Ядосана съм

При поредното събиране със бащата и сестрата на мъжа ми , отново си тръгнах ядосана , унижена. Сестрата не престана да повтаря колко е слабо детето ми , как било със  светнали очи , нищо не ядяло , болно го изкара /а детето не е слабо просто не е някои бузест хипопотам/ няма на кого да е дебело. Това за 24 часа които бяхме заедно се повтори многократно. Постоянно хвалеше неините деца и внуци те били страхотни , хубави , всичко най най , а то изобщо не е така. Толкова грешки направиха дъщерите и , но не те винаги са прави . Бащата на мъжа ми се държа отвратително с него. Обвини го за нещо което не е вярно. Ние сме пренебрегнатите баща му дава големи суми на сестра му и тя посттоянно иска , и мъжа ми в разговор вметна че знае ,но той не иска нищо /за да не го правят на глупак/ А те викнаха че не било вярно не им давал толкова много . На нас нищо не ни помага, винаги си тръгваме празни от там и остави това ами и с болката че съм нежелана и не ме искат. Колко пъти е повтарял баща му ,защо не е взел друга ами мен и аз съм там. Сестра му изкара детето ми едва ли не ненормално, че на 1 год не можело да говори , ама сега и нейното внъче не може. И върха беше когато се прибрахме в къщи детето каза , че е чуло тя да казва на свекъра , че неиното внуче било по- хубаво от моето дете и детето ме питаше нали аз съм по хубава? Знам е всеки неговото е най хубаво , но никога не съм коментирала  кое дете е по хубаво Едното в случая му е внуче другото пра- внуче. Защо ще говори така зад гърба ни и детенцето ми казва тя не знаеше че аз я чувам и го каза.   Неможах да предам точно как се чувствам но ще стане много дълго.