Защо българският мъж е толкова взискателен?

Няма да е зле Даника да уточни какъв точно й е проблемът, върху който се трудим тук:
Че е грозна;
Че е взискателна;
Че не я харесват мъже, отговарящи на критериите й;
Че изобщо не я харесват мъжете;
Че й е време да се омъжва, а няма за кого;
Че мъжете са дивни селяни и май ще остане девствена до края на дните си.

Почвам да се обърквам вече.

Проблемът е "хем сърби, хем боли, хем драго ми е"! Хем що няма гадже, хем мъжете били кофти, хем ТОЙ готов веднага да се жени.
Освен ако темата не е поредица от някаква пързалка.

На мен взеха да ми се поизясняват нещата. Имах такава колежка. Само дето беше висока и руса. Не мога да кага дали е била красива, защото я познавам. 

Лабрадоре,ти май вече изтърва сюжетната линия от толкова много страници  .Аз обаче снощи я прочетох от А до Я /да ме питаш защо ,ама айде/.
Момата е 50 кг., плоска като дъска и отпред и отзад/по нейни думи/,за къде още да отслабва?От цялата купчина проблеми,дето си е втълпила,че  са й на главата, поне един няма-наднормено тегло-един дерт по-малко.

Danka 85,ако си набор 85 помня на тази Нова Година какво ми подариха!Та според мен много отрано си се закъхарила! На твоите години мислех само каде ще ходя след работа и как ще съчетая ракия с мартини!Отпусния тая душа! Иди от петък на Пампорово!За 2-3 дена на морето от петък до понеделник.Много е важно да тръгнеш веднага след работа!И много важно нещо е добре да проумееш-хората те разбират,но ти не ги разбираш!Хвърлиха енергия да ти помагат, а ти се пулиш"като не искаш ,не пиши в темата".Ами няма да пишат!И ти не си принцеса,ама все пак си мислиш,че си и че всичко всъщност ти се полага по право и ти не разбираш защо го нямаш! Е за това е цялата тема!Ами капризни са мъжете! Търсят нещо,което ти не притежаваш!Може би притежаваш,но не умееш да го изразиш.Ами тренирай! И този съваршения дето го турсиш го няма! Пожелавам ти да го намериш,но незнам какво ще правиш като пръдне под юргана! Искрено ти пожелавам някои да те забележи и той да е от кралско потекло! стягай куфара и заминавай за Острова при братовчедката,тука явно конкуренцията е безмилостно жестока!Късмет!

"Всеизвестно е, че българските жени са най-красивите в света. Затова мъжете са разглезени.
И българските жени се поддържат много повече. " СЛЕД УКРАИНКИТЕ И РУСКИНИТЕ!!! А и вече в БГ има много жени с наднормено тегло

 Ами притенциозни са,не ги слушай другите какво казват,че не били... Не са според тях в рамките на това,че може би някой не подбират чааак чааак толкова,но БГ мъж с ГРОЗНА жена много рядко ще видиш,а в чужбина жените са им и без това толкова отвратителни,че ние изглеждаме богини. Който е бил в Англия,Холандия,Германия и т.н. знае за какво говоря!!! Жените там са толкова едри,грубовати или пък дебели... В Америка повечето са дебели и отвратителни,но красивите пък са наистина ослепителни там...
 Та нормално е да подбират повече,просто тук конкуренцията е толкова голяма,че окото се пренасища и търси все по-добро и по-добро. Някой жени умишлено отиват в чужбина да си търсят мъж! Там просто наистина можеш да се порадваш на избор. А и определено БГ мъжете не са най-красивите... Напоследък все ми се случва да гледам хубави жени с невзрачни мъже,типично за БГ... А в повечето европейски страни е обратното -мъжете са по-високи,едри,красиви. На север - руси и синеоки,на юг- "испанско-италиански тип"... Та това е причината. Не е е никак лошо да си БГ мъж -хем жена ти красива,хем ти слугува,че повечето така са възпитани

убу де, ония иска да е бяла и дебела ... нищо повече.

"Бела,руса и дебела" - Анадолската мечта 

Прочетох и двете теми на авторката, и проблема й ми е доста познат - имам приятелка на нейните години, че и малко повече, в подобна ситуация. Тя обаче е красавица, и оттук иде реч че проблема обикновено не идва от външния вид. И тя си е внушила че трябва първият й да е Той, истинската любов, да бъде съответно и последният - да следват брак и семейство, и всички живели щастливо до края на дните си...   То няма лошо от малко идеализъм, но не трябва чак да й пречи, а на нея й пречи определено. Често й казвам че с така нагласа може да не стигне и до първия, щото може да не разпознае любовта си ако я срещне... Тя просто не смее да пробва.... А и ако не знае как да се държи естествено пред мъжете, а се вкарва в разни филми, може да ги отблъсне много скоро. Забравих да кажа, че скоро и тя заминава за чужбина (за Англия по точно ), с надеждата че там ще срещне най накрая The One. 

Та, имам няколко въпроса към авторката за да си изясня (а надявам се и тя) ситуацията.  Казваш че не харесваш въпросния младеж, за който говориш в другата тема. А харесваш ли някой друг? Била ли си влюбена или поне увлечена по някого? Изпитвала ли си сексуално привличане към някой конкретен субект? Наясно ли си пред себе си какви мъже харесваш и желаеш?  Ама не харесваш в рационалния смисъл на думата. Щото мойта приятелка така разсъждава - тоя става, тоя не, ама все едно гледа не мъж, а някаква картина и я описва безстрастно, не го чувства.

Идеята ми е, ние си говорим че околните мъже са много взискателни, но да не се окаже че ти си прекалено взискателна и не можеш да си харесаш някого. Питам те съвсем добронамерено, да уточня, да не си помислиш че те нападам или нещо такова. Но и да не харесваш, да се вкопчиш в някой който не те кефи като удавник за сламка не е никак добра.  И обикновено човека срещу теб го усеща. Нито за теб е добре, а и си мисля че няма да е много коректно и спрямо въпросния младеж.   Никой не обича да е утешителна награда все пак.

То май много объркано стана, а и май не успях да дам конкретен съвет. Дано съм успяла да помогна поне малко...

Severa, кутията ти за лични съобщения е пълна.  

По темата: аз също смятам, че авторката е прекалено взискателна и си намира оправдания с външния вид. Ами... понякога трябва да целунеш няколко жабока, защото не знаеш кой от тях точно ще се окаже принца. Успех!  

Коя е другата тема на авторката

Ники заповядай   

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=397316.0

 Проблемът е в мен но е сложно. Първо аз съм отгледана строго, в бих казала консервативно семейство. Майка ми не е имала приятел преди баща ми, той й е бил първия и затова смята че трябва едва ли не от първия път да улуча принца на белия кон. Когато и казах че днес времената са различни тя ми отвърна, че щяло да ми е много тежко ако съм с някого и той после ме остави, такова нещо много трудно се преживявало от момичето, така че хубаво да съм гледала и да съм избирала мн внимателно. От друга страна, ми каза че в никакъв случай нямало да приемат някой който е много по-голям от мен или ако нещо друго не му е в ред. Изобщо според нея трябва да е едва ли не съвършен. Сигурно ще кажете че това което мислят родителите ми е без значение, тъй като съм достатъчно голяма, но аз не съм независима от тях, все още те ме издържат, живея при тях и съм свикнала да ги слушам, просто у нас така стоят нещата. Пробвах и в нета но нищо не се получава. Предлагат ми да се срещнем но аз изпитвам страх да изляза с някого който не съм виждала никога преди. Просто не е за мен това. Не знам какво да правя наистина. Имам още време но все пак съм на 25 вече и не съм първа младост.

Искам взискателен мъж до себе си,но не намирам често такива индивиди сред нас!
Но не да ми мърмори за това как изглеждам,а да ме вдъхновява да се развивам,да вървя нагоре,да ме подкрепя...да ми пали моторчето

Ти да не би да си слъжна да се отчиташ дали си девствена или вече правиш секс? Налага ти се вече да пораснеш, а порастването става и с погазване на мнението на родителите и вземането на свои решения. Това го правят децата през пубертета още и макар на родителите не им е приятно свикват. Ти все още не можеш да се откачиш от вашите и всички норми, които са ти набили в главата. На 25 е крайно време да си вземеш живота в ръце съвсем буквално. Пишеш, че имаш хубава работа. Следователно можеш да си наемеш едно малко жилище и да започнеш да живееш като възрастен човек, който разчита първо на себе си. Да, ще кажеш, че те няма да дадат дума да се издума. Виж сега, ще преглътнат хапа, макар и трудно. Има такива родители, които не могат да приемат мисълта, че децата им порастват и някак не искат да им дадат да пораснат. Но животът върви напред и това е техен проблем вече, а не твой. Те няма да се променят поне до момента, в който ти не предприемеш конкретни стъпки, за да заявиш своята самостоятелност. Повярвай ми, много по-сладък е хлябът и по-удобно леглото, когато знаеш, че ключа от вратата е само в теб, независимо колко  дали си в наето или собствено жилище. Иначе си оставаш "детето", което трябва да се подчинява. Така и животът ти ще започне да се нарежда, като усетиш сладостта да си го управляваш сама.

Ще си позволя да цитирам Дон Кихот - "Свободата, Санчо,  е на върха на копието!"