Страх от раждането

  • 13 248
  • 88
# 60
страх не от болката,а от това дали всичко ще мине гладко
Виж целия пост
# 61
Не ме е било страх от самото раждане,може би съвсем малко при първото.Много повече съм се притеснявала всичко с децата да е наред.
Виж целия пост
# 62
аз през цялата бременност си повтарях че раждането е няколко часа и по-трудното е след това да го нарпавиш човек и отидох в болницата ухилена до ушите че скоро ще си гушкам бебчо,а втория път още по-спокойна като видях че не е толкова страшно,то пък се наложи секцио по спешност и ако знаех щях да умра от стах че изпитвам ужас от ножа и ако след време дай Боже да си имаме още едно бебче ще съм голяма паника
Виж целия пост
# 63
Да, страх ме е ,още повече ,че при първото бях на крачка от смъртта.
Сега ми се налага секцио по мед. показания и на моменти дори си мисля ,че
това малко ме успокоява.
Виж целия пост
# 64
Аз бях успяла да се настроя за прекрасно естествено раждане. Един ден започнаха по-силни контракции (които се оказаха фалшиви) и така се ухилих до ушите  като си помислих, че ще раждам. Обаче в последствие се наложи секцио и тогава малко или много си ме хвана шубето.
Виж целия пост
# 65
Не. Първия път иzпитвах някакво беzпокойство, с оглед на това, че не zнаех какво ме чака. Втория път не съм се сетила дори, че може да ме е страх. Нямаше от какво.
За бебето сигурно всяка бъдеща майка се притеснява, но това е друг въпрос.
Виж целия пост
# 66
Всяка една жена е изпитала страх под някаква форма.Това,че не се е паникьосвала по време на раждането не означава,че не я е било страх.

Не. Първия път иzпитвах някакво беzпокойство, с оглед на това, че не zнаех какво ме чака. Втория път не съм се сетила дори, че може да ме е страх. Нямаше от какво.
За бебето сигурно всяка бъдеща майка се притеснява, но това е друг въпрос.

Винаги има от какво да те е страх,колкото и нормално да протича раждането.
Виж целия пост
# 67
На мен ми трябват две опции- "да" и "не".
Преди първото раждане-"не"
Преди второто-"да"
Виж целия пост
# 68
Не ме е страх. Каквото и да е, ще мине и ще се забрави. Важното е всичко с бебчо да е наред!  Peace
Виж целия пост
# 69
Да, беше ме страх, но мисля, че е напълно нормално, все пак ми е за първи път Peace
Виж целия пост
# 70
Изобщо не ме беше страх. Просто нямах търпение да се срещна с човечето, което ме побутваше отвътре.   Heart Eyes
Виж целия пост
# 71
страхувах се по-скоро от това, дали бебето ми ще бьде здраво и дали няма да има усложнения, а не от самото раждане.

сьщо така изпитвах огромен страх от секцио.за мое щастие не се наложи.

и при мен беше така и двата пъти
Виж целия пост
# 72
Да, беше ме страх- как ще мине раждането, бебчо дали ще е добре, страх ме беше и от болката. Обаче според мен това не е ненормално нито показва слабост- просто човешка реакция.
Виж целия пост
# 73
Страх от самото раждане - не, а притеснение дали всичко ще бъде наред. Просто исках всичко да приключи.
Виж целия пост
# 74
До преди няколко месеца нямах търпение да си видя бебчето и да си го гушна,но сега когато наближава момента ме е страх адски много. Страх ме е от болката,от самото раждане,притеснявам се за бебето- дали всичко ще е ок,страх ме е от възстановителния период след това, страх ме е да не се наложи секцио в последния момент.....с една дума страх ме е от всичко свързано с раждането. Embarassed
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия