Моето голямо момиченце вчера завърши 7 клас. Последната й любима учителка беше госпожата по български. чувствата към нея преминаха от откровено отхвърляне в началото на годината до силна привързаност в края й. Учителката е от старите даскали - с желание да преподава знания. Но...
Вчера детето решило да направи нещо нетрадиционно (пада си по такива жестове). Взела чаени свещички и първия учител, на когото подало свещичка с думите "Когато ви липсва пламъче, просто я запалете, нека бъде една светлинка за Вас от мен", била даскалицата по БЕЛ. Е, реакцията на тази госпожа, която отгоре на всичко има издадени 3 стихосбирки, била потресаваща. Разкрещяла се, спряла да говори на детето през целия ден, отказала да я погледне и комуникирала с нея чрез другите деца и учители.
Дъщеря ми трепереше цял ден, не можах да я успокоя нито по телефона, нито после, като се видяхме. Детето се чувстваше виновно, защото е направило нещо, което госпожата му не е харесала.
А аз съм бясна. Не мога да разбера защо един учител реагира по този начин на един детски жест. Дори да свързва свещите с гробища (те и цветя се носят на гробищата), пак не мога да разбера как може да скапе на детето деня и да я отхвърли по този краен и обиден начин. Как може да не вникне в символа, който детето влага в тази свещичка.
Нещо подобно с учителите на вашите дечица?