Първият ми спомен беше много болезнен, на около 4-5 годинки, когато татко без да иска ми прищипа ръката на вратата на старият ни москвич. Няма такава болка ви казвам, затова и съм го запомнила.
А най-хубавият ми, ярък и запомнящ се спомен беше когато вуйчо ме научи да плувам, около 6 годишна мисля бях.
Случи се на село в Синия вир, прекрасно сенчесто място, което обожавах и е свързано с едни от най-хубавите ми детски спомени, сега като пиша за него ми стана много милоо...Та той ме придържа отдолу и аз плувам с негова помощ. Казва ми че след малко ще ме пусне, а аз казвам не, не искам още, искам да ме държиш, страхувам се, а той ме успокоява-няма страшно държа те. След малко го питам нещо и той ми отговаря, в началаото не зацепвам, но после осъзнавам- гласа го чувам някак отдалеч-странно, завъртам се и що да видя , вуйчо останал някъде назад, а аз от изненада щях да се удавя
![Grinning](/img/emojis/most_used/grinning.png)
![bowuu](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/bowuu.gif)
И хубав спомен имам от първото влюбване, едни пеперуди в стомаха, едни ми ти работи, една тръпка под лъжичката, майко, майко, кво се случваше с мен, странно, но и хубаво усещане...Но да оставим първата любов да почива в мир
![Grinning](/img/emojis/most_used/grinning.png)
Ако искам да се върна назад, искам пак да изживея точно 3-тия спомен. Да.