Интересен спор между бодила и брилянта. В този контекст излиза, че може да се окажа по-тясно сродена с някои цигани, отколкото с децата на повечето си брат'чеди.
Виж целия пост
Откога сме лели?
- Публикувана: 9 юни 2009, 09:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2010, 18:16 ч.
# 211
10 юни 2009, 23:47 ч.
Липсва ми желанието да се доказвам. Липсва ми удоволствието да споря с теб. Липсва ми смисълът - онова, което се научава в течение на един спор. Липсва ми мотивацията - удовлетворението за победителя не е достатъчно адекватно на изгубеното време в четене и писане на безкрайни постинги. Напълно откровена съм. Диалогът ни ми дотегна.
Виж целия пост
Ти, само това ли успя да измислиш в отговор?
Не е от значение, драга Люсил.
Разбирам, че се опитваш да излезнеш с достойнство от ситуацията, обаче не се получава.
Липсва ти аргументация и още нещо.
Не е от значение, драга Люсил.
Разбирам, че се опитваш да излезнеш с достойнство от ситуацията, обаче не се получава.
Липсва ти аргументация и още нещо.
Липсва ми желанието да се доказвам. Липсва ми удоволствието да споря с теб. Липсва ми смисълът - онова, което се научава в течение на един спор. Липсва ми мотивацията - удовлетворението за победителя не е достатъчно адекватно на изгубеното време в четене и писане на безкрайни постинги. Напълно откровена съм. Диалогът ни ми дотегна.
# 212
11 юни 2009, 02:13 ч.
тук, кьдето живея не се използва тази думичка- на познатите децата ми казват по име, а на непознатите "госпожо"
станах леля за прьв пьт на 21години и за втори пьт на 23
Виж целия пост
станах леля за прьв пьт на 21години и за втори пьт на 23
# 213
11 юни 2009, 08:26 ч.
Липсва ми желанието да се доказвам. Липсва ми удоволствието да споря с теб. Липсва ми смисълът - онова, което се научава в течение на един спор. Липсва ми мотивацията - удовлетворението за победителя не е достатъчно адекватно на изгубеното време в четене и писане на безкрайни постинги. Напълно откровена съм. Диалогът ни ми дотегна.
Не, Люсил.
Липсва ти толерантност към чуждото мнение и уважение към отсрещната страна.
Мотивацията ти в така наречения от теб спор се състои от кфалификации и определения към опонента, твърде близки до махленско-клюкарско развнище, отклолкото до цивилизована комуникация, в която страните аргументират становището си по въпроса, без да обливат опонента си в помия, защото няма какво друго да кажат, обаче имат воля за победа.
В този ред на мисли, понеже водим общ разговор, в който ти не си единствения участник, дали ти мина през ум, колкото и с ограничени възможности да е, че в крайна сметка, колкото и да не ти се иска, че останалите участници може би също са любопитни да разберат причините за едната или другата теза по даден въпрос.
Така, че, драга Люсил, мен малко ме интересува дали си отегчена или не, това, което ме вълнува е опонентите ми в даден разговор да бъдат така любезни да запазят кофите с помии за себе си, ако им се изчерпи аргументацията по въпроса, така, както постъпвам аз.
Вярвам, че ме разбра.
Виж целия пост
Ти, само това ли успя да измислиш в отговор?
Не е от значение, драга Люсил.
Разбирам, че се опитваш да излезнеш с достойнство от ситуацията, обаче не се получава.
Липсва ти аргументация и още нещо.
Не е от значение, драга Люсил.
Разбирам, че се опитваш да излезнеш с достойнство от ситуацията, обаче не се получава.
Липсва ти аргументация и още нещо.
Липсва ми желанието да се доказвам. Липсва ми удоволствието да споря с теб. Липсва ми смисълът - онова, което се научава в течение на един спор. Липсва ми мотивацията - удовлетворението за победителя не е достатъчно адекватно на изгубеното време в четене и писане на безкрайни постинги. Напълно откровена съм. Диалогът ни ми дотегна.
Липсва ти толерантност към чуждото мнение и уважение към отсрещната страна.
Мотивацията ти в така наречения от теб спор се състои от кфалификации и определения към опонента, твърде близки до махленско-клюкарско развнище, отклолкото до цивилизована комуникация, в която страните аргументират становището си по въпроса, без да обливат опонента си в помия, защото няма какво друго да кажат, обаче имат воля за победа.
В този ред на мисли, понеже водим общ разговор, в който ти не си единствения участник, дали ти мина през ум, колкото и с ограничени възможности да е, че в крайна сметка, колкото и да не ти се иска, че останалите участници може би също са любопитни да разберат причините за едната или другата теза по даден въпрос.
Така, че, драга Люсил, мен малко ме интересува дали си отегчена или не, това, което ме вълнува е опонентите ми в даден разговор да бъдат така любезни да запазят кофите с помии за себе си, ако им се изчерпи аргументацията по въпроса, така, както постъпвам аз.
Вярвам, че ме разбра.
# 214
11 юни 2009, 08:56 ч.
Като се замислих освен на хората, с които съм в роднинска връзка, на други не казвам лельо, чичо, како без да спомена името им. Леля еди коя си, чичо еди кой си. Убийте ме, но на кака ми, която е с 8 години по-голяма от мен не мога да кажа по име. Леля ми на 46 се обръща към 54 годишната ми майка с "како".
Виж целия пост
# 215
11 юни 2009, 09:07 ч.
Пропуснала съм чудна тема, срамота! Доколкото вниквам във въпроса, лелинството, което предполага наличие на племенници, не е от значение. Другите поводи, които те окичват с прозвището "леля", даже "лелка", те са по-интересни 
Когато се движиш като достолепна матрона и гледаш с притворен клепач, когато ханшът ти е по-широк от гръдната ти обиколка и когато леглото на героинята от турски сериал те вълнува повече, отколкото твоето собствено, тогава категорично си леля. И да фучиш, и да изискваш от децата да ти викат "како", все тая. Лелката е психологически момент, лелката е нагласа към света - може да те споходи на 18, може и никога. 
Виж целия пост
Когато се движиш като достолепна матрона и гледаш с притворен клепач, когато ханшът ти е по-широк от гръдната ти обиколка и когато леглото на героинята от турски сериал те вълнува повече, отколкото твоето собствено, тогава категорично си леля. И да фучиш, и да изискваш от децата да ти викат "како", все тая. Лелката е психологически момент, лелката е нагласа към света - може да те споходи на 18, може и никога. 
# 216
11 юни 2009, 09:27 ч.
Когато една жена вземе да тръби наляво-надясно - На 35 съм (38-40-42 ...) обаче никой не ми ги дава, искат ми лична карта в дискотеката и всеки ми вика, олеее, ама ти мязаш на ученичка - значи е станала леля, и то от досадните.
Виж целия пост
# 217
11 юни 2009, 09:50 ч.
Мда, тънка е границата ... Присетих се за пеньоарите, едно време съседките се разкарваха така до магазина, набързо за хляб и по чехли, та чак с чорапи. Също и за копринените къси чорапи, които се врязват в плътта, обикновено се носят с чехли. От там се понасям в мисли за ситно студено къдрене и синя боя за коса и ето го - мина си живота неусетно.
Виж целия пост
# 218
11 юни 2009, 10:09 ч.
На мен не ми харесва да ме наричат така и чесно казано се обиждам. Предпочитам да ми викат по име. А и синът ми се обръща по име към моите приятелки (а и към мен 
)
Виж целия пост
)
# 219
11 юни 2009, 10:16 ч.
Обиждаш се? Че какво обидно има в "лельо"?! Тоест какво по-обидно от "госпожо", например? Или идеята е да ти викат по име, щото да изглеждате приятелчета и връстници?
На мен ми е все едно кой как ще се обръща към височайшата ми персона, стига да не е придружено с "Алоу", "Ей" или пък, не дай Боже, подсвирване с уста.
Виж целия пост
На мен не ми харесва да ме наричат така и чесно казано се обиждам.
Обиждаш се? Че какво обидно има в "лельо"?! Тоест какво по-обидно от "госпожо", например? Или идеята е да ти викат по име, щото да изглеждате приятелчета и връстници?
На мен ми е все едно кой как ще се обръща към височайшата ми персона, стига да не е придружено с "Алоу", "Ей" или пък, не дай Боже, подсвирване с уста.
# 220
11 юни 2009, 10:24 ч.
Може би иска да каже , че е по-добре лельо Мими например. 
Виж целия пост
# 221
11 юни 2009, 10:28 ч.
Добавям ролките за коса, които се носеха денонощно.
Виж целия пост
Мда, тънка е границата ... Присетих се за пеньоарите, едно време съседките се разкарваха така до магазина, набързо за хляб и по чехли, та чак с чорапи. Също и за копринените къси чорапи, които се врязват в плътта, обикновено се носят с чехли. От там се понасям в мисли за ситно студено къдрене и синя боя за коса и ето го - мина си живота неусетно.
Добавям ролките за коса, които се носеха денонощно.
# 222
11 юни 2009, 10:30 ч.
A Зелената ябълка? А задължителният шоколадов фъч? А плетените покривчици на раклата, масичката и облегалката на дивана, м?
Виж целия пост
Добавям ролките за коса, които се носеха денонощно.
A Зелената ябълка? А задължителният шоколадов фъч? А плетените покривчици на раклата, масичката и облегалката на дивана, м?
# 223
11 юни 2009, 10:31 ч.
Е вие го обърнахте вече на бабини работи. Особено това със синята боя за коса. Аз лелки със сини коси не съм виждала, само баби.
Виж целия пост
# 224
11 юни 2009, 10:38 ч.
Бабите, които виждаш сега, ние ги следим от по- млади
Все като хамелеони си ходеха.
Виж целия пост
Е вие го обърнахте вече на бабини работи. Особено това със синята боя за коса. Аз лелки със сини коси не съм виждала, само баби.
Бабите, които виждаш сега, ние ги следим от по- млади
Все като хамелеони си ходеха. Препоръчани теми