Страх от раждането
- Публикувана: 14 юни 2009, 19:45 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2009, 07:30 ч.
# 75
23 юни 2009, 10:53 ч.
Не ме беше страх изобщо - изпивах трепетно очакване от срещата с малкия човек 
Виж целия пост
# 76
23 юни 2009, 11:02 ч.
Мен ме беше страх , но когато изтекоха водите бях много спокойна. Като отидохме в болницата все едно отивах на свиждане. Единствено умирах от желание вече да си видя бебето и да знам че всичко и е наред.
Виж целия пост
# 77
23 юни 2009, 11:42 ч.
Да, доста се страхувах, признавам си. Страхувах се, защото не знаех какво ме очаква, не знаех какво е да раждаш, въпреки че съм гледала и слушала много. Но не го ли изпиташ, нищо не знаеш.
Виж целия пост
# 78
25 юни 2009, 14:19 ч.
Не ме беше страх. По-скоро бях нетърпелива за срещата с бебче.
Виж целия пост
# 79
25 юни 2009, 14:26 ч.
Страхувах се и за себе си,и за бебето.И това е съвсем нормално.Колкото повече четях,толкова повече сценарии се раждаха в главата ми и страхът растеше. 
Виж целия пост
# 80
25 юни 2009, 15:44 ч.
Естествено, че се страхувах. В рамките на здравословното. Не ми е пречело да спя 
. Не съм дебил някакъв да не ми пропука девет месеца. Когато ми изтекоха водите бях спокойна. По време на секциото бях спокойна. Овладяла бях страховете си.
Виж целия пост
. Не съм дебил някакъв да не ми пропука девет месеца. Когато ми изтекоха водите бях спокойна. По време на секциото бях спокойна. Овладяла бях страховете си.
# 81
25 юни 2009, 17:28 ч.
Въпросът към анкетата е страх от раждане,след това говориш за секцио и нормално.Питам аз анкетата за страх от раждане по принцип ли е или страх от естествено раждане?+ това страхът не произлиза от самото раждане виняги,а има и други неща.
Така поставен въпросът нито ми е ясен,нито има отговор за мен.
Виж целия пост
Много от бъдещите майки се страхуват от раждането и следват насърченията на лекари, които препоръчват оперативно раждане (секцио). Това води до голям процент раждания по оперативен път, с много по-големи рискове от нормалното раждане.
Страхът от раждането е разпространен в 10% сред англичанките, 12% сред испанките и 22% сред американките.
Искаме да разберем как е при нас - затова, моля ви гласувайте!
съгласувано с администратор.
Страхът от раждането е разпространен в 10% сред англичанките, 12% сред испанките и 22% сред американките.
Искаме да разберем как е при нас - затова, моля ви гласувайте!
съгласувано с администратор.
Така поставен въпросът нито ми е ясен,нито има отговор за мен.
# 82
25 юни 2009, 18:06 ч.
Да страхувах се умерено, гледах да се настройвам позитивно и да бъда спокойна.
Виж целия пост
# 83
25 юни 2009, 19:43 ч.
Да, беше ме страх, но не чак толкова много.Даже като влязох да раждам си повтарях:"Без страх, без паника,без стрес", ама нещо не ми помогна много позитивизма ми.
Виж целия пост
# 84
25 юни 2009, 20:22 ч.
Да страхувах се и от раждането и дали всичко ще е наред с детето.
Виж целия пост
# 85
25 юни 2009, 20:29 ч.
Да, страхувах се разбира се...Исках всичко да приключи по бързо и бебето и аз да сме живи и здрави
Виж целия пост
# 86
25 юни 2009, 22:29 ч.
Да, беше ме страх както от самата операция, така и дали всичко ще мине добре и бебето ще се роди здраво .
Виж целия пост
# 87
25 юни 2009, 22:30 ч.
беше ме малко страх , когато се оказа , че преносвам , а бебка въобще не искаше да се ражда .......
Виж целия пост
# 88
29 юни 2009, 07:30 ч.
И мен ме беше шубе, но много малко. Както казаха и другите мами най-вече за това да е ок бебонка.
Има и нещо друго, обаче. Докато бях бременна отвсякъде ме заливаха ужасяващи истории за това колко болезнено, мъчително и продължително е раждането. Всички "доброжелателки" бяха много описателни и ме гледаха със съжаление. Напук на тях аз имах много леко макар и продължително (12ч.) естесвено раждане без никакви шевове и изключително бързо възстановяване. Към 7мия час ми псотавиха епидурална упойка, но може би нямаше да има нужда. Възползвах се само, защото вече бях извикала екипа по анаестзия
За следващия път мисля да съм без упойка.
Сигурна съм, че има наистина ужасно мъчителни раждания (и причината май най-често е в нескопосания лекарски екип). Но трябва да признаем, че има и голяма доза преувеличаване с цел изтъкване на героизма си. И ако това минава пред съпруга и свекървата, то пред бременна приятелка или позната е крайно неуместно. Затова при всяка една среща дори с малко познати бременни момичета им разказвам моята история и им споделям, че болката и страхът са толкова големи, колкото им позволиш да бъдат.
Виж целия пост
Има и нещо друго, обаче. Докато бях бременна отвсякъде ме заливаха ужасяващи истории за това колко болезнено, мъчително и продължително е раждането. Всички "доброжелателки" бяха много описателни и ме гледаха със съжаление. Напук на тях аз имах много леко макар и продължително (12ч.) естесвено раждане без никакви шевове и изключително бързо възстановяване. Към 7мия час ми псотавиха епидурална упойка, но може би нямаше да има нужда. Възползвах се само, защото вече бях извикала екипа по анаестзия
За следващия път мисля да съм без упойка.Сигурна съм, че има наистина ужасно мъчителни раждания (и причината май най-често е в нескопосания лекарски екип). Но трябва да признаем, че има и голяма доза преувеличаване с цел изтъкване на героизма си. И ако това минава пред съпруга и свекървата, то пред бременна приятелка или позната е крайно неуместно. Затова при всяка една среща дори с малко познати бременни момичета им разказвам моята история и им споделям, че болката и страхът са толкова големи, колкото им позволиш да бъдат.
Препоръчани теми