Става въпрос за зрели хора ? 
И партньора те обича,а ти случайно се влюбваш в друг?!
И партньора те обича,а ти случайно се влюбваш в друг?!
Според вас как трябва да се постъпи, ако...
- Публикувана: 5 юни 2009, 09:09 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2009, 20:33 ч.
# 15
5 юни 2009, 10:08 ч.
Виж целия пост
Когато А си отговори на тези въпроси ще му/и стане ясно..... Щом се е наврял в тази ситуация, значи сега ще постъпи зряло след като не си е дал сметка на време какво сътворява. Трябвало е да се чуди навреме. Сега изходите са два, наранените 3-ма, а виновникът един. Не искам да ми се случва да съм на мястото на А. И няма защото се познавам достатъчно добре.
# 16
5 юни 2009, 10:08 ч.
Съгласна съм с това. Не бих могла "случайно" да се влюбя и това да е причина да си тръгна от човека до мен, още повече, че има и дете. Според мен до голяма степен решението би зависило и от това "децата да не са малки".
Виж целия пост
Ами не мога да отговоря със сигурност, понеже човек едно си мисли, но ако дойде истинска ситуация, тя върви комплект с много други условности, които в един момент могат да променят решението, но преди време по повод тема за Мостовете на Медисън писах и все още го мисля, че по скоро бих се впуснала в тайно изконсумиране на въпросната любов и ако времето покаже, че имам шанс и децата не са малки, може би бих си тръгнала. Веднага да напусна, не.
Някой сега ще каже, че това би било лъжа към този, който ме обича, но аз оставайки с него необичайки го и стискайки зъби, също го лъжа, защото ако му кажа директно в очите, не те обичам, искаш ли да продължиш въпреки това с мен (без да се замесвам с друг) кой знае дали ще иска да живее с мен и тази истина.
Понякога премълчаните неща помагат в моменти на колебание.
Някой сега ще каже, че това би било лъжа към този, който ме обича, но аз оставайки с него необичайки го и стискайки зъби, също го лъжа, защото ако му кажа директно в очите, не те обичам, искаш ли да продължиш въпреки това с мен (без да се замесвам с друг) кой знае дали ще иска да живее с мен и тази истина.
Понякога премълчаните неща помагат в моменти на колебание.
# 17
5 юни 2009, 10:09 ч.
Сигурно е гадно един ден да осъзнаеш че вече не обичаш човека до себе си. Едно е да си го осъзнал след като вече си срещнал друг и ако ситуацията е такава, трябва сериозно да се осмисли всичко. Но ако любовта си е отишла преди новото влюбване тогава..... и аз не знам как трябва да се постъпи. При всички случаи ако А не се чувства щастлив , това няма как да не се усети и от детето. Но детето пък няма как да проумее че А ще е по-щастлив с новата любов. То ще си иска мама и татко да са заедно.
Виж целия пост
# 18
5 юни 2009, 10:47 ч.
Според мен трябва да си отговориш на въпроса каква е била поредността на събитията:
а) осъзнавам, че не обичам партньора си - влюбвам се в друг човек;
б) влюбвам се в друг човек - осъзнавам, че не обичам партньора си;
Защото по-често срещаната ситуация е втората и за съжаление е съпроводена с не толкова точната преценка на влюбения. Когато човек е влюбен, е склонен да идеализира новия обект на чувствата си и да игнорира всички прекрасни качества, които дългогодишният му партньор притежава. Все пак сте имали много хубави моменти, нали?
Аз не бих зарязала всичко, което съм градила с години. Всеки може да се влюби и да обогати сърцето и възприятията си, но дотам! Трябва да знаеш кога да сложиш точка и да пренасочиш своите обогатени чувства към майката/бащата на детето си, коя(й)то е направил житейските си планове е теб и е вложил години за постигането им. Пък и тя/той би трябвало да притежава качества, заради които сте създали семейство! Моят съвет е да ги преоткриеш!
Виж целия пост
а) осъзнавам, че не обичам партньора си - влюбвам се в друг човек;
б) влюбвам се в друг човек - осъзнавам, че не обичам партньора си;
Защото по-често срещаната ситуация е втората и за съжаление е съпроводена с не толкова точната преценка на влюбения. Когато човек е влюбен, е склонен да идеализира новия обект на чувствата си и да игнорира всички прекрасни качества, които дългогодишният му партньор притежава. Все пак сте имали много хубави моменти, нали?
Аз не бих зарязала всичко, което съм градила с години. Всеки може да се влюби и да обогати сърцето и възприятията си, но дотам! Трябва да знаеш кога да сложиш точка и да пренасочиш своите обогатени чувства към майката/бащата на детето си, коя(й)то е направил житейските си планове е теб и е вложил години за постигането им. Пък и тя/той би трябвало да притежава качества, заради които сте създали семейство! Моят съвет е да ги преоткриеш!
# 19
5 юни 2009, 10:48 ч.
Не мисля, че само промяна в лоша посока може да е причина да спреш да обичаш. За мен е по-страшно, когато няма промяна. Хората се развиват, приоритети се пренареждат и ако не вървите заедно е много вероятно пътищата безвъзвратно да се разделят.
Тогава е гадно - това е същия човек, споделяли сте много, обича те, но просто вече не сте на една и съща вълна.
Виж целия пост
Аз лично не искам и не мога да си представя да ОБИЧАШ някой с цялото си сърце, да му се кълнеш, че вечно ще бъде така, да милваш лицето, устните, ръцете...., да споделяш легло, покрив, храна с него, да преживеете добри и лоши моменти, пътувания, разходки, вечери с компания....РАЖДАНЕ на дете.............и в ЕДИН момент да решиш, че ВЕЧЕ НЕ ОБИЧАШ ТОЗИ ЧОВЕК!
И все пак има и изключения - Когато човека с когото си преживял гореспоменатите неща се - промени коренно в лоша посока, започне да тормози любимия физически или психически и т.н и т.н - Да тогава приемам, че потърпевшия може да си тръгне и всичко ДА СВЪРШИ!
И все пак има и изключения - Когато човека с когото си преживял гореспоменатите неща се - промени коренно в лоша посока, започне да тормози любимия физически или психически и т.н и т.н - Да тогава приемам, че потърпевшия може да си тръгне и всичко ДА СВЪРШИ!
Не мисля, че само промяна в лоша посока може да е причина да спреш да обичаш. За мен е по-страшно, когато няма промяна. Хората се развиват, приоритети се пренареждат и ако не вървите заедно е много вероятно пътищата безвъзвратно да се разделят.
Тогава е гадно - това е същия човек, споделяли сте много, обича те, но просто вече не сте на една и съща вълна.
# 20
5 юни 2009, 10:54 ч.
Два са вариантите.Или да се жертваш в името на семейството или да се хвърлиш в бурната любов,която естествено не се знае колко ще продължи и тя...
Виж целия пост
# 21
5 юни 2009, 10:57 ч.
Ако съм на мястото на Б, предпочитам А да не живее вече с мен, щом не ме обича. А относно детето - по-добре ли е да живее в лъжа за родитлите си? Така никой от потърпевшите няма да остане щастлив. А ако Б толкова обича А - нека го пусне да бъде щастлив някъде другаде.
Виж целия пост
# 22
5 юни 2009, 10:58 ч.
От страни е лесно, веднага ще
кажа да не се доверяваш на сърцето си,
да не зарязваш питомното заради дивото.
Но се моля да не ми се случва такова нещо,
защото тогава не бих знаела как да постъпя.
Виж целия пост
кажа да не се доверяваш на сърцето си,
да не зарязваш питомното заради дивото.
Но се моля да не ми се случва такова нещо,
защото тогава не бих знаела как да постъпя.
# 23
5 юни 2009, 11:02 ч.
Ако авторката/авторът на темата беше сигурен, че ще е щастлив(а) някъде другаде, нямаше да задава въпроси тук.
Виж целия пост
Ако съм на мястото на Б, предпочитам А да не живее вече с мен, щом не ме обича. А относно детето - по-добре ли е да живее в лъжа за родитлите си? Така никой от потърпевшите няма да остане щастлив. А ако Б толкова обича А - нека го пусне да бъде щастлив някъде другаде.
Ако авторката/авторът на темата беше сигурен, че ще е щастлив(а) някъде другаде, нямаше да задава въпроси тук.
# 24
5 юни 2009, 11:07 ч.
Това са, прощавай, абсолютни клишета. Живота е много по- сложен и определено е изпълнен с нюанси. На думи е едно, но на практика нещата не винаги са толкова изчистени и ясни.
Виж целия пост
Ако съм на мястото на Б, предпочитам А да не живее вече с мен, щом не ме обича. А относно детето - по-добре ли е да живее в лъжа за родитлите си? Така никой от потърпевшите няма да остане щастлив. А ако Б толкова обича А - нека го пусне да бъде щастлив някъде другаде.
# 25
5 юни 2009, 11:08 ч.
Изключи от сметката В. и се съсредоточи върху семейството си. Можеш ли да продължиш? Или нещата са минали границата и ако не е В., ще се появи Г.и Д.
Виж целия пост
# 26
5 юни 2009, 11:14 ч.
Ако авторката/авторът на темата беше сигурен, че ще е щастлив(а) някъде другаде, нямаше да задава въпроси тук.
Е, просто проучва мненията, но нали се сещаш, че с тях и без тях ще си действа както реши.
Северина, клише е може би да "пуснеш" човека, но аз лично не искам подаяния - все пак и аз имам право на щастие примерно.
Виж целия пост
Ако съм на мястото на Б, предпочитам А да не живее вече с мен, щом не ме обича. А относно детето - по-добре ли е да живее в лъжа за родитлите си? Така никой от потърпевшите няма да остане щастлив. А ако Б толкова обича А - нека го пусне да бъде щастлив някъде другаде.
Ако авторката/авторът на темата беше сигурен, че ще е щастлив(а) някъде другаде, нямаше да задава въпроси тук.
Е, просто проучва мненията, но нали се сещаш, че с тях и без тях ще си действа както реши.
Северина, клише е може би да "пуснеш" човека, но аз лично не искам подаяния - все пак и аз имам право на щастие примерно.
# 27
5 юни 2009, 11:29 ч.
а) осъзнавам, че не обичам партньора си - влюбвам се в друг човек;
б) влюбвам се в друг човек - осъзнавам, че не обичам партньора си;
Защото по-често срещаната ситуация е втората и за съжаление е съпроводена с не толкова точната преценка на влюбения. Когато човек е влюбен, е склонен да идеализира новия обект на чувствата си и да игнорира всички прекрасни качества, които дългогодишният му партньор притежава. Все пак сте имали много хубави моменти, нали?
Аз не бих зарязала всичко, което съм градила с години. Всеки може да се влюби и да обогати сърцето и възприятията си, но дотам! Трябва да знаеш кога да сложиш точка и да пренасочиш своите обогатени чувства към майката/бащата на детето си, коя(й)то е направил житейските си планове е теб и е вложил години за постигането им. Пък и тя/той би трябвало да притежава качества, заради които сте създали семейство! Моят съвет е да ги преоткриеш!
Ами кое му е по често срещано на втората ситуация, не вярвам много на такива неща както обичаш някого и хоп изневиделица се влюбваш в друг. Това да не е като да се спънеш в някой камък по улицата?
И да речем, че срещаш друг, поддаваш се, той(тя) те обогатява, прави те да откриеш много неща в себе си, които твоя дългогодишен партньор не е успял да извади на повърхността, но само защото си имате общи деца, да теглиш една майна на този нов човек все едно е парче дърво и да ги насочиш към "правилния" ?!
Този , който е живял с теб с годините може и да те е отблъснал, а може и да е останал на едно ниво, а самия ти да си се променил, не го вярвам това, че всичко прави за теб, старае се да те подкрепя, имали сте хубави моменти и хоп спираш да го обичаш.
Който иска да е толкова честен да каже в очите какво е почувствал, защо мисли че му се е изпарила любовта и да видим тогава кой и дали всъщност го обича и приема.
Виж целия пост
а) осъзнавам, че не обичам партньора си - влюбвам се в друг човек;
б) влюбвам се в друг човек - осъзнавам, че не обичам партньора си;
Защото по-често срещаната ситуация е втората и за съжаление е съпроводена с не толкова точната преценка на влюбения. Когато човек е влюбен, е склонен да идеализира новия обект на чувствата си и да игнорира всички прекрасни качества, които дългогодишният му партньор притежава. Все пак сте имали много хубави моменти, нали?
Аз не бих зарязала всичко, което съм градила с години. Всеки може да се влюби и да обогати сърцето и възприятията си, но дотам! Трябва да знаеш кога да сложиш точка и да пренасочиш своите обогатени чувства към майката/бащата на детето си, коя(й)то е направил житейските си планове е теб и е вложил години за постигането им. Пък и тя/той би трябвало да притежава качества, заради които сте създали семейство! Моят съвет е да ги преоткриеш!
Ами кое му е по често срещано на втората ситуация, не вярвам много на такива неща както обичаш някого и хоп изневиделица се влюбваш в друг. Това да не е като да се спънеш в някой камък по улицата?
И да речем, че срещаш друг, поддаваш се, той(тя) те обогатява, прави те да откриеш много неща в себе си, които твоя дългогодишен партньор не е успял да извади на повърхността, но само защото си имате общи деца, да теглиш една майна на този нов човек все едно е парче дърво и да ги насочиш към "правилния" ?!
Този , който е живял с теб с годините може и да те е отблъснал, а може и да е останал на едно ниво, а самия ти да си се променил, не го вярвам това, че всичко прави за теб, старае се да те подкрепя, имали сте хубави моменти и хоп спираш да го обичаш.
Който иска да е толкова честен да каже в очите какво е почувствал, защо мисли че му се е изпарила любовта и да видим тогава кой и дали всъщност го обича и приема.
# 28
5 юни 2009, 11:30 ч.
doby80 Е, как ще го пуснеш толкова лесно!? Ами ако увлечението му е временно? Ако не е нищо сериозно, но той все още не го знае?
Надежда винаги има, нима ще се откажеш толкова бързо от любовта си, няма да се бориш, да и дадеш още един шанс? Просто ще махнеш с ръка и ще си отидеш ли? Не вярвам....
Виж целия пост
Надежда винаги има, нима ще се откажеш толкова бързо от любовта си, няма да се бориш, да и дадеш още един шанс? Просто ще махнеш с ръка и ще си отидеш ли? Не вярвам....
# 29
5 юни 2009, 11:31 ч.
Всеки има право на щастие. Ако не обичаш един човек защо да стоиш с него? А този човек няма ли да усети, че ти не го обичаш? И как ще се почувства като разбере, такава тайна е се пази до живот.
То един живот ще е да живееш нещастен в един брак.
Детето ще разбере, сега или по късно. По ли ще е щастливо детето в семейство където няма взаимна любов. Детенцето ще вижда това и ще порасне мислейки, че тези отношения в семейството са нормални.
Моите родители са разведени. Мисля, че това е било най доброто нещо което са направили. Бях на 8 години като се разделиха.
И пак казвам, историята е много къса, за да знаем точно какво се е случило между тези хора.
Но в Брак без любов
не оставай. Ще съжаляваш след години.
Виж целия пост
То един живот ще е да живееш нещастен в един брак.
Детето ще разбере, сега или по късно. По ли ще е щастливо детето в семейство където няма взаимна любов. Детенцето ще вижда това и ще порасне мислейки, че тези отношения в семейството са нормални.
Моите родители са разведени. Мисля, че това е било най доброто нещо което са направили. Бях на 8 години като се разделиха.
И пак казвам, историята е много къса, за да знаем точно какво се е случило между тези хора.
Но в Брак без любов
не оставай. Ще съжаляваш след години. Препоръчани теми