wee.jess, хем заедно, хем едно и също 
Ами по един и същ лъвски калъп сме лети
Колкото до другите Лъвове... мдааааа.... Няма как да не разпознаеш тихото предупреждаващо ръмжене в гърлото, дори зад най-голямата и искрена усмивка 
Жената ЛЪВ - II част
- Публикувана: 9 юни 2009, 16:30 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2009, 15:56 ч.
# 135
14 юни 2009, 23:07 ч.
Ами по един и същ лъвски калъп сме лети Колкото до другите Лъвове... мдааааа.... Няма как да не разпознаеш тихото предупреждаващо ръмжене в гърлото, дори зад най-голямата и искрена усмивка
Виж целия пост
Ами по един и същ лъвски калъп сме лети
Колкото до другите Лъвове... мдааааа.... Няма как да не разпознаеш тихото предупреждаващо ръмжене в гърлото, дори зад най-голямата и искрена усмивка 
# 136
15 юни 2009, 07:24 ч.
ДобЮтрУ.
А за това предупредително ръмжене... да не би само ние да си го мислим, че го издаваме, а за околния свят нещата да изглеждат така: "абе тая котка какво се дави?"
. Шегувам се разбира се.
А аз вчера малко ходих на пазарувки. Глупаво е обаче така обичам да трупам... Пък после като се прибрах установих, че едната обувка е с малко повече черна кожа на едно място и това ужасно личи.
Е, може би не толкова, но направо ми боде в очите и мира нямам. Сега ще ги взема с мен и след работа отивам да видя дали ще ми ги сменят.
Съзрях тук Бенджи 2710. Чела съм те в една тема за работа(ако не бъркам де). Ако все още търсиш - успех. За другите също. Хайде успешен понеделник от мен.
Виж целия пост
А за това предупредително ръмжене... да не би само ние да си го мислим, че го издаваме, а за околния свят нещата да изглеждат така: "абе тая котка какво се дави?"
. Шегувам се разбира се. А аз вчера малко ходих на пазарувки. Глупаво е обаче така обичам да трупам... Пък после като се прибрах установих, че едната обувка е с малко повече черна кожа на едно място и това ужасно личи.
Е, може би не толкова, но направо ми боде в очите и мира нямам. Сега ще ги взема с мен и след работа отивам да видя дали ще ми ги сменят.Съзрях тук Бенджи 2710. Чела съм те в една тема за работа(ако не бъркам де). Ако все още търсиш - успех. За другите също. Хайде успешен понеделник от мен.
# 137
15 юни 2009, 12:52 ч.
А как сте с интуицията? Аз мисля че имам доста силна такава. Понякога, когато чувствам че е за нещо лошо се опитвам да й обръщам внимание и да мисля позитивно, ма няма особен ефект.
Ето, сега имам чувството че на изпита, който ми предстои в четвъртък няма да мина и много се притеснявам. Просто не мога да се отърся от това чувство и е много гадно.
Виж целия пост
Ето, сега имам чувството че на изпита, който ми предстои в четвъртък няма да мина и много се притеснявам. Просто не мога да се отърся от това чувство и е много гадно.
# 138
15 юни 2009, 13:07 ч.
stefka.k 
Търся още...никога досега не ми е било толкова трудно да си намеря работа...Вече три месеца търся...
Виж целия пост
Търся още...никога досега не ми е било толкова трудно да си намеря работа...Вече три месеца търся...
# 139
15 юни 2009, 13:27 ч.
Офффф, болна тема ми е интуицията...... винаги се оказва права 
, ама лошото че все не я слушам да ме пита човек защоооо Когато има да се случва нещо неприятно цял ден ми е неспокойно (като котка, която усеща земетресение) или ако всичко ще бъде наред, вътрешно ми е едно спокоййййно и отпуснато, дори и повърхностно да се притеснявам... Ама вече край 
решила съм да се отдам на интуицията си изцяло и да я следвам. Та така...(дори за бившия ми мъж не я послушах - още от самото усещах, че не човека за мен, но напук си мислех, че мога да победя съдбата...)
Друго се сетих да ви питам. За лъвиците казват, че са перфектни майки. Вие как се усещате?
За себе си мога да кажа, че успявам да съчетая работата, личния ми живот и грижата за детето. Въпреки, че понякога изпускам купон, заради малкия, друг път го оставям да гледа по-дълго време телевизия, за да си пиша с приятели, но като цяло смятам, че давам всико от което има нужда той(емоцианално и физически) без от това да страдам и да се лишавам кой знае колко от нещо аз.
Виж целия пост
, ама лошото че все не я слушам да ме пита човек защоооо Когато има да се случва нещо неприятно цял ден ми е неспокойно (като котка, която усеща земетресение) или ако всичко ще бъде наред, вътрешно ми е едно спокоййййно и отпуснато, дори и повърхностно да се притеснявам... Ама вече край решила съм да се отдам на интуицията си изцяло и да я следвам. Та така...(дори за бившия ми мъж не я послушах - още от самото усещах, че не човека за мен, но напук си мислех, че мога да победя съдбата...)Друго се сетих да ви питам. За лъвиците казват, че са перфектни майки. Вие как се усещате?
За себе си мога да кажа, че успявам да съчетая работата, личния ми живот и грижата за детето. Въпреки, че понякога изпускам купон, заради малкия, друг път го оставям да гледа по-дълго време телевизия, за да си пиша с приятели, но като цяло смятам, че давам всико от което има нужда той(емоцианално и физически) без от това да страдам и да се лишавам кой знае колко от нещо аз.
# 140
15 юни 2009, 13:38 ч.
Здравейте момичета,
гледам пропуснали сте сутрешното кафе днес. Хайде от мен едно следобедно с много усмивки
Бенджи , успех!
За майка - не се смятам за перфектната, но се стремя да бъда достатъчно на ниво. Мисля, че понякога се престаравам ... Яд ме е само, че на мен се падна ролята на "лошата", все аз да се карам и наказвам, когато е необходимо. Че иначе моето козле съвсем през просото я подкарва, а няма кой да се обади 
Виж целия пост
гледам пропуснали сте сутрешното кафе днес. Хайде от мен едно следобедно с много усмивки
Търся още...
За майка - не се смятам за перфектната, но се стремя да бъда достатъчно на ниво. Мисля, че понякога се престаравам ...
Яд ме е само, че на мен се падна ролята на "лошата", все аз да се карам и наказвам, когато е необходимо. Че иначе моето козле съвсем през просото я подкарва, а няма кой да се обади
# 141
15 юни 2009, 13:53 ч.
И на мен ми работи прекрасно, но и аз не я слушам много често. Например за хора - още като го видя и като не го харесам и после все след време се оказва, че е имало защо. Но гледам да съм обективна и затова не се вслушвам във вътрешния си глас, а после се оказва, че е трябвало.
Да, точно така и аз го чуствам. Всички външни предпоставки за паника са налице, обаче на мен необяснимо защо ми е спокойно.
Майка все още за съжаление не съм. Мисля си дали бих била добра. И колкото повече мисля, толкова повече заключавам, че не. Смятам, че децата трябва да се възпитават по-строго. Много искам да си имам детенце, но изобщо не съм запленена от майчинството когато е още бебенце. Смятам, че няма да се справя с безсънните нощи, коликите и т.н. А и смятам, че не те са важни, а това, което ще му посадиш в главичката когато започне вече да разбира малко от малко. Значи сигурно когато стана ще бъда лоша майка.
Бенджи, градецът ни е ужасно беден, затова така се получава. Аз знаеш ли как проверявам за работа на моя. Предварително гледам в jobs, но за София, обяви от фирми, за които знам, че са големи и стабилни макар и да ги няма още в П-в. Преглеждам софиските обяви и се абонирам за известия. Действително повечето продължават да са си за София, но в един момент все ще стъпят и на пловдивския пазар. А знаеш, че те малко по отрано започват да събират пресонал. Не че е голям номер, но защо не пробваш и това?
Виж целия пост
ако всичко ще бъде наред, вътрешно ми е едно спокоййййно и отпуснато, дори и повърхностно да се притеснявам...
Майка все още за съжаление не съм. Мисля си дали бих била добра. И колкото повече мисля, толкова повече заключавам, че не. Смятам, че децата трябва да се възпитават по-строго. Много искам да си имам детенце, но изобщо не съм запленена от майчинството когато е още бебенце. Смятам, че няма да се справя с безсънните нощи, коликите и т.н. А и смятам, че не те са важни, а това, което ще му посадиш в главичката когато започне вече да разбира малко от малко. Значи сигурно когато стана ще бъда лоша майка.
Бенджи, градецът ни е ужасно беден, затова така се получава. Аз знаеш ли как проверявам за работа на моя. Предварително гледам в jobs, но за София, обяви от фирми, за които знам, че са големи и стабилни макар и да ги няма още в П-в. Преглеждам софиските обяви и се абонирам за известия. Действително повечето продължават да са си за София, но в един момент все ще стъпят и на пловдивския пазар. А знаеш, че те малко по отрано започват да събират пресонал. Не че е голям номер, но защо не пробваш и това?
# 142
15 юни 2009, 14:50 ч.
Това е много важно и важи абсолютно и за мен.
Сетих се и друго - не ходя по магазини безцелно или със цел, но без пари в джоба. Има опасност да намеря нещо свое, а не мога ли да го имам ще се разболея.
Това е супер вярно и за мен.
Не мога като някои приятелки да се мотая по магазините само, за да гледам, когато не си нося пари. Ходя с конкретна цел или с пари.
Да ви кажа, момичета, малко ми е шокиращо колко много общи неща откривам с вас. А си живеех с мисълта, че съм съвсем уникална.
Виж целия пост
...Че ако ми "мине"... няма начин как да я върне.
Това е много важно и важи абсолютно и за мен.
Сетих се и друго - не ходя по магазини безцелно или със цел, но без пари в джоба. Има опасност да намеря нещо свое, а не мога ли да го имам ще се разболея.
Това е супер вярно и за мен.
Не мога като някои приятелки да се мотая по магазините само, за да гледам, когато не си нося пари. Ходя с конкретна цел или с пари. Да ви кажа, момичета, малко ми е шокиращо колко много общи неща откривам с вас.
А си живеех с мисълта, че съм съвсем уникална.
# 143
15 юни 2009, 14:54 ч.
Това е много важно и важи абсолютно и за мен.
Сетих се и друго - не ходя по магазини безцелно или със цел, но без пари в джоба. Има опасност да намеря нещо свое, а не мога ли да го имам ще се разболея.
Това е супер вярно и за мен. Не мога като някои приятелки да се мотая по магазините само, за да гледам, когато не си нося пари. Ходя с конкретна цел или с пари.
Да ви кажа, момичета, малко ми е шокиращо колко много общи неща откривам с вас. А си живеех с мисълта, че съм съвсем уникална.
Абсолютно така!!! Аз само с пълни очи не обичам. Като искам пълни очи ще ида в парка. Да гледам зеленина.
Виж целия пост
...Че ако ми "мине"... няма начин как да я върне.
Това е много важно и важи абсолютно и за мен.
Сетих се и друго - не ходя по магазини безцелно или със цел, но без пари в джоба. Има опасност да намеря нещо свое, а не мога ли да го имам ще се разболея.
Не мога като някои приятелки да се мотая по магазините само, за да гледам, когато не си нося пари. Ходя с конкретна цел или с пари. Да ви кажа, момичета, малко ми е шокиращо колко много общи неща откривам с вас.
А си живеех с мисълта, че съм съвсем уникална. 
# 144
15 юни 2009, 15:23 ч.
Много сме, силни сме
По въпроса за родителството, аз мисля, че съм една балансирана майка
. Струва ми се, че успявам да съхраня своята индивидуалност, а и тази на детето също, без да се размивам в образа на майката-домакиня или пък да обезличавам детето си, само за да го вкарам в някакви релси. Много често съм строгата и го раздавам лошото ченге 
. Но пък никога не е било напразно или безцелно.
stefka.k, щом си задаваш такива въпроси, значи мислиш за майчинството. Щом мислиш за него, значи не ти е все едно и когато дойде момента, съм сигурна, че ще намериш правилния път. О, и още нещо - не е задължително бебето да е много ревливо . Моят син цивреше минимално, когато беше бебе. Даже си мислех от какво толкова се оплакват другите, защото моето бебе само ядеше и спеше .
Виж целия пост
Да ви кажа, момичета, малко ми е шокиращо колко много общи неща откривам с вас. А си живеех с мисълта, че съм съвсем уникална.
А си живеех с мисълта, че съм съвсем уникална. Много сме, силни сме
По въпроса за родителството, аз мисля, че съм една балансирана майка
. Струва ми се, че успявам да съхраня своята индивидуалност, а и тази на детето също, без да се размивам в образа на майката-домакиня или пък да обезличавам детето си, само за да го вкарам в някакви релси. Много често съм строгата и го раздавам лошото ченге . Но пък никога не е било напразно или безцелно. stefka.k, щом си задаваш такива въпроси, значи мислиш за майчинството. Щом мислиш за него, значи не ти е все едно и когато дойде момента, съм сигурна, че ще намериш правилния път
. О, и още нещо - не е задължително бебето да е много ревливо . Моят син цивреше минимално, когато беше бебе. Даже си мислех от какво толкова се оплакват другите, защото моето бебе само ядеше и спеше .
# 145
15 юни 2009, 15:33 ч.
О, аз си искам. Крайно време е. Не знам и аз кога ще стане. Дано да е скоро. Само дето не ме запленяват бебетата, а отговорността когато започнат мъничко да щъкат и възприемат и попиват всичко макар да не могат още да говорят. И без това тогава повече ги харесвам. А ако така яде и спинка... ще е толкова хубаво.
Виж целия пост
stefka.k, щом си задаваш такива въпроси, значи мислиш за майчинството. Щом мислиш за него, значи не ти е все едно и когато дойде момента, съм сигурна, че ще намериш правилния път . О, и още нещо - не е задължително бебето да е много ревливо . Моят син цивреше минимално, когато беше бебе. Даже си мислех от какво толкова се оплакват другите, защото моето бебе само ядеше и спеше .
. О, и още нещо - не е задължително бебето да е много ревливо . Моят син цивреше минимално, когато беше бебе. Даже си мислех от какво толкова се оплакват другите, защото моето бебе само ядеше и спеше .
# 146
15 юни 2009, 15:33 ч.
А може би сме наистина едни от най-страхотните майки, точно защото нито прекаляваме, нито оставяме нещата на самотек.
Откровено казано аз не съм така всеотдайна като майка ми например (която е дева), грижа се и за себе си, не само за децата, но пък може би това е естествено и възпитателно в някаква степен също?
Освен това за мен е много важно атмосферата да е спокойна и хармонична (сигурно затова мъжът ми е везни
), много по-важно от това цялата домакинска работа да е свършена и т.н. Занимават ме много повече емоционалните потребности на хората около мен, отколкото физическите (уф... не мога добре да го обясня... Не че си оставям децата гладни като си въобразявам, че да ги гушкам им е достатъчно, но нещо такова... Избирам лесен вариант за храната, за да имаме повече време за истинско общуване... )
Виж целия пост
Откровено казано аз не съм така всеотдайна като майка ми например (която е дева), грижа се и за себе си, не само за децата, но пък може би това е естествено и възпитателно в някаква степен също?
Освен това за мен е много важно атмосферата да е спокойна и хармонична (сигурно затова мъжът ми е везни
), много по-важно от това цялата домакинска работа да е свършена и т.н. Занимават ме много повече емоционалните потребности на хората около мен, отколкото физическите (уф... не мога добре да го обясня... Не че си оставям децата гладни като си въобразявам, че да ги гушкам им е достатъчно, но нещо такова... Избирам лесен вариант за храната, за да имаме повече време за истинско общуване... )
# 147
15 юни 2009, 15:34 ч.
Не съм най-перфектната майка.
И съм шамаросвала и съм се карала, ноо пък как обичам да си играем както ние си знаем. Отнасяме укоряващи погледи, хи хи. Обичаме да си крякаме и да си пеем и да се гоним.
Stefka, Не го мисли – като дойде на бял свят ще видиш
Виж целия пост
И съм шамаросвала и съм се карала, ноо пък как обичам да си играем както ние си знаем. Отнасяме укоряващи погледи, хи хи. Обичаме да си крякаме и да си пеем и да се гоним.
Stefka, Не го мисли – като дойде на бял свят ще видиш
# 148
15 юни 2009, 15:41 ч.
Чили, Прасковката - точка по въпроса с индивидуалността !!! Абсолютно по същия начин усещам и правя нещата .
Давам да се яде сладолед през зимата, обаче не събирам разпиляни из къщата чорапи и играчки!!! Питам "ще обядваш ли?", като ми отговори "не", следващата манджа получава за вечеря. Докарвала съм майка ми и свекърва ми до тиха лудост, щото съм си записала детето на детска кухня, представете си! Сякаш там дават циан калий, а не манджа! Не припадам като падне и се утрепе. Абсолютно наясно съм с възможностите му и не го подценявам, но не го и надценявам.
Виж целия пост
!!! Абсолютно по същия начин усещам и правя нещата .Давам да се яде сладолед през зимата, обаче не събирам разпиляни из къщата чорапи и играчки!!! Питам "ще обядваш ли?", като ми отговори "не", следващата манджа получава за вечеря. Докарвала съм майка ми и свекърва ми до тиха лудост, щото съм си записала детето на детска кухня, представете си! Сякаш там дават циан калий, а не манджа! Не припадам като падне и се утрепе. Абсолютно наясно съм с възможностите му и не го подценявам, но не го и надценявам.
# 149
15 юни 2009, 15:46 ч.
Ауу, Вени***, това с падането ми е болна тема. Бабите му, дядовците и баща му включително – „Недей да бягаш! Ще паднеш!” Ми как да не бяга като е дете. Ако падне – ми ще стане /е не дай Боже нещо сериозно да се случи, ама да не викам дявола/.
Виж целия пост
Препоръчани теми