Как се възпитават децата да имат самочувствие и нужно ли е то в ранна възраст?

Тогава най-вероятно ще се компексира или самовглъби.

Според мене това е неправилен подход. Така се възпитава самовлюбеност в детето, а не добро самочувствие. Децата трябва да се насърчават да опитват, да знаят че ще се справят, а не  да ги идеализираме...... И още нещо според мене е важно да се научи да се приема такова, каквото е.

Дея, моят син е от подобен "сорт" деца- не е конфликтен и ако някое дете посегне да му вземе играчката сам я подава и после идва да ми се оплаче "Мамо, ... ми взе отверката, искам я!". Аз обаче смятам, че не е добре да го уча да се бие, дори да е за самозащитя. Вместо това го уча да отиде и да си я поиска любезно: "...., Моля те, дай ми отверката, защото аз си играя с нея". Засега, понеже още е малък аз отивам с него за кураж, понякога дори говоря вместо него. Ако някое дете го удари отиваме заедно да му кажем че така не е хубаво да се прави, не бива така, казвам и на чуждото дете че ако повтори ще го накажат. Дали действително чуждото дете ще го накажат не знам, но ако посегне пак да удря моето му хващам ръката (на чуждото дете, да) и го отдалечавам на 2 крачки с думите "хайде да си отиваш от тука, щом не можеш да си играеш както трябва" или нещо подобно. Рядко се случва да се стига така, апропо, защото когато отида да обяснявам ня детето че не е хубаво да се удря майката идва и ме подкрепя. Така сина ми вижда, че съм права, насилието над него е прекратено, научава се, че може да се справиш без да отвръщаш на насилието.
Иначе, за самочувствието смятам, че едно дете, което се чувства добре, уверено е че света е прекрасно място и че възрастните го обичат ще има добро самочувствие. Искам децата ми да са уверени в себе си и да са щастливи не защото са най-умни или най-красиви, а просто защото са си те, защото живота е прекрасен и защото знаят че са обичани Дали са умни и красиви те ще разберат сами, сами ще се докажат, аз просто ще ги възпитам да не се отказват и да знаят, че ако наистина искаш нещо можеш да го постигнеш, дори да ти коства повече усилия отколкото на някой друг.
За да постигна добро самочувствие така, както аз го разбирам често ги прегръщам и целувам (винаги, когато ми се прииска), често им казвам че ги обичам, винаги, каквото и да стане, дори когато не слушат, че всичко ще бъде наред, казвам им, че за мен те са най- прекрасните деца на света. И ги уча, че всичко могат да се научат да правят, просто им трябва повече търпение и постоянство.

Добре,насилието над него е прекратено,но ако детето ти е в друга среда,без теб,например на детска градина?Тогава кой ще го прекрати същото.Насилието не е част от ежедневието,но то ни спохожда.А това че синът ти вижда че се с него,не мисля че е много похвално.Защото утре това дете ще му се наложи да се справя все някак сам,и теб няма да те има.Тогава няма да има кой да обяснява на въпросното дете как ще е наказано,или набито,защото в дадена ситуация е било по "нахално"
Струва ми се крайно някак,да говоря вместо нея,да и казвам че "вратата е ниска и трябва да се наведе " Още повече пък за момче.
Иначе за това колко ги обичаш и са най-прекрасните на света,това всяка майка го прави и казва,защото го мисли..И за мен моето е най-най,така както за всички.Но не да отиде да бие съседчето и аз да я хваля колко е най!Именно това което е написала ♥ Doro ♥ одкрепям  
От яслата се научи да си остоява позициите.Ако не става с добро става с каране и бой.И нея я бият,но и тя бие.И предпочитам да е така,отколкото да е само тя битата.Когато не се прекрачват граници,когато не става с доброто и има нужда от самозащита,не се меся,напротив  

Сина ми не ходи на детска градина засега. Ако ходи бих го научила че когато има проблем с който не може да се справи сам трябва да повика учителката. Също както възрастен човек в аналогична ситуация би повикал полицай. И разбира се, преди това може да се опита да реши ситуацията сам- не като отвърне на насилието, а като блокира ръката на насилника и обясни че така не бива. Той вече се отпуска и прави сам забележки на децата- трябва да ти кажа че децата го слушат все едно възрастен човек им се кара. Изобщо-насилието в отговор на насилие никога не е добро решение. Но може да се научи да респектира без да бие. И в никакъв случай не го уча да се примирява- напротив. Не бих допуснала в никакъв случай синът ми да е бит, но ще го науча и на други варианти на самозащита, не само "бий, мамо че да не те бият тебе".
А за безусловната любов- нали правиш разлика между "обичам те, каквото и да направиш" и "може всичко да правиш безнаказано"?
Защото аз му правя забележки и дори го наказвам когато е нужно, и после му казвам че го обичам дори когато е направил беля. Напр. "мама те наказа защото хвърляш храна на пода, но пак те обичам, много те обичам, но ти трябва да се научиш да се държиш правилно и ако пак не слушаш пак ще ти правя забележки".

Не успях да прочета всички коментари, за това ще споделя собственото си мнение.На децата трябва да им се вменява, че са умни, красиви, изключителни, специални и вс.това до възрастта на 1ви клас, след това трябва да им е ясно, че трябва да се доказват по други параметри.Както е казано "По дрехите те посрещат-по ума те изпращат".Това е моето верою-не го натрапвам и не казвам, че съм успял във възпитанието на децата си родител.Просто се придържам към елементарната си максима.Ако и на вас Ви допада - Ок.

      Прекрасни думи!
      Както казва моят учител,винаги ще има някой по-добър(по-талантлив,по-умен,по-красив и т.п..) от теб!
      Важно е да се научиш да се възприемаш такава ,каквато си(това е истинското самочувствие),за да даваш най-доброто от себе си!
      А как детето да се научи да се възприема?Като ние го възприемаме(обичаме) такова,каквото си е!

Да си добричък не значи да нямаш самочувствие. Според мен то е необходимо на всяка възраст и не е чак толкова трудно за възпитание = просто трябва да си обичаш детето и да го насърчаваш в нещата, които обича да прави и му се отдават и да му помагаш в тези, които не му се отдават.