Защо българският мъж е толкова взискателен?

Да ама... Мен така като ме молеха приятелки да ги запозная с някой, ги запознавах с мъже, които съм ги пробвала ама лично мен не ме устройват. Обикновено се оказва, че това, което теб не устройва, не устройва и приятелките ти. Да не говорим, че има и такива фрапантни случаи, да те молят по Инет да им намираш, че даже и чужденци, а те дори език не знаят да отбележа, понеже ги мързи и или са некадърни сами да си намерят  Е толко и си намериха. Останаха си стари моми, щото така без капчица инициатива и доза риск дори от тяхна страна просто не става.

Ужасно е...Повредена си от малка...Тъжно е.
Трябва да се опиташ да преодолееш този страх... Дори и ако трябва с няколко случайни връзки, ще е по-добро от сегашното положение.
В никакъв случай не чакай идеалния и не се омъжвай за първия, който ти хареса. Поживей си, отдай се на развлечения, забавлявай се доколкото можеш, без да правиш планове и да се чудиш дали съответния мъж ще се ожени за теб или дали мама и тате ще го харесат.
Осъзнала си, че имаш нужда от промяна, това е добро начало.
Поговори с някоя приятелка по въпроса. Ако трябва иди на психиатър, не е страшно и никой няма да те помисли за луда.
Родителите ти ти влияят много зле, възможно най-скоро се изнеси да живееш сама, ограничи контактите си с тях до възможния минимум. Не им искай съвети за каквото и да е и не приемай такива, просто отказвай да слушаш. Не се плаши, ако те заплашват по какъвто и да е начин - животът си е твой, а те го развалят. Разбери че те са виновни за това, което си и не им позволявай да ти действат повече така. Не разрешавай да продължат да те мачкат, както са го правили толкова години. Трудно ще е, и бавно. Бъди твърда, подготви се психически, че ако трябва да се конфронтираш, трябва да го направиш, да си уверена и непоколебима! Няма друг начин да заживееш, защото според мен това сега не е живот. Ако някой мъж ти помага в цялата работа, ще ти е по-лесно. Подготви се дори и за това, че може да се наложи изобщо да не контактуваш повече с тези хора, може да се наложи да ги изключиш тотално от живота ти. Не се обвинявай за това, те са виновни за всичко, което си ти, трябва да избираш - или искаш да живееш или просто да продължиш мизерно съществуване с тях.
Ясно ми е, че трудно ще се промениш, дано да успееш, иначе е просто още един изгубен човешки живот.
Желая ти успех!

Мислиш ли,че едно дете,потискано толкова години,ще събере лесно кураж да се изнесе и да им се опълчи?И като се скарат после ще бъде безкрайно разстроена... Те по-дръзките дори се колебаят,а и тя казва,че е напълно зависима. За да промени всичко това се искат на първо място СТАБИЛНИ ФИНАНСИ... Наистина,какво правят някой родители с децата си
 После няма ли да им е тежко,че момичето им е стара мома? Разделите се преживявали много трудно?! Да бе,след 1-2 раздели въобще няма да ти прави впечатление,ще си казваш "поредният идиот" ,както си казват повечето жени. Ще страдаш само ако е било наистина дълга и продължителна любов.
 Живей,сега му е времето!

25 години престарялост ли е вече?

Даника85, защо те е страх да се срещаш с хора от Интернет? Уговаряте се да пиете кафе някъде в центъра на публично място, ако потръгне - добре, ако не си допаднете - следващият. Не си длъжна нито да спиш с някого, нито да правиш сериозни решения от първа среща, просто събираш опит, разговаряш, пофлиртуваш - ако имаш желание. Страх те е от какво точно? Че ще те харесат, че няма да те харесат, че ще се изложиш по някакъв начин, че ще ти направят нещо... Ако е последното, няма смисъл. Поопознай другия онлайн, ако ти светва червена лампичка се отказваш, взимаш нормални мерки за безопасност и това е. Човекът от другата страна е просто човек.

Престани да се оправдаваш с родители, животът си е твой, а и не виждам какво толкова са ти направили, та да си "травмирана" от възпитанието. Много хора са били възпитавани от бабите си, които масово са се женили девствени, и какво от това. Всички родители говорят глупости, твоята задача е да отсяваш. Иначе мозъкът ти е излишен придатък, по-добре сламена шапка.

Ти се държиш като дете, което го е страх да не разгневи родителите си, чак размисли кого щели да одобрят за ТВОЙ партньор и кого не... Ми явно не си готова за връзка, не си готова за риск, не си узряла - за чий си се размрънкала, от вътрешна потребност или защото "било време"?  АКо е първото - действай.

нямах време да 4ета другите преди мен, дано не се дублирам... не е в3искателен, а ра3гле3ен и с бе3по4вено само4увствие понякога...

Колко точно казано   

За мен също е нормално да се стремиш по някакъв някакъв начин да получиш родителското одобрение и благословия за връзката си. Ако не се случи това, значи трябва да си продължиш живота без родителите си, да ги загубиш. Никой нормален човек не иска това. Не казвам, че трябва да водиш мъжете си един по един пред вашите за одобрение. Но е нормално, когато много харесваш някой да се опиташ да убедиш родителите си, че той наистина за теб е най добрият. Дори е нормално да им измолиш благословията ако ще и на колене и със сълзи на очи. Родители, които обичат детето си и им пука за неговото щастие винаги ще я дадат. Но ако не им пука за детето им, а им пука за това кво ще кажат хората примерно, за материални неща, за не знам си кви глупости.... По добре наистина да скъсаш връзката си с тях, те просто не те обичат обичат достатъчно и не те заслужават. Но това задължително след като си опитал да получиш одобрението им за връзката си.
В този ред на мисли, понеже има много горди хора, които никога не биха се молили на родител да им приема връзката допускам за нормално също и просто да се ожениш за който си искаш и да оставиш вратата отворена за родителите когато, ако изобщо някога си променят мнението да могат да се върнат при детети си.  А те ще го направят обезателно, ако наистина държат на детето си, а не на собствения си гордост, инат, скрупули, амбиции и т.н. психично маниакално болестни състояния

Тежко или не, все някога ще трябва да реши - родителите или своя живот. Няма как здраво, младо, право момиче, което казва, че има хубава работа да е изцяло зависимо от тях. Какво, не може да си наеме една стая (пък макар и с хазяи) и да си плати наема и храната? Да е безработна или с бебе на ръце, разбирам да е зависима, но случаят не е такъв. Друг въпрос е дари се страхува да поеме отговорност за себе си и да изпусне супата на мама и плащането на сметките от татко, а заплатата да е само за джобни. Самостоятелността има цена и обикновено тя е временни материални проблеми и сръдни от родителите пак временно. После кандисват. А и явно не става въпрос за затъване в пороци, че да има някаква морална дилема.

Е,да,но със стаята с хазяй не е същото като да си сама и да прецениш дали да поканиш някого у вас или не. Момичето се загуби нещо....

Хайд, хайде, живяла съм с хазяи. Ако човек иска да се откъсне от опеката и зависимостта от родителите това е някакъв вариант, макар и не идеален и излиза по-евтино. Хазяите можеш да ги отсвириш или да се направиш, че не си ги чул, ако щеш да им теглиш една кратка наум, но поне не си емоционално обвързан с тях, не ти знаят слабите места и съответно да ти държат сметка защо точно сега излизаш по кръчмите. А и тя и без това не е стигнала до етапа да кани някого вкъщи. По-лесно е да се научи човек да си отстоява правото на личен живот спрямо чужди хора (като хазяите), отколкото от родителите. Дори един мизерен таван е за предпочитане пред родителското дишане във врата. А в момента, в който може да си позволи финансово да си наеме самостоятелно жилище.

Точно, кратко и ясно

Значи ако имаш някакви изисквания си комплексар?? Е**ти!Ами то тогава какво излиза...че всеки нормален човек бъка и тъне в комплекси!

Не знам за българина като цяло, но моят мъж съвсем не е взискателен. Което мен напълно ме устройва!

Така е и има логично обяснение. Човек по правило търси в другия това, което на него самия му липсва. Вероятно за да може да го допълни и да си бъдат полезни взаимно. Които не може да готви примерно си търси такъв, който го може. Грозните си търсят хубави поради комплекси и за да си оправи генотипа. Дребни жени комплексирани от ръстта си си търсят високи мъже за да имат високи деца. В този ред на мисли е логично, ако се имаш за перфетен външно и интелектуално или поне си напълно доволен от себе си е нормално да не си подбираш жена по красота и ум, а по други показатели. При комплексираните хора, комплексите определят в голяма степен поведението и предпочитанията им. А в БГ съжалявам, ама има много комплексирани хора, не само мъже, а и жени. Направо бих казала, че си е национална традиционна черта да си комплексиран

Ники, съжалявам, но по твоята логика трябва да харесвам точно обратното на това, което харесвам в действителност.

Моля, моля, хайде стига с тези комплекси! На всеки какъвто му бил късметът, такъв!