,която посещаваше ,я приеха много много трудно.Беше ги страх от детето ми.От това,че "имала нещо в главата,кой знае колко пъти е отваряна" .Гледаха я с нескрит ужас,а мен гледаха с нескрито съжаление.По всякакъв начин се опитаха да ме откажат от това да интегрирам детето си.Тя не е агресивна,никак даже.Ако някой възрастен не я включи в играта на другите просто ще стои отстрани и ще маха с ръчички от радост.Но те не знаят,че това е радост.В градината смятаха,че това е гърч .Обяснявах,обяснявах...никой не си направи труда да разбере.Тя не е за масова градина,ми казваха.А за къде е?!...питах аз.Бърка в саксиите,като ръкомаха разсейва децата....и още куп неща,които са толкова безобидни,че ако не беше жалко,щеше да е смешно.Това,че децата в норма тичат и се бият не е проблем,а че моето различно дете маха с ръчички от радост е крайно разсейващо за четиригодишните тогава деца.Е,успях,интегрирахме я.С цената на толкова сълзи и нерви от моя страна...и толкова щастливи пламъчета в нейните очичик от всекидневната среща с дечицата.Като ме налегнеше мъката,когато напираха сълзите,беше нужно само да я погледна с какъв ентусиазъм тръгва към градината,за да преглътна за пореден път тая буца.
От няколко месеца сме в София,детето посещава страхотен център за работа с деца.Там има и деца в норма,и деца с проблеми.Признавам си,че преди да започне да го посещава  в мен се надигаше такъв страх,такава паника от това как ще я приемат...дали като отида да я взема следобяд няма да  започнат с оплакванията,че детето ръкомаха,че не я разбират.Е,не беше така.Как така става,че при добро желание от отсрещната страна  Бубка успява да им каже всичко само с поглед и жест?!Как става така,че ръкомахането не разконцентрира никого....Въпрос на мъничко желание и мнооого любов.Детето ми е щастливо.Заразява и другите с щастието си.Един ден в центъра ми казаха,че Бубка започнала да се смее,но така звънко и заразително,че без да искат всички около нея започнали да се смеят.Значи моето дете носи щастие,заразява и останалите с него.Заразете се и вие с това щастие,докоснете се до нашите деца-те дават много.Убедете се сами!  

Валенце, благодаря и на теб за включването. Много са ти красиви децата, не знам в коя тема ги видях - малко воайор си падам.

От другата страна - лелите и госпожите ги е страх. Дали ще се справят. Не знаят. Родителите - също ги е страх. Казах вече - незнанието поражда страхове. Може да не съм от най-толерантните, но за мен моето дете е на първо място - неговата безопасност. Ако се страхувам, че друго може да му причини нещо лошо. Но когато знам касви са тези деца, ще съм спокойна. И ще обясня на децата си.  И на другите родители.   Защото мисля, че и това е важно. Ако повечето родители застанат зад вас.

Трещерица ,много си права!Страха е основен двигател на нашите проблеми в отношенията ни с останалите.Страх ги е.Обаче аз,както и много други родители,обясняваме.Не се срамуваме от децата си.Опитах тогава да обясня на всички в градината,но никой не го интересуваше.Идеята беше,че моето дете така или иначе не е за там.Дори исках да има родителска среща,на която да се изправя и да обясня.Нямало нужда.Дори не ме предупреждаваха кога ще има родителски срещи-те не били за моето дете.
Бубка никога не съм я крила,не скъм крила проблемите и.Обаче имам голям проблем по площадки и градинки.Тя е вече голяма.Децата я питат и разпитват,тя почти не им отговаря.Аз съм постоянно до нея и съм нейната уста един вид.Казвам на другите дечица с просит думички ,че Бубка не може да говори.Много рядко попадам на родители,които имат желание да обяснят на децата си,че Бубка е дете като тях.Обикновенно се правят,че не чуват разговора ми с техните деца или пък подвикват на детето си да отиде да си играе нанякъде.Жалко е.

А така.Благодаря ти, че беше искрена.И за мен безопасноста на децата ми е приоритет.Имам дете с увреждане, но няма да позволя да ми ги нараняват други деца независимо каква диагноза имат.

Имам приятелка, която ми сподели, че именно от незнание и неинформираност избягва деца с увреждане, защото я е страх нейните вагабонти да не наранят дете в инвалидна количка примерно, или да кажат нещо не както трябва на дете с ментален проблем(ментален - интелектуален).Нейното поведение спрямо моето увредено дете е горе долу никакво - нито го преследва да му приказва, нито го игнорира.Държи се с него, както аз към нейните деца - да си играят там, пък ние да си говорим.Ако моето дете направи нещо нередно аз си го контролирам достатъчно, ако нейното направи - тя си го контролира.Но ако аз си мълча, когато моето дете хапе нейното - ами ще спре да се вижда с моето.Както и аз бих направила същото.

Като се заговори за ясли и градини ще споделя една-две случки. Предварително моля да ме извините за дългия пост.
В яслата.
- Имаме проблем. Не може да продължаваме така. Много е буен.
- Какво прави?
- Постоянно тича и се качва по диванчетата.
- Другите деца постоянно стоят седнали с ръцете отзад ли?
- Ама вие не разбирате...
Който е запознат със синдрома на Даун знае, че децата обикновено са с халтави стави и могат да тичат далеч по-малко от другите деца. Нашият юнак го чакахме да проходи стабилно за да го вземат в яслата... След умелата намеса на директорката никога не повече не са го обвинявали в буен нрав.

При разговори за прием в градината.
- Разбира се, че ще го приемем. Той си е с предимство. Само че вместо 36 деца в групата трябва да приема 20. И на родителската среща ще трябва да обясня на тези 16 родители защо не е прието тяхното дете. Вие как бихте се чувствали на тяхно място?
Дали ползваме предимство така и не разбрах. Преценихме, че не там му е мястото.

Хубавото е, че намерихме най-хубавото място. Друга градина, в която е обичан и той отива там с радост. БЛАГОДАРЯ!

И накрая за Карин Дом. До колкото ми е известно заплатите им не са никак високи, но човечността им е огромна! За това е червения ми подпис. БЛАГОДРЯ и на тях.

Избрахте ли вече дата и място? Тази или другата събота, ако искате, кой парк ви е удобен?

Те казаха център - кой център  е удобен, да уточним...

Аз с удоволствие бих дошла на среща с домочадието независимо къде.Много бих се радвала .Тази събота например?

Ами предвид това, че времето следобед обикновено е доста променливо, и почти всеки ден вали, може би е добре да я направим около 10 -11 ч. Малките деца спят следобед, което също е в полза на сутрешен час.
Борисовата градина ми се вижда по-сенчеста.
И да измислим някое място, на което да се намерим лесно?

Пишете ни и нас. 

Аз съм всеизвестна с добрата си ориентация, така, че където и да кажете, ще ви намеря. Тя Борисовата не и много голяма, шансовете ми се увеличават многократно. Тази събота ок. 11 ч. сме на линия, разбира се и следващата, ако кажете.

Нека да е тази, докато не са хукнали хората към морето и тн.

Да речем 11ч. и за конкретно място - чудя се какъв ориентир да измисля?

тази ще съм на работа от 11.
за съжаление няма да мога да се включа, а така ми се иска.