Знаете ли какво правят детегледачките ви през деня?

Знаех какво прави, да.Много хора я засичаха навън с детето, казвали са ми.

Минзухар, още не е късно да се преклалифизираш .
А има ли сезонна такава работа? Само за лятото?

Да,знаех!и в друга тема за детегледачки съм писала.Имахме детегледачка 3 години-за двете ми деца-един много възпитан,добър ,тактичен и дисциплиниран човек.Децата ми я обожаваха,чакаха срещите с нея с нетърпение.Когато се връщах от работа и тримата ми разказваха къде са ходили и как са се забавлявали. Странични хора/никога и никой не съм питала-имах й пълно доверие!/са ми казвали,че се грижи за децата ми като майка.Сега от 1 месец са на градина-все още не са свикнали,прави им впечатление,че лелите там "викат",искат си тяхната леля...Запазили сме си отношенията с нея и се радваме на срещите си.Благодарна съм й от сърце!

Всичко е въпрос на подбор, вътрешно усещане и късмет.
Детето също индикира.

Знам да, моят син е с неговата детегледачка от първият си ден вече 2 години. Като го питаш: Ще ходиш ли на детска градина? Отговаря: Не  И после като го питаме а кой ще те гледа? - отговаря името на жената. Когато беше на 9 месеца се наложи да пътуваме в чужбина за 10 дни без него и го оставихме в дома на детегледачката му без притеснение.

Е да, видях цените.
Аз работя за 1300 лева, така, че трудно ще дам 600 за детегледачка, за 6 часов работен ден.
При положение, че моят е 8-10 часов.
Но пък не ми трябва да я наемам за всеки ден, само за дните когато аз го гледам.
Ще видя как ще го измисля.

Aма, Джу, моля ти се, реалността е далеч от тази тема.Гарантирам ти.Личен опит-и мой, и на познати, ползвали подобни услуги.

О да - определено!
През по-голямата част от деня четеше вестници или списания от рода на "Шок", гледаше една-две сапунки и спеше.
Внимание към детето - йок! - само моментни пориви за нечленоразделни разговори с него и нещо наподобяващо игри. За сравнение - една седмица прекарана при свекърва ми го научи на неща които за една година с бавачката не можа.
През време на "разходките" вън е бил само и единствено в количката - да не падне и да се удари случайно. За това ще обикаляме улиците докато ни се завие свят. След това у дома! - храна, сън и за двамата и толкова!
Славо богу - вече я няма. На нейно място дойде яслата - струва ми се по-малкото зло.

Имах детегледачка в продължение на 8 месеца през 2007 г. Никога не съм я следила с камери, нито съм се прибирала изненадващо. Беше много свястна и честна жена, на която винаги съм имала доверие. Детето я обичаше и дори плачеше за нея като си тръгваше вечер.
По темата- не знам какво са правили докато са вкъщи, но не съм имала никакви съмнения за тормоз.
Навън има доста очи и уши, които винаги са ми казвали, че жената е много грижовна. След като я освободих, защото детето ми тръгна на детска имаше много кандидатки да я наемат. Каква по-добра препоръка от това?

Минзухар, кажи на родителите, ако ги намериш. Няма значение каква ще е реакцията.

Преди около година ми се случи следното: бях в парка със сина си и видях как една млада жена с две деца (момченце и момиченце около 3 г.)  седеше с тях на пейката и точно щеше да им дава сандвичи. Момченцето обаче го бях виждала и друг път и бях сигурна, че това не е майка му, защото майка му също я бях виждала и знаех, че по това време беше доста бременна. Моето дете се заигра в тревата, а аз без да искам хвърлях по едно око към тях. Децата взеха да се закачат, смеят и побутват и момчето без да иска бутна по-силно момиченцето, което падна на тревата. Последва рев, а след него: шамари! по главата, бузите и дупето и много грозни, неприлични думи по адрес на момченцето!  Бях като ужилена, не можех да помръдна. Даже не бях забелязала, че моето дете е хукнало нанякъде.. тръгнах да го гоня, но просто всичко беше като в сън. Вечерта много мислих за тази случка - какво можех, бих могла или би трябвало да направя...
На следващия ден в парка съдбата буквално ми показа пътя: срещнахме момченцето с бременната му майка и моето се затича към тях да разгледа камиона на онова детенце. Аз се усмихнах на майката, разменихме две приказки и после изведнъж изтърсих: Не беше ли някой друг с вашето дете вчера в парка? А тя, усмихната и спокойна, ми каза: Да, сестра ми. 
Ха сега де! Коя съм аз да им развалям семейните отношения, които явно са добри?! Ами ако сестрата просто е имала лош ден и нервите ѝ нещо не са издържали?!  Това бе един отези моменти на истинско колебание и несигурност... После тя попита: Защо? Трудно ми беше да ѝ кажа. Поколебах се, после рекох: Без да искам ги наблюдавах и забелязах, че има хм... разлика в отношението към  двете деца...

Майката само наведе поглед и каза: Да, сестра ми е такава...


Извинявам се за дългия постинг, но просто исках да каза, че човешките взаимоотошения са много сложни и понякога трудни за разбиране или приемане... но когато видим нещо нередно, хубаво е да се опитаме да го помогнем по някакъв начин...

С майката на онова момченце сега сме приятелки

Имам камери в дома си и "заради" тях смених 5-6 жени за 1 седмици. Всяка от тях прецених след като бе прекарала 3 часа с детето(по толкова ми се налагаше да отсъствам). Няма такава гавра и наглост, а са избирани с голяма агенция, която взима 400 лв, за да се ангажират да ти търся жени.
Едната остави сина ми в столчето за хранене  повече от 2 часа....докато свършат сериали някакви. Другата отвори и провери съдържанието на всички шкафчета, дори се зачиташе във фактурите... Трета му викаше, защото се върти като му сменя пампреса и му викаше "шт, шт - ще те плесна"  Четвъртата почти през цялото време, прекарано с него крещеше неистово по телефона в скандал с мъжа си да престанел да води у тях тези проститу..ки, кълнеше го, рева, хвърли 2-3 от плюшените играчки в яда си на земята. Малкия се разплака...и т.н Не ме питайте как се овладявах да не падна на нивото им и буквално да ги изпратя с шамари ....
Та така - ако не бяха камерите - никога нямаше да разбера, защото при контакт жените изглеждаха много ерудирани, с опит и препоръки, някои дори вдъхваха респект.....Но пък нямаше и да посмея да оставя чужд с детето си
Имам, обаче и добър опит - с истински добра жена - на 70 години, златно сърце, рядкост са такива хора вече, за жалост..
Сега, се налага сина ми  да тръгне на ясла и изпитвам панически страх, защото там няма да знам какво се случва..

Не бих си взела гледачка,за щастие мога да си гледам детето,не ми се налага да работя,дори майка ми спря да работи след като се роди малкия и ми помага нон стоп.Настръхва ми косата като чета такива теми Даже мисля и на детска да не го давам Всеки ден си играе с деца,има достатъчно забавления по цял ден,така че мисля че няма да е голям пропуск да не ходи на градина,и в частните не мисля че могат да го гледат както аз.Аз бих казала на майката ако видя че бавачката не се държи добре

аз винаги съм се чудила на смелоста на някой майки да оставят децата си на непознати жени от обяви или запознали се в парка и си говорили 1 час.....

Направо наструхвам!Била съм детегледачка в Лондон докато учех и никога при никакви обстоятелства не съм наблюдавала такова отношение към децата!Имала съм много приятелки гледачки с които сме ходили на пикници и детски класове,но такова безобразие....никога не съм наблюдавала!Мионтирайте си камери и следете!И аз като майак бих го направила!

Затова в темата относно камерите в детските заведения бях "ЗА"