Отзиви за НМУ Л. Пипков?

Моите притеснения са дали детето действително ще получи достатачно добра подготовка по всички останали предмети, тъй като не бих иската от сега да предрешавам какъв да бъде в живота.  Дъщерятна на мой познат е на 16 и има приятелки които учат там.  Според нея, в Л. Пипков  не ги учели на нищо освен музика, а колко добре ги подотвяли и по музика е също е под въпрос.  Понеже на децата там им било лесно, било пълно с наркомани. Чувала съм и че маестрото на детския радио хор също се изказвал отрицателно за нвото на обучение там. Как бих могла да проверя как действително стоят нещата там?

И моите притеснения са същите.  Аз нямам болни абмиции да правя дъщеря си музикант. Ако иска да се занимава с музика и след това - добре, но ако реши, че не иска да не се окаже неподготвена по общообразователните предмети,  дали в желанието си да я предпазя от пошлостта царяща навсякъде няма да я тласна към нещо друго. 

Май eleie2 много ясно е задала въпроса си или поне за мен е така.
Аз също взех да се питам дали е редно още от 1-и клас ,аз да реша каква да е тя.А наистина това си е муз.у-че и съвсен нормално е да се набляга повече на музиката.
Ще следя темата с интерес и за мен остава успокоението,че до 1 клас имаме още 2 години в които да мислим.
Успех

В предишното си мнение бях писала, че това е "училище" и нищо "училищно" не му е чуждо...
За френската гимназия  да не ви казвам какво говорят, че е училище за г....е и пр.......ки  ОГРОМНО ИЗВИНЕНИЕ ЗА ДУМИТЕ,
а за наркоманите съм чувала дори и за английската (І - ва) гимназия...
Но това не спира и деца да кандидастват, и родителите им да желаят да учат там.
Въобще ... кое училище е "нормално" . Вече си мисля, че "те такова животно у нас няма" ...
Всичко зависи от учителката, която води класа (независимо от училището) и паралелно с това - и учениците в този клас. Пиша от опит, защото в момента училището, в което учим е едно от (уж) най-добрите в София, но - уви - "пусти късмет" и с класна, и със съученици - дисциплината ужасна, да не говорим за нивото на образователен процес ... срам ме е дори да го напиша ...
Конкретно за музикалното - все пак това е специфично училище - наистина трудно е да се разбере дали детето иска да продължи да се занимава с музика ... нека да не забравяме, че идва "страшната" тинейджърска възраст  , когато днес е едно, а утре - друго ... Но поне това, което съм констатирала за себе си, че на не всеки се удава и да свири, или да рисува, или да бъде добър хореограф (т.е. танцьор) . Щом на децата им е интересно и приятно да го правят, защо да не имат една по-добра основа, това им е "+" , който им дава още един шанс в живота . "Четмото" и "писмото" (много общо го казвам) зависи не само от учителката, а и от нас родителите. Всички занем има случаи, в които една и съща оценка не отговаря на едни и същи знания.
С една дума - всичко зависи от нас ... но нека не изпускаме "+" , които не предлага живота (когато е възможно да не ги изпускаме) .

Ами, това е малко прекалено, наистина има деца отговарящи на това описание, (явно на твоя познат дъщерята има такива приятелки), те в което и чуилище да са няма нищо да учат. На зрелостните изпити има деца с отлични оценки, (а те се оценяват навън)  ,  за музикалната подготовка не може да се обобщава защото има примери на двата полюса.   Всеки ден съм там, наркомани не съм виждала , дори нормалните за всяка гимназия тийнейджърски нрави са  доста по-"обрани".

Категорично твърдя, че общообразователната  подготовка не се различава с тази на 99 % от училищата в София, която не е на особено високо ниво, но  това е друга тема.  А каква подготовка ще получи детето по музика и по другите предмети зависи от самото дете и от семейството му.

И за оправдание да вметна, че избрах това училище, не толкова защото искам да предреша бъдещето на децата си, а за да  избягам от лошата среда и лошото обучение  в едно " нормално" училище  в елитен столичен квартал.

А тогава къде е талантът на детето? Не трябва ли това да е първата и основна причина едно дете да учи в специализирано училище? 

Съгласна съм ... Но таланът е едва (да го наречем) 10 % , а трудът е 90 % , за да се реализира талантът ...
А труд трябва навсякъде ...
И наистина - външното оценяване е изложено на сградата на училището и се виждат резултатите на учениците, които "уж" учат само музика ...
И предлагам - постойте само 5 мин. и ще се види коренната разлика от кварталните училища - за отбелязване е, че наркомани не се виждат, както и др. "типове", няма и нецензурни думи, няма викане, тичане, една спокойна училищна среда ...
А и все пак - за да си в кондиция и да си готов за влезеш в час по инструмент или по солфеж (така обощено да ги наречем) ти трябва бодър ум - така че никой, ама наистина никой няма да търпи наркомани или др. типове да провалят часовете, дори знам че по отношение на дисциплината нещата са доста затегнати ...

Това се повтаря много често, но не го прави вярно. 90% труд не могат да компенсират само 10-те % талант. Крайно недостатъчен е и затова е пълно с посредсвени в професиите си.
По въпроса - и моето мнение е, че общообразователното обучение в музикалното училище изостава. Аз завърших много отдавна, по мое време приемът беше от 8 клас и въпреки това бяхме ощетени от общообразователни предмети. Което накрая не ни даде никакъв избор за реализация - можеше да кандидатстваме само и единствено с музика.
Сега приемът е от 1 клас. Мои приятели си дадоха децата и след като завършиха 1 клас ги отписаха и ги дадоха в обикновени училища. Едната майка беше начална учителка и много добре видя и прецени какво е обучението там. Говоря за Пловдив, но мисля, че навсякъде положението е едно и също.

Точно го казва Зла Вещица! Това за 10-те процента талант си го мислех, но се чудех дали да го напиша ,защото това означава да се подложи на съмнение нещо, което държи хората в добро състояние на духа.
Вярно е, трябва труд, но без талант пътят е много по-труден и не води кой знае колко напред. А талантливият човек обикновено е и достатъчно трудолюбив, защото талантът го кара да работи още, още, още...

Разбира се, че без наличието на неоспорим и ярко  изявен талант не бих  насочила детето си към НМУ, както и не бих направила компромис с общата му образованост и култура. За съжаление има родители, които не мислят така и  там (като навсякъде)  има деца ходещи на училище без домашни. Моите наблюдение обаче са , че най-изявените  в музиката деца са обикновено отлични ученици, а слабите "музиканти" са и слаби ученици.

Сравнението с "едно време " е неуместно защото до 95-95 г. специализираните училища учеха по   учебен план, в който общообразователните предмети бяха  с 30% съкратени като брой часове и учебно съдържание за сметка на специалните. Сега не е така. След 9 клас положението е друго, тогава се избират ЗИП и СИП   , които са 80% от седмичната програма и в муз. уч. те логично са музикални предмети. 

 Наистина ще бъде трудно ако детето поиска да следва нещо друго, но не и невъзможно (има много такива случаи).

Голяма част от добрите в инструмента си деца още в последните класове получават покани за следване в музикални академии в чужбина, избират ги най-добрите и именити преподаватели. Нашата музикална школа е все още под влияние на руската, която пък е най-добрата в света.

Сравнението с Пловдив също е неуместно, в началните класове определяща е учителката, а не училището. Във всяко училище има зле подготвени и неграмотни и силни и ученолюбиви деца (зависи от самото дете и от семейството му).  Моите впечатления за сега са от степента 5-8 клас, ако някой се интересува мога да бъда по подробна на ЛС.

Всички се страхуваме да не опропастим бъдещето на децата си с решенията си, но никой не е застрахован от това, посредствен лекар, адвокат или автотенекeджия също е лош вариант. Сред децата ни и съучениците им ще има и такива, дано нашите не са от тях, където и да учат.   

Хайде да не прекаляваме с думата неуместно. Казах, че давам пример от Пловдив, защото имам най-преки наблюдения, но съм родом от Бургас, естествено като съм учила в музикално училище и след това в академия имам много познати музиканти и имам информация от всякъде. Всеобщото мнение е, че се набляга на музиката за сметка на общообразователните предмети. Във всички класове.
Също така има много примери за добри музиканти и слаби ученици. Това, че детето е добро в една област не го прави автоматично добро във всички. Тъй като съм учителка в начално училище имам доста наблюдения по въпроса. Мога да кажа , че тази година едни от най-големите калпазани в 4 клас отидоха в музикалното училище. Двама от тях едва изкараха четворки по милост по математика, единият ако трябваше да му се пишат реални оценки трябваше да остане да повтаря 4 клас, но не мога да отрека, че детето е отличен музикант. И не е единстсвеният пример.

Нормално е да се набляга повече на специализираните предмати! Нали затова е специално училище, че и професионално! Някои деца още преди да завършат са почти или изцяло изградени професионалисти. Това, разбира се е в най-добрият случай.
Честно, имам познати и не много познати хора, на които незнайно защо им беше много важно децата им да започнат още от първи клас в музикалното. Те, децата едва бяха свирили или пяли по една година по читалищата (моля, разберете ме правилно, дълбоко уважавам всички учители в читалищата), още не е ясно дали няма да им мине меракът, обаче зор да ходят там! За мен най-подходящо е може би след седми клас, защото дотогава децата хем са натрупали основата в училище, хем са имали на разположение поне пет години за развитие като музиканти и певци и съотвенто са способни да решат дали в действителност искат това да е техният път, а и дотогава натрупват опит и по концерти и конкурси.

Моя близка преди 3, 4 години работеше в администрацията на училището. Ще я помоля да пише, дано се съгласи. Доколкото помня и тя това казваше, че часовете им по общообразователните предмети са по-малко за сметка на музиката и ако не се лъжа имаше проблем с матурите по този повод. Дано се включи.