С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ? - 2част

    В къщи бях ,но става дума за първата вечер след изписването.Аз още не знаех кака ли съм или майка на детето     .това беше единичен случай,обаче като се сетя как ми омаза и ми осоли детето......

mimetooo това което е направила свекърва ти аз го правя на пилето преди да го сложа да се пече
Да е посмяла моята само да намекне за такива неща нея ще я сложа в печката
Малее тия жени...

Според моята свекърва аз не съм знаела какво  е майчина обич 
Не знае къде работя къде учех и тн.....
Много и е трудно да проумее ,че сина й е мъж и обича друга жена освен майка си
Като и казал по телефона ,че ще имаме момиче тя му отвърнала:"Браво маме,момичетата обичат повече бащите си...."
Опитва се да привлича внимание като се прави на болна(умираща) или сърдита,ама ей така от нищо и се надува ...
И т.н.... . . . и аз си мълчах ..мълчах мир да има ама ми писна един ден ,накрещях и се по телефона,и така
Иначе  и тя има колоритно изглежда,ниска и кръгла с мустаци,редки малки зъбки, накъдрена бяла коса ,много яде и се маже ,от всичко разбира:sick:,ама на мен разправя един ден :"Сложи си малко грим ,че си като измита "

Дразнила ме е да,и то много,но когато живяхме заедно.Сега от разтояние се разбираме прекрасно 
Истината е,че младите семеиства нямат място при свекърви,тъщи и т нат.

Моята е уникален селски кукумицин, имам цял набор от селска простотия приложена на детето зад гърба ми, но чашата преля, когато ми направи забележка
- Не е хубаво да се радваш на детето, плюй, ще го урочасаш! Те майките най- лошо урочасват! На една позната така й умря детето"
Най- много ме дразни мнението й :
-То що ще го казват старите хора, ако не е така. Аз нали така си отгледах децата.

Е на това изказване не знам какво да кажа 
Да не си посмяла и да го прегръщаш,целуваш и галиш - не е на хубаво...

Ох, ужасни са тези свекърви! 
Все се месят, все акъли да дават, защото били с повече опит. Ами ние младите толкова ли сме глупави? И защо не могат да разберат, че идва един момент в живота на нейния син, че трябва и той да направи семейство. Защо го искат  само за себе си? 

Като четох, повечето от снахите са с малък опит като такива. Аз може би съм една от най- старшите Снаха съм от 22 години. През 18 от тях се опитвах да не й обръщам внимание и да си гледам семейството. Ако се изискваше нещо тя да помогне, винаги казваше колко е уморена и болна- тя е строила работила, работила. Когато искахме да излезем със съпруга ми, а децата бяха малки тя винаги отказваше, все имаше някакви други задължения, или е много уморена. Преди 5 години се разболях и буквално ме чакаха всеки момент да се случи най- лошото. Майка ми и съпругът ми си разпределяха времето да са покрай мен и да ми помагат да се обслужвам. Децата ми бяха още малки и имаха нужда и за тях някой да се грижи. Свекърва ми беше много заета и " незнаела", че съм била толкова зле и се нуждая от помощ при условие, че съпругът ми всеки ден ходеше до тях. След 2 мес. в болница, трябваше да мина на специална диета, тя отново "не знаеше" нищо за това, не си направи труда да разбере какво трябва и какво не трябва да ям, така че не си правеше труда да приготви нещо за мен като отивахме при нея. При условие, че аз съм единствена снаха, защото има само един син, тя е убедена, че сме задължени да се грижим за нея. Тази есен се наложи да я оперират и трябваше някой да се грижи за нея в болницата- при липса на друг , това да бях аз. Гледаше ме учудено като й казвах, че реално аз нямам задължения към нея по простата причина, че тя не е положила никакви грижи за мен, когато аз съм се нуждаела. И всичко каквото правя за нея, е от любов към сина й, а не задължение към нея. Тя беше човека, който ми каза няколко часа след второто раждане, че какво толкова като раждането е било рисково нали е пак момче , за протокола- тя чакаше момиче. Сега си стои при мен, аз продължавам да се грижа за нея, но вече не мълча и натяквам за това което ми е причинила. Хващам я на моменти да раздава нареждания и на децата ми, което още повече ме вбесява.

Много воля се иска за това което правиш skrejanka7777 , аз не бих го направила дори "и от любов към сина й."..поне така си мисля.

Не искам да прозвучи като заяждане, но някои казват, че свекървите им са селяндурки, простачки и т.н. и в този дух са си отгледали децата. Та в този ред на мисли тези деца, възпитавани от тези жени, имали за пример селяндурщината им, сега са вашите мъже. Не се ли притеснявате, че рано или късно мъжете ви ще заприличат поне малко на майките си? Аз ясно виждам в съпруга си разбирания и възприятия, които свекърва ми му е предала възпитавайки го. Слава Богу тя е чудесен човек и съм сигурна, че ако не беше, а беше някоя ужасна, нервна, невъзпитана леля, то и съпругът ми нямаше да е галантният, забавен и открит човек, в който се влюбих. Та иска ми се да разбера как се получава това- ужасни, груби, прости и малки хора, раждат, отглеждат и възпитават деца, които са абсолютна тяхна противоположност, щом сте се влюбили и сте създали семейство с тях. За мен средата, в която е отраснал човек и генетичното наследство са определено изключително важни, а тук чета, че горният пример е напълно възможен и дори често срещан. 

Точно това се канех да попитам и аз...

А я си помислете, че тези жени дори не са си правили труда да си гледат собствените деца? Нали все пак имат и бащи, баби и дядовци. Моя съпруг в по- голямата част от живота му е гледан от свекъра ми, бабата/ на свекърва ми майката, която беше страхотен човек с прекрасни разбирания за живота въпреки напредналите си години/ и от детската градина. Свекърва ми дори не беше къпала сина си през целия му живот, незнаеше дали е карал шарките и т. н. Тя не обича да готви, единственото което обича да прави е плетивото. Основно плете за себе си.

И аз виждам в мъжа ми неща,които ги виждам и в родителите му.Но по темперамент и характер,като личност,се различава много от тях.Като имаме предвид,че повечето време като деца не го гледала тя,от 15 годишен е учил и работил все някъде извън техния град....

skrejanka7777, чувала съм много такива истории, много от тях са преуверичени, този тежък случай, който ти описваш е изключителна рядкост, а тази тема набъбва изключително много и то имено с такива "лоши по природа" жени и мили, внимателни синове

Не знам защо смятате,че задължително всички деца трябва да са копия на родителите си.Аз съм отгледана от 14 годишна само от майка ми.Но!Тя е домакиня-чистница,аз не съм.Не обича и се страхува от всичко,ако то не е куче или коте.Аз имам и плъх,и змия вкъщи.
Ако тя е математик,аз съм художник.Тя има само един интерес-дома,а аз имам изключително много.Мога да продължавам до утре.

Не ми се пише, че напоследък се виждаме рядко и нещата са поотшумели.. Но много ме обиждаше отношението на мъжа ми. Когато имах проблем с нея споделях го с него и го молех да поговори с нея.. Защото тя има навика за най-малката забележка да вади един плачлив глас, което мен ме изкарва извън нерви, а започне ли някоя жена да говори, все едно ще се разплаче, мъжът ми веднага започва да я защитава. Хубаво, но минават месеци и той все още не е говорил с нея "тя не ме слуша няма смисъл да й казвам". Накрая веднъж й го казах и аз, тя извади плачливия глас, аз се ядосах и започнах разпалено да й обяснявам. Не съм се карала, но "разпалено" го описва добре. Резултат - мъжът ми започва да ми крещи на мен защо й говоря така.

Слава Богу, направи и няколко направо мили забележки, задето говори как детето ми "все едно е нейно" (за сведение - тя неведнъж е разказвала как майката е една и не иска снаха й да я нарича 'майко') и му говори "на мама момченцето хубаво". Макар че след това, когато не знае, че чувам, го е казвала пак.

Не мога и не искам и аз да се правя че ще плача, за да го поставя в ситуацията да избере кого да защити. Но докато аз съм твърда, а тя плаче - винаги ще е тя, дори да знае че не е права, ще я защити. Но той просто казва "на мен не ми пречи" и си измива ръцете, хем сам ме оставя сама да се оправям с нея, хем после аз съм лошата