Различният първи юни

Закъсняхме и не ви намерихме, отидохме набързо до патетата и после на логопед.

МамаРаче, мислех, че 1 лв е за детето и 20 ст ДДС, а то какво излиза...
По-добре сложи банкова сметка? 

И аз така,но въпреки всичко сте получили СМС,нашият е бил втори!
Капка по капка вир става!
 

 
 
 

 

мамаРаче, изпратих смс, макар и с закъснение! И аз си помислих, че това TXT значи текст, но добре, че чета със закъснения темата та разбрах разясненията  Получих правилния отговор. Успех! Макар че не знам, това дали е и капка в морето- май не!?  Благодаря, че сте качили "На кафе" тук все ще намеря време да го изгледам. 

firebird , pogar и Ваня       ми казаха как да отворя дарителска сметка в прокредит. Вече съм събрала нужните документи и утре ще отида. Дано имам късмет да открия сметка на детето.
С sms кампанията найстина остава малко, но все пак е нещо.До сега има 14 sms И 6,30лв.
 
 toni11 благодаря   

Въпросът беше дискутиран при  Вип Брадър. Колко и къде отиват.

Ако всички ,който пишат в тази тема пуснат поне по един SMS ще бъде добре!Да се надяваме,че ще съберат повече пари!

Мама Раче, !
Аз искам да ви покажа сега нещо друго-съобщението на една майка на специално дете,която тези дни е "избягала през глава" от Момин проход,четейки ще разберете защо:

"Ужас!
Мислех, че не съм претенциозен човек.....
Не съм предполагала, че тези деца, които видях бива да бъдат подложени на това. За да има ефект от лечението е нужно минимум 1 месец да се стои /това е извън възможностите на моята нервна система/. Все пак разбрах, че аз нямам право да се оплаквам и да негодувам.
Защо?!
Повечето деца са с колички. Трудно говорят, някой не говорят. Всяко дете си има навици и режим, който е много индивидуален. В стаята има 4 легла /за да стигна до моето прескачам през таблата, Алис също, съквартирантчето и майка му имат 20см да се промушат/, разбит под, грозни стари легла и мебели, абе всичко действа потискащо .....  Представяш ли си какво му е в главицата на едно такова дете. Излиза навън, вижда други хора, други деца, природа ..... и се прибира в една дупка. Между другото тези деца не са глупави, нито малоумни. Те са далеч по чувствителни и се впечатляват много повече.
Вчера се колебаех още да си тръгна ли или не. На обяд Алис заспа, но съквартирантчето беше много емоционално и не спи на обяд. Майка му го изведе в коридора да не събуди Алис, а той е с количка и не говори... Стояха там цял час .....
Извинявай ако пиша объркано и вероятно неща, които са ти до болка познати, но аз откачих. Толкова труд полага всяка майка, рехабилитатори, лекари, психолози ...... и да няма минимални условия за това. Много деца има вероятност да се подобрят, има и такива които влизат в една грозна категория "обречени", но това по никакъв начин не дава право на никой да ги пренебрегва. Напротив, за тях всеки миг е важен. И знаеш ли защо повечето майки приемат това?! Защото нямат особен избор т.е. няма много такива болници /санаториуми/ и ако се подобрят условията ще се вдигнат цените, което също е важно. Ти знаеш ако едно такова дете не прави рехабилитация и др. процедури какво става.

Само искам да добавя, че след видяното и преживяното моите проблеми са "бял кахър". Интегрирането на специалните деца е т.2, защото т.1 е оцеляването им.

Могилино беше страшно, но там гнева ми беше насочен към родителите .... Тук родители и персонал има /има и природните условия - вода, въздух, спокойствие/ т.е. тук има нужда от база - чисто материална страна. Но в никакъв случай от СПА центрове и не знам още какви изгъзици.  "
 
Само ще уточня,че в средно голям град тук таме се намира къде и при кого да заведеш детето си за  прилично лечение,но родителите от малките градове и селата нямат този избор,за тях единственото спасение са санаториумите,в които се предлагат процедури за деца,тези места са единици в страната и най-лошото е,че са в окаяно състояние или пред закриване
Мила родна картинка

Чета и си мисля едни такива мрачни неща.
По избори всяка партия пръска огромни суми пари за глупости - плакати, знаменца, брошурки, концерти и какви ли не подобни прояви.
Ако тези пари отиваха за ремонт на санаториуми...
За детски градини, за дневни центрове...
У нас е богато на минерални води, но децата ходят в токова мизерна база, че са по-скоро като наказани, отколкото на почивка и лечение.
Като че ли им е малко това, че заболяването им е за цял живот.
Не знам ще се оправим ли някога 

Това е самата истина, тя не е страшна, тя не е тъжна, тя не е болна, тя не е жестока, тя е просто действителността, в която живеем. И това, което е описала майката, е само едно малко пъзелче от цялата картина, в малките населени места хората са в пълна безнадежност, без никакъв избор и информация.

Историята на Диана, от Добрич! Прочетете я, защото тя описва наистина цялата действителност, в която живеем. Тази действителност трябва да променим, и можем да го направим, можем!

http://mogilino.wordpress.com/

Тео, бехме там, наскоро след като санаториумът бе получил ценка отличен от МЗ.
Хлебарките са голяма напаст, когато чоплят устничката на дете, което не може да си вдигне ръката.
Само мърка като тигърче. Едно време цялата сграда е била детски санаториум. Пред две - три години им отнемат по един етаж, нямам представа какво е останало.
Иаче терапевтите са добри, има калолечение, прсихорок, трудотерапия, игротерапия, физиотерапия, масажи. Майката е пропуснала да спомене, че терасите са половин на един метър.
Като ходихме там, предпоследния етаж беше училище, а последния - пансион на ученици. Имаше и родитери с деца, които посещават училището временно, докато са там.

живееме в държава , която мрази децата си. всеки божи ден се убеждавам все повече. позите на политиците ме дразнят, както и журналистите. правят репортажи за да си запълнят времето... и после - нищо, пак старата песен.

Да, Вълчо, хората са ни умни и способни, все още добре образовани, но и това няма да е задълго, защото образователната система е едно от първите неща, които се опитват да унищожат, тя е ключов момент. Ако нещо ни крепи все още, то е именно доброто образование, което много от нас получиха преди. Имаме държава, но нямаме държавност, в интерес на държавата, т.е. на нас, а такава, която е против нас. Колкото и изтъркано да звучи, но дали ще ни бъде или не, сега вече, наистина зависи само от нас. Лошото е, че как можеш да очакваш от оцеляващ и изчезващ народ, сам да се хване за косата и да се издърпа, и да се спаси от удавяне. Ама ще стане, няма начин, не сме вчерашни!

Точно,защото терапевтите са добри тази и останалите бази трябва да бъдат подобрени,а не нощем да гоним хлебарките да не влязат в устите на спящите ни деца.

Някой може да са гледали този репортаж ,но искам да изкажа благодарностите на този център ,в който работят страхотни хора! Тя бяха с нас последните 2 години! 

http://www.novatv.bg/bg/news/view/651