Прибрахме се от голямото приключение! Първо, както бях писала, тръгнахме много късно и пристигнахме към 22.00ч. на мястото, където с "радост" разбираме, че мястото ни под дърветата е заето и нашите хора не са успели да го запазят до идването ни. Ева, беше адски нервна и уморена вече и плачеше неутешимо! В тъмницата нямаше как да търсим друго място в гора и се наложи да разпънем палатките при нашите приятели на плажа. Ужас... пясък, мръсотия! Както и да е, детенце заспа като пън, милото. На другия ден като пекна едно ми ти слънце
, направо откачих. Направихме една голяма шатра от брезент, за да има дебела сянка за детенце, ама пак си беше задушно! В палатката адска жега... къде да я приспя като тя иска да съм легнала до нея?! На хавлията на пясъка не щеше да заспи и туй то! И в тоя момент... спасителни гръмотевици в далечината, дойдоха едни облаци, чудничко. Заваля естествено, но не беше порой. Имахме за щастие голям найлон и си направихме от шатрата чуден заслон. И о, чудо, Ева заспа! Така до края на деня се радвахме на прохладно време и топла морска вода. Ева се чувстваше много добре, когато не пече адското слънце! Топнах и крачетата във водата, скара ми се, но не плака. Много и беше интересна водата и умираше от кеф, че има кучета наоколо. Така им говореше и викаше... даже пипна едното по носа и изпадна в екстаз!
И така... Ето малко снимчици:
http://picasaweb.google.com/shikimiki711/35062009?authkey=Gv1sRgCP2ErtaKgrKl4wE#
Софко, много мъчно ми стана за Вики
. Пиши как се развиват нещата, дано бързо се оправи кукличката. И Ева е 6400, но е само 62см., Вики май е по - висока? Давай и любими неща да си хапва, да наддава детето.manana, браво на Цецони, силен мъж е той! Много се радвам, че е добре вече, едно ми е свито като чета, че някое детенце е болно и се мъчи...
Не стига едната, че и другата изреди родата докато чуя заветното мама. Сега каката ни е на бабин дом и се изучават всичките й играчки на спокойствие, че то иначе каката не си ги даваше. Ама там веднага се настани в надуваемата кошара на малката и нямаше търпение да си тръгнем, чеда се шири сама в нея на спокойствие. И аз си мисля, че на морето ще мога да оставя мъничето там в нея, то ако успее да се вреди до нея ще е чудо.
... Браво за самообладанието и справянето!
... незнам какво е това чудо- алергия, реакция от Т, розеола на стари години...
... 



Аз определено съм от мързеливите, дето обичат всичко да им е подредено и предварително да се знае програмата. Като бях млада беше различно, но сега с две деца 
Също така се характеризира с нетипични обриви, които не сърбят и не дразнят, като изключим този по гърлото и устата. Та не е зле и теб да те погледнат в поликлиниката ви. Бързо да се оправяте с Вики
, а и двете не можем да се справим без това, ерго - отбиването е далеч, живот и здраве. Въпреки че и тя поразреди кърменията през деня в сравнение с времето, когато не ядеше твърда храна. Напълването на гърдите обаче много отчетливо си го усещам и понякога тя се е наяла от едната гърда, но аз съзнателно й бутам и другата, щото усещането за препълване ми е неприятно (тя мляко не отказва, мно'о ясно).