Откога сме лели?

"Този мъж" и "тази жена" не са обръщения, а названия. Отношенията, както вече писах, започват в обръщението. И също са обект на възпитание. В общия случай, дъщеря ми не ползва "лельо" като обръщение към напълно непознати и също като теб ползва за названия "тази жена" и "този мъж". Но обръщението й към по-възрастни държа не е като към наборчета - а какво точно зависи от конкретния случай и степен на близост. При всички положения мога да преценя и кога следва да нарека някое дете "каката" /защо и "кака" да не се зачисли единствено към роднинските обръщения, какво изключение е?!/ или някоя майка "леличката" и кога ситуацията изисква по-официално определение. По този пример ще бъде и възпитанието на детето ми.

Да, защото не разговарях с непознати. Приятелите на родителите си наричах по име. Не се приемаше за странност, защото и останалите деца се обръщаха така към моите. После предполагам съм възприела "другарко и другарю", о, времена, о, нрави 


Тук е разковничето- всеки родител да знае кога и как да подведе детето. Ако не го умее- то тогава влизат в сила официално приетите обръщения и никакви народни фолклори нямат място там.

Обществото, Люсил, като дефиниция може да бъде открито с помощта на Гугъл, дори и да нямаш магистратура по социология.
Същото това общество е многопластово и може да се разделя на по-общи и по-подробни пластове и има пирамидална структура.
Принадлежността към една или друга класова прислойка на същото това общество има различни особености и в частност специфика във възпитанието в определени параметри и ценности. Но ти бъркаш принадлежността към горните слоеве на обществената йерархия с липсата на национално самосъзнание.
В този ред на мисли, принадлежността към определена класова прислойка, от двадесет години насам не е обект не липсата на национална принадлежност и самата намеса на това понятие в контекста на сравнение на обръщения като 'леля" и "госпожа", говори, че ти липсват фундаментални познания по отношение на понятията, които употребяваш.
Кзано с думи прости, ако аз принадлежа към социална прислойка, която употребява "госпожа", вместо "леля", "баба" или "учинайка", това изобщо не означава, че не се самоопределям като българка, или ми липсва топлота в човешките взаимоотношения.
За щастие, социума има още една, много съществена особеност, а именно- общуването в социален кръг, с подобни параметри, което на човешки езика означава, че всяка жаба се чувства комфортно в собствения си гьол. Ти при лелите и учинайките, аз при дамите и господата.

Какво да правиш, животът не е справедлив.

В заключение, че скъпа ми, Люсил, не си прави труда да се информираш по гореупоменатите понятия за устройството на обществото, защото виждам, че така или иначе, едва ли моят и твоят път някога ще се пресекат, принадлежим на различни светове и ако ти харесва да смяташ, че мен ме е раждала Клеопатра, или, че аз съм предвзета фръцла, без никаква стойност и ценности, честно да ти кажа все ми е едно и не виждам никакъв смисъл да те разубеждавам.

Малко офф-топик, но при мен възниква спешен въпрос - как да се обръщат хлапетата в квартала към мен - с "баче" или "чиче" ? 

"Леля" ми каза една жена, когато бях на 25г. и излезнах с бебето на разходка-давах заето 5 мин., ама се свиква

"Шефче" не те ли устройва?
 По темата- леля съм от  12-годишна възраст(тогава се роди първият ми племенник), така, че съм свикнала с мисълта да съм млада леля... Когато извеждах племенника да го разхождам и някой му кажеше "иди при кака си"- упорито и с гордост обяснявах, че съм му леля, ле-ля!!!

племеницата ми се роди, когато бях на 19. като взе да говори, започнах да я уча да ми вика по име или да се обръща към мен с "прасе" (много я кефи това). братовчедите ми, които са по-малки от мен с 2 и 6 години, от малки не давам да ми викат "како".  никога на никой не съм викала "чичо", "лельо" итн - не ми е по сърце и мен да ме наричат така. а досега не се е случвало да ме лельосат. викали са ми "госпожо" . поправям ги, че съм госпожица.

Ще ти отговоря кратко - обществото не се дели само по класов признак, Ази. Много умно решение, добре структуриран отговор, отлично тенденциозно боравене с определения, леко ти куца пунктуацията, но от останалото личи, че си положила завидно старание. Сигурно принципно си толкова прилежна, защото за теб не е от значение да ме разубеждаваш, нали?

Ти, само това ли успя да измислиш в отговор?
Не е от значение, драга Люсил.
Разбирам, че се опитваш да излезнеш с достойнство от ситуацията, обаче не се получава.
Липсва ти аргументация и още нещо.

Станах официално леля 6 годишна. Когато племенницата ми беше по-малка ми казваше леля, представете си 10-12 годишно лапе да е леля. Но като порасна сама отказа да ме нарича така, тръгнахме заедно по дискотеки и сега се обръща към мен по име.
Преди 3-4 години, когато бях на 20-21 едно детенце на около 10 години ми каза лельо  Честно казано ми стана криво.
Но наскоро на няколко пъти ми искаха лична карта в магазина, за да си купя цигари. А един таксиметров шофьор ме попита дали е свършила ваканцията(пролетната) и почнали ли сме вече училище 

Зависи в кой квартал на София живееш. И има ли или няма канализация

Нито "леля" ми казват, нито "кака" - обръщат се към мен по име. Моите деца също се обръщат по име към другите хора, дори към леля си и чичо си.

Още не съм станала официялно леля.
Предстои ми на декември
Децата на наши приятели ни наричат по име,не ми пречи.

Аз съм леля от 11 годишна - тогава се роди първата ми племенница - вече е на 20 години.
И макар да съм свикнала с този израз, когато чужд човек ми каже "лельо" или онази "госпожа" ми става ясно че времето и мен не ме подминава - въпреки че младея за възрастта си   

Леля  почти не са ме наричали, но "Госпожо" - редовно от 4-5 години насам...