С малки деца на кафе??

  • 7 751
  • 179
# 45
При все, че малкия беше голям дивак, никога не съм се отказвала да ходя на кафе, нямам на кого да го оставям и не бих си прекарала цялото време в градинки и по улиците.
Във възрастта 1 - 2  години действително беше най трудно, но пък съм подбирала кафета заградени или с някакви играчки (дори и две от количките с монетите да са пак вършеха работа) и съм го пускала да щъка наоколо. А ако има и някоя друго дете в заведението, още по добре. Имах няколко любими кафета за целта и персонала беше свикнал и като нямаха много работа сервитьорките и барманите си играеха с него и ме отменяха.   Simple Smile
Разбира се, че не е толкова спокойно, очите постоянно са в него, но се свиква.
Виж целия пост
# 46
Когато дъщеря ми беше малка и стоеше в количка навсякъде ходихме с нея. Разбира се, ако сме ходили на кафе само на открито или в зала за непушачи. Сега откакто пораснала сме ходили да хапваме с нея - например на пицария, по възможност по-бързо. Но тя е залисана седи на столче и яде нещо с нас. На кафе единствено, ако има и площадка за игра.  Peace
Виж целия пост
# 47
не с две зверчета просто е невъзможно,когато малката беше бебе ходехме но от кокто проходи не!
Виж целия пост
# 48
Случва се, но не навсякъде. Имаме едно кръчме до нас, където ходим редовно с малкия.  Има места, където не бих се чувствала спокойно.
Виж целия пост
# 49
Ами сина ми е доста ... хм... странно дете и да, постоянно го водим по кафета, пицарии и ресторанти. Водя го с мен и в банка, при лекар /за мен/, община и въобще където се сетите.
Държи се буквално като възрастен човек /на 2г.7м./, сяда до някой от нас и изтрайва така около час и половина - достатъчно за да си изпия и най-дългото кафе или да се нахраним. След като изтече този час и половина, не мислете, че започва да тича или нещо подобно, не, просто се разхожда без да досажда по другите маси или си сяда на земята без да капризничи.
Той всъщност ми е една от най-приятните компании за кафе, много обичам да си сядам някъде с него. Но, гледайки децата около нас, виждам, че той е абсолютно изключение.
Виж целия пост
# 50
Ходя. Децата няма кой да ги гледа. Когато се виждаме с приятели сядаме на кафе, или пицария. Случвало се е мъжете да пият бира по градинките, но рядко.
Виж целия пост
# 51
Ами сина ми е доста ... хм... странно дете и да, ......................... Но, гледайки децата около нас, виждам, че той е абсолютно изключение.
Абсолютно изключение  Laughing ................моите са мирни, когато са болни.
Миналото лято (на морето) се пробвахме една вечер на ресторант....ядохме на смени с мъжа ми. Няма ли площадка или нещо подобно е мисията невъзможна............по тази причина и ходим на бунгала....в хотел би било безумие.........търчат като стади диви коне, съпроводено със съответното озвучаване.
Друг момент - като са по единично (само с баткото или само с малкия) става, но двамата ли са  Crazy
Виж целия пост
# 52
Чак изключение....И моето дете седи на маса.И на мои приятели децата-също. Hug
Виж целия пост
# 53
Ходя. От както се е родил всеки ден лятото сме някъде. Но само на открити заведения. На закрито още не сме ходили. Това е заради цигарите. Не желая да се опушва и той. Бяга, играе, пада, става. Като още не беше стабилен в ходенето обикаляше масата. Ходихме на кафенца на плажа и беше заровен до кръста в пясък. Пълзеше. Та така.
Виж целия пост
# 54
Докато бях в майчинство /година и половина/ на пръсти се броят случаите, в които съм сядала с малкия на кафе. Първият път беше с едни приятелки, Алекс - бебе на около 4 месеца. Съдра се от рев, не знам какво му стана. След това е имало още няколко случаи, но в общи линии си беше трудничко да изтрае.
В парка, кафе от машина и това е.
Сега го водя в заведения с детски кътове и определено е по-лесно. Не че си седя спокойно. Той си е доста палав, хрумват му всякакви белички, но се заиграва и успявам да пия кафе.
Виж целия пост
# 55
До сега не съм се престрашила, но и тоз момент ще дойде Simple Smile!
Виж целия пост
# 56
Не, абсурд. Кафето се пие на крак; като италианците - на една-две глътки, и то в някоя градинка с детска площадка. На заведение не си и помисляме - това означава непрекъснато да се гоним около масите с 2-годишното торнадо. Пък и аз съм се находила на кафета, барове и дискотеки като по-млада, когато още нямах деца, вече (на 36) са ми други приоритетите.
Дори, честно да си кажа, данданията по заведенията ме дразни и ги избягвам.
Но когато все пак искаме да отидем някъде с мъжа ми, оставяме децата на бабите за 2-3 часа и отиваме сами. С деца на заведение е мъчение и за родителите, и за децата.
Виж целия пост
# 57
И при нас е мисията невъзможна.....Не че не сме правили опити, но още от бебе започваше да плаче, ако седнем някъде. Сега са малко по-добре нещата, но определено подбираме местата, където ходим, в краен случай сме на смени, ако сме тримата.
Виж целия пост
# 58
Заведение, в което да седнеш да се нахраниш/вместо макдоналдс/ не е дискотека или бар.Това относно находилите се.Защото аз още нямам 36, децата ми поотрастват вече и доста по-отдавна не съм се затужила за дискотеки.Но да седнеш да се нахраниш-защо не? Peace
Виж целия пост
# 59
Еднакво мъчение е за нас - бар, ресторант, кафене, закусвалня - и за нас, и за по-малкото ни дете. Просто не се получава. За поотрастнали деца съм съгласна - имаме и по-голямо дете, което е на 8 години, така че мога да сравня. Но за 2-годишното ни, по-малко дете, наистина е мисия невъзможна.
Не виждам никакво удоволствие в това, да се храня на прибежки.
Не съдя никого и не давам оценки, нито критикувам. Всичко, което съм написала, касае само мен и моето семейство, така че едва ли моделът ни на поведение трябва да е критерий за други хора и семействата им.  Peace
Пък и децата са различни - едни седят на масате и кротуват с часове  Rolling Eyes, други започват да тичат навсякъде на втората минута.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия