Жената ЛЪВ - II част

 Здравейтеее! 

 Пак дълго ще стане, щото докато ме нямаше много теми сте започнали, но това дето ми ровна право в сърцето е за падането при децата. Аз точно тия дни се питах дали пък не съм нещо сбъркана, защото мойто да ми е живо и здраво е мноооого палаво. Ей, такъв дивур няма ви казвам. Та.... постоянно е с ужулени колене, лакти, нос и т.н., а другите майки дето излизам с тях  като го гледат как смело тича само мърморят и като залитне макар и малко, само дето не оплитат те краката и извиват такъв глас..."Ииииии детето.." , пък аз спокойствие седя си и ако падне му казвам съвсем спокойно да стане. Е, подскача ми сърцето, ама чак пък толкова... детето според мен повече се шашка като извикаш в такава ситуация и в повечето случай започва да плаче. Хиляди пъти съм им казвала мойто като падне да не реагират така. Та, така мислех си, че може би аз нещо не съм у ред, че съм единствената, която вади такива реакции, ама май е от зодията 
 Не знам дали съм добра или лоша майка  Аз даже в някои моменти, май още не мога да осъзная родителството. Иначе относно храната съм същата Вени***, ако не иска да яде - не го насилвам. Когато му огладнее г***ца сам ще дойде. И аз понякога съм строга, но когато се заиграем никой не може да ни бие 

За падането съм същата: и моите са бесове и от малки  - все на най -високите катерушки и пързалки ще се качат...и все ще паднат я от пързалката, я от катерушката, или пък люлка ще ги удари или ще паднат в някой фонтан...Ей такива нещица...
И аз си седя и спокойно, не тичам/и не тичах по тях нито сега, нито като бяха бебета, а проходиха и двамата убийствено рано, има няма на 10 месеца...

Другите майки ми казват, че ако моите им бяха деца, нямало да се справят т.е. нямало да могат да седят спокойно и да ги оставят да падат и т.н. 

Ама отдавна си мисля, че детето си избира родителите -щом моите са ме избрали, значи са имали нужда точно от такъв "безотговорен" родител.   

Аз съм "безотговорен" родител, според другите: доста съм либерална, не забранявам много неща, т.е. позволявам на децата доста...
Не се опитвам да ги контролирам на всяка цена. И също не насилвам за храна. 

А и относно "лекуването" на болни деца също...Не давам лекарства, изчаквам, не припадам при вида на кихащи и кашлящи и не си мисля, аджеба, сега и моето ще се зарази...Пробвам с билки, ако не стане -с хомеопатия.

Разчитам на себе си при вземането на решения, относно здравето на децата и не ме е страх от отговорността.

Абсолютно същото се случва и с мен сега  И мойто, онова дето си ме е избрало проходи на почти 10 месеца. И ми се прави на големия мъж и се катери, и ходи и се засилва от някъде си, та се слупотесва после...


  И тук съм с теб     

Абе, жена ти коя зодия си??? Това не бих попитала само теб, де, тук в този подфорум, ама все пак 

Добро утро 

Добро утро!

Хайде да се събудим, знам че сте поспаливи, ама аз съм на работа вече 40 мин.


Много теми много нещо, нямах време да пиша и сега не помня вече какво четох 

Майчинството, хм, трудно се реших на тази стъпка, мъжа ми беше много настоятелен обаче и аз реших, че щом той е готов значи е време, защото аз никога нямаше да бъда готова истински. Но сега смятам, че съм го направила в най-подходящия момент. Мойто фъстъче е кротко, от бебе още. Спеше много, папка си, сега взе да подивява ама си е от възрастта. Но и аз съм малко майка орлица, все гледам да я пазя, е като падне, падне ако не пада няма как да се научи че трябва сама да се пази. И аз съм от майките, които не насилват с яденето. Малката говори много и си казва ако е гладна, ако е жадна, ако нещо не иска да яде. Видя ли че нещо не й харесва го махам моментално и питам какво друго и се яде, ако си каже, яде, ако каже "не" може и гладна да седи. Опитвам се да намеря време за всичко, но не успявам разбира се. Но за детето си време винаги намирам (благодарение на помощта на таткото).
Интуиция и това го притежавам, усетя ли нещо нередно или странно винаги съм с едно на ум.
Магазините и пазаруването, трудно си избирам дрехи, трябва да е любоФ от пръв поглед. Пари ако нямам не ходя по магазините.
А това пък ме навежда на една мисъл да ви питам, как сте с модата? Аз съм винаги наопаки. Модерно било зеленото, аз си купувам оранжево или бяло. Модерно било лилавото, аз съм в черно и червено. Били модрени роклите, аз съм с панталони. Абе имам си стил и си го поддържам.

Уф стана много дълго, а и отивам на оперативка, после пак ще намина да ви видя.

Хубав ден.

Добро утро
Приятна работа на работещите и лек ден на всички други.
Никога не съм била "по модата" 
За детето, само искам да добавя, че най-най-зла съм била, когато го защитавам - било то щото ми дават неприемлив за мен съвет или не ме слушат като казвам как да се гледа  По друг повод не съм си изкарвала такива бесове и такова съскане от моя страна 

Добро утро!   

И аз вече 30 мин на бач  , но не може да не хвърля 1 - 2 очи тук.



Стой та гледай - с майка ми такива кавги съм си заформяла  Ей дебела й е главата на тая жена, не взима от дума, ама пък аз като изтърва пантите и отворя уста....  Бях ги строила, когато малката беше на 5-6 месеца - майка, свеки, баба ми - детето се взима от количката /кошарата, целува се - и обратно вътре. НИКАКВИ РЪЦЕ. Като искат - под голям, легло също - лягат, търкалят се, играят. Бяха я научили на ръце - еййййййййй само докато ми видеше гърба и  А да ви видя сега   Бях най-лошата дъщеря/снаха/внучка... Но поне можех да свърша нещо из къщи без музикален съпровод нон стоп.

Харесвам модата. Наводнените цветове по витрините обаче за мен са моментна, местна мода. Вярно, че всеки сезон фирмите излизат с колекции в определени цветове.  Такова жювотно като актуален цвят общо казано за всички обаче няма. Измишльотини на разни модни критици.   Не спазвам актуални цветове. Лятото си е лято - винаги ще се носи и розово, и зелено, и оранж. Те пък ще ми кажат. Но линии като цяло спазвам. Правя проучване какво казват големите по въпроса и след това отивам да си намеря аналогични модели от по-евтини фирми. Всеки според чергата.

Добро утро!
И аз съм така с детето - нито го насилвам за храна (ако ще!), нито го дебна да не се удари. Даже изглежда, че не ми пука и отнасям много укоряващи погледи. Мога да преценя кога е опасно и кога не чак толкова. Иначе умирам за детето си, в мислите си се страхувам за какви ли не неща.
По модата и аз не съм била, имам си мой стил и усет за хубавото.
За интуицията - малко е гадничко така, ама и аз като видя някой, който не ми харесва и си имам едно наум и гледам на човека с недоверие. Може да ме спечели по-късно и да ми стане съвестно, но след това задължително се о*ира и си казвам - ето, права бях.  
Благодаренето и извиняването обсъждахме ли го вече  

Не помня  , ама какво ни пречи пак да го направим, ако случайно сме  .

Аз съм любезна и възпитана  . Винаги казвам благодаря и се извинявам, ако се сблъскам с някого в ежедневието си.
Виж, ако с някой близък съм имала спорове и сме разменили остри реплики или студено държание, трудно се извинявам, особено ако съм била права, а в повечето случаи е било така.
Много обичам, когато свърша нещо като хората или направя на някого услуга, да ми кажат "Благодаря, много ми помогна!". Хм, аз май по принцип много обичам да ме четкат и да ми правят комплименти, но и аз отвръщам, стига да има повод  . Някой, ако ми нацели тънката струна, може да ми извади душата с памук  .

Доставя ми голямо удовлетворение да помагам, радвам се на едно мерси и на радостта в очите, но ми става много неприятно ако помогна и не ме отбележат с нищо.
Благодаря за щяло и нещяло. Дори за двойка съм благодарила, отсреща ме гледат така  
Извинявам се по-скоро когато не съм виновна, когато съм виновна - трудно ми излиза от устата. Прощавам бързо, минава ми, но едно наум си имам.

Аз като Стефка съм по модата също. Вълнуват ме тенденциите и успявам да си харесвам неща, които хем са ми в стила, хем са актуални.

Благодаря лесно. Когато направя нещо добре, очаквам да бъда забелязана. Не е задължително точно да ми благодарят, но да стане ясно, че заслугата е моя... 

Извинявам се не толкова лесно... В повечето случаи си мисля, че съм права... Понякога ми трябва малко повече време, за да се поуталожат страстите и да погледна нещата и от друг ъгъл, освен моя... Извинения приемам още по-трудно... Трябва да съм убедена вътре в себе си, че са искрени, а това е трудна работа... С други думи, малко чепат характер май. 

Ауууу извиняването ми е мнооооого трудно  , ама много повярвайте ми. И то точно, защото в повечето случаи съм права аз (и си имам една такава увереност и като се окаже, че тоя път съм сбъркала.....). Това "извинявай" май почти не съществува в речника ми, винаги нещо смотулевям и го заобикалям, което е малко гадно според мен, ама нали сме царски особи....
Иначе с благодаря-то нямам проблеми, въпреки че рядко го използвам и него, защото обичам нещата сама да си ги върша и нямам нужда от помощ.

Лееееелеее, 8 нови отговора . Браво, браво!

Мерси за кафенцето  !
Забравих какво четох тук снощи . И понеже пътя ме зове и малко бързам, само ще кажа, че модата слабо ме вълнува. Както вече стана ясно, трудно си пазарувам за себе си каквото и да било. Имам си и аз мой стил и не обичам новостите, трудно ги приемам. Не обичам да ексеприментирам, даже с праха за пране. А пък най ми става драго, като си вляза в някои стари дънки .
Приятен ден, дами!

А да относно модата и аз като polin_a си имам свой стил и не се влияя много от модните тенденции. Особено напоследък ми е много трудно да си пазарувам, това което продават по магазините ама хич не се връзва с моя начин на обличане и обикновено обикалям много дълго, докато нещо ми хване окото.