Според вас как трябва да се постъпи, ако...

  • 5 206
  • 87
# 75

Кой е казал,че е лесно.  Но най-лесно е да кажеш - Мъжът ми, жена ми не ме разбира - и да намериш някой разбран.

Ами да, най лесно е, но едно че не винаги си заслужава да тръгваш да бориш стена с глава , както и все да си намираш поводи да си слаб и да имаш нужда от подкрепа. В много от случаите можеш спокойно да се напънеш да си помогнеш и сам, ама нали е най лесно да кажеш, че другия трябва да те измъкне от блатото на депресията и проблемите ти. Двустранно трябва да е, това казвам. Няма такова нещо като трябва да се бориш за любов или връзка на всяка цена. Цената не винаги си струва. Всяка цена, само за децата (макар, че някои и за това не са съгласни, аз съм твърдо за).
Виж целия пост
# 76
С всичко съм съгласна. Само искам да кажа, че когато човек има семейство и най-важното дете, трябва да застане насаме със себе си и да премисли - мога ли да продължавам с този човек, заслужава ли си, ще има ли сили. А не да се хвърля в прекрасната приказка на новата любов. И ако може да бъде честен към партньора би било прекрасно.
Виж целия пост
# 77
Ако мъж развали семейството защото се е увлякъл - е мръсник, ако жена се увлече и развали семейството то тя трябва да следва сърцето си, защото веднъж се живее  Mr. Green

Горното е цитат от една книга, но много ме изкефи  Peace
Виж целия пост
# 78
Nobody`s Wife, авторката никъде не е споменала, че не понася настоящия си съпруг и че има проблеми с него. В така формулирания въпрос четящия остава с впечатлението, че тя е част от едно щастливо семейство, но просто се е влюбила в друг мъж. Ако нещата са толкова нетърпими, както ти си ги описала в твоя случай, мненията ни ще са други.
Виж целия пост
# 79
Tristan77,аз просто споделих моя опит от подобна ситуация-не съм изразявала мнение за нечие щастие или нещастие!!!
Виж целия пост
# 80
Не бих могла да причиня такава мъка на децата си.
За мен е невъзможно да се гради ново щастие, върху нещастието на обичаните от теб хора. Ако си истински човек, не би могъл да пожертваш тяхното безметежно съществуване, за да задоволиш порива на сърцето си. Стискаш зъби и продължаваш. Това е живота, пълно щастие няма!

Щастието на децата зависи от щастието на родителите.
Виж целия пост
# 81
Не бих могла да причиня такава мъка на децата си.
За мен е невъзможно да се гради ново щастие, върху нещастието на обичаните от теб хора. Ако си истински човек, не би могъл да пожертваш тяхното безметежно съществуване, за да задоволиш порива на сърцето си. Стискаш зъби и продължаваш. Това е живота, пълно щастие няма!

Щастието на децата зависи от щастието на родителите.
Никак, ама никак не съм убедена в това. Още ми е ярък спомена от детството, как баща ми ми подхвърляше, при кого бих избрала да живея, ако те случайно се разведат. Моят детски егоизъм беше готов да погази всичко, само и само аз да живея с двамата. Не ми дремеше колко са щастливи, аз си исках мама и тати. Децата са егоисти, в повечето случаи.
В една такава ситуация, единственият наранен ще бъде този, който се е влюбил и е донякъде справедливо, сам да си носи кръста.
Виж целия пост
# 82
Благодаря ви за отговорите.
Чета ви много внимателно, но ... явно всеки мисли по различен начин. Всеки би взел различно решение в подобна ситуация. Все пак благодаря на всички, които се включиха, особено за тези, които споделиха своя опит от подобни истории. Много ми помагате.
Виж целия пост
# 83
Аз съм била в положението на автора на темата.Знам какво е да те измъчват чувствата,вината,неодобрението на близки и приятели и всичко останало,което никой не може да си представи.Знам какво е да живееш в брак без истинска любов и страст.Всяка вечер лягах да спя до мъж,когото не понасях и който до такава степен ми се вреше в личното пространство,че ми се повдигаше от всичко,свързано с него.Аз дадох шанс на чувствата си и се отдадох 100% на новата си връзка.Признах на съпруга си всичко-казах му,че не го обичам и имам връзка с друг и искам развод.Той беше съсипан.Помоли ме да му дам шанс да ми докаже,че ме обича,макар и не по начина,от който аз имах нужда,а аз имах нужда от МНОГО любов.Е,дадох му шанс-не се разведох,останах в семейството си заради детето и всичко останало,което хората ни втълпяват ежедневно,че трябва да е така.Прекратих отношенията си с другия човек-той беше на ръба на отчаянието и бе буквално смазан от мъка.След време се видях с него на по чаша питие и той ми призна,че откакто съм го изоставила така брутално,не може да стигне до секс със жена!!!Представете си как се е чувствал.Останалото са подробности и баналности.Но няма и ден,в който аз да не съжалявам,че съм прекъснала пътя на една толкова прекрасна и гореща любов.Не искам да се замислям дали бих била все още с него-вероятно не,понеже след време осъзнах,че с него сме коренно различни.Две години по-късно след тази любов аз се разведох със съпруга си.Не съжалявам за нищо.Осъзнах,че истински обичам само детето си,което нямам идея как и защо,но винаги е проявявало невероятен толеранс към мен и личния ми живот.Сега целият този семеен ад е зад гърба ми.Имам втори брак с човек,който ми дава цялата любов на света и не съжалявам за нищо.Не казвам,че е лесно-имала съм моменти,когато ми е било адски трудно да се преборя с хорската простотия и вкаменелия им манталитет.Но си струва да преминеш през всичко това,за да усетиш онази любов,до която малцина успяват да се докоснат през целия си живот.
На автора на темата мога да пожелая само много сили и късмет по трънливия път на Любовта Hug Peace

Много красиво написано, поздравления! 
Виж целия пост
# 84

Ти  всъщност обичала ли си някого някога.  Май само чакаш някой да ти даде любов. По-малко, повече.
Виж целия пост
# 85
Трещерица ,обичала съм,и то по начин,по който много малко хора умеят!!!И за протокола-ВСЕ ОЩЕ ОБИЧАМ!!!
Виж целия пост
# 86
 Уентуърд ,казаното от мен тук е абсолютната истина!Благодаря ти! Hug
Виж целия пост
# 87
Не бих могла да причиня такава мъка на децата си.
За мен е невъзможно да се гради ново щастие, върху нещастието на обичаните от теб хора. Ако си истински човек, не би могъл да пожертваш тяхното безметежно съществуване, за да задоволиш порива на сърцето си. Стискаш зъби и продължаваш. Това е живота, пълно щастие няма!

Щастието на децата зависи от щастието на родителите.
Никак, ама никак не съм убедена в това. Още ми е ярък спомена от детството, как баща ми ми подхвърляше, при кого бих избрала да живея, ако те случайно се разведат. Моят детски егоизъм беше готов да погази всичко, само и само аз да живея с двамата. Не ми дремеше колко са щастливи, аз си исках мама и тати. Децата са егоисти, в повечето случаи.
В една такава ситуация, единственият наранен ще бъде този, който се е влюбил и е донякъде справедливо, сам да си носи кръста.

Така си мислиш защото не си живяла при нещастни родители които не се разбират. Дете което е почувствало разликата с мир в дома и щастлив родител, никога егоистично не би избрало стария вариант с двама.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия