С какво ви дразнят най-много СВЕКЪРВИТЕ? - 2част

..ей, нямат край тези изтории със свекървите
Направо взех да се плаша аз каква ще бъда 

Китана ти е казала - успокой се, може би трябва за определен период от време да игнорираш всякакви разговори с него за нея.
Прави се, че не ти пука, че живота си продължава и че не те интерисува дали ходи, разговаря, слуша и т.н. майчето си.

Много е кофти - знам го от горчив опит

...Понеже имам подобен проблем, а имам и приятелки с такива проблеми съм разбрала едно:
 Всичко зависи от това колко се влияе мъжът от майка си.
Има случаи, когато напористите майки са отрязвани категорично от синовете си и макар да живеят наблизо са предупредени, че без покана свекървата е само до вратата.
 Тогава семейството върви.
 За мамините синчета, които чакат всеки ден мама да им шушне какво да правят, пък дори и от 400 км.... надежда няма.
  Само не мога да разбера какво очакват майките им, когато ги разделят с жената.
Да бъдат с тях до гроб, или да чакат одобрената от мама принцеса, която никога няма да се намери...

siqna,
 Сетих се и още един в известен смисъл и смешен и жалък случай:
   Свекърва не одобри снаха си, защото нямала висше образование.
Мацката си е доста оправна и без висшето, но свекървата по всякакъв начин искаше да се разведат, защото тя не е за него.
 В началото и двамата много се държаха, но в един момент жената не издържа.
Свекървата ги манипулираше финансово и т.н.
Жената не издържа. Бяха почти пред развод, когато мъжът се разбиля. Дадоха му група инвалидност.
Тогава свекървата тръгна да търси приятелите им и да казва:
"Говорете й, да не се разведе с него, да не го остави в такова състояние!!!"

И как завърши историята?

Ха! Моята пък е пълна противоположност!!! Като ме видяха, казали че не съм за тях. Защото не съм от село, а майка ми е лекар, баща ми -учител. Направиха ми още първия път забележка, че не ям сланина, защото кой щял да копае на нивата /ако нямал сили/. Заявих им, че нямам намерение да копая  /сега да бяха ми казали, щях с удоволствие да приема, то копането си е фитнес и умирам за такава работа, ама тогаз бях на друг акъл/. Та, моите родители били образовани и не били за тях!

Почти същата работа.Що не съм яла това,що онова(капризна гражданка такава ),а аз мога да ям почти всичко,но като ми изпържат палачинки в свинска мас и лекинко се потрисам .
В началото "Що не дойдете? Градината има нужда от прекопаване" . "Ууу да знаеш ,много голяма градина,много работа."После,като се появи етърва ми ""Тя етърва ти толкоз ми помогна с доматите.Много работно момиче".Е да,те с девер ми са на 50 км и са всеки уикенд там и дете нямат.Аз дете,което да лангъркам 300 км нямам.
Така си мислех тогава аз.Прясна ,прясна снахица.
Сега си се гледат там и съвсем ни оставиха на мира,за което съм особено благодарна.Почвам да си мисля,че ги обичам. 

Правилно са казали момичетата, първо се успокой защото в състояние на яд,тревожност и безсилие се правят големи грешки и после трудно се поправят.
От моят скромен 6г. опит съм разбрала че е много важно как той реагира и ги вижда нещата. Това че усещаш промяна в отношенията
по м/у ви не е добре. Явно се подава на влияние и приказки,от това което съм прочела и видяла с очите си и изпитала на гърба си,повечето се опитват да "играят" на тънките струни. Чувство за вина, синовен дълг,болнавост и т.н. и т.н. От тук следват ,/примерно/ "Ето ,тази те замъкна на 400км далече, аз/ние сме зле,болни и лекарства няма кой да иде да ни купи" и заваляват суперлативите.
Не е зле да намериш начин да му покажеш че той си има семейство,жена и дете и отдавна трябва да е приключил тичкането покрай полата на мама. Накарай го да си преосмисли преоритетите.

"Накарай го да преосмисли приоритетите си"
Как става това? Питам, за да накарам моя мъж да спре да се влияе от баща си - супер манипулатор на високи нива, който не знам точно какво цели, още не съм разбрала за 8 години, но винаги е 2-3 крачки пред мен. Винаги трябва да е неговото, иначе е сърдит, цупи се и трови живота на всички. Бившата му жена (биологичната свекърва) и настоящата му жена (де факто и тя свекърва) не трябва да се виждат - защо и аз не знам, но трябвало да се съобразявам, за да е мир празнуваме по 3 пъти рождени дни, на Коледа и Великден търчим от едните на другите и сме все виновни ... Отгоре на всичко размахва като морковче пред магаренце два апартамента и мъжът ми се връзва понякога много яко.
Аз също ще бъда свекърва (и тъща) но не знам защо да трябва да се меся в живота на децата си, не го разбирам това.

Да го кажем така: защитата понякога е безполезна и това,което има ефект ,е нападението.
Т.е. ,да не ме разберат грешно някои хора,ще кажа,че трябва да престанеш да се защитаваш (в което се включва и отстъпване),ами да поемеш инициативата в свои ръце .

хахаха perunika , ти ме уби.
Моята свеки е невероятно хубав човек.Никога не ми е повишавала тон , нито ми е правила забележка.Дори и този момент, когато се бориме за детенце една лоша дума не е казала ,а живеем на едно място .Понеже е педиатър /пенсионер вече/ наскоро каза че когато стане баба ще си купи най хубавата слушалка да преслушва бебето

.Ако знаех и как щеше да е супер. Засега се правя, че не съм разбрала че е обиден някой, докато не ми го каже в прав текст. Не обичам да се обяснявам и не го правя, но проблемите си остават нерешени, а по моему не могат да се решат, докато свекърите не поискат

Как така "как"?Ето къде е ключа от палатката:
Какво значи свекърите да решават всичко?!Съсипвате си отношенията с мъжа така.
Той като е видял,че при теб отпор няма,е решил,че може да си прави каквото реши-в случая да слуша родителите си.А те,от своя страна,решават(и с право) ,че ти глас нямаш.
Семейството на мъжа приема почти винаги(да подчертая думата "почти") момичето за "длъжно",за някой,който трябва да се подчинява.И се почва с натиска и месенето в семейните отношения.Затова момичето е това,което трябва да си извоюва мястото.Не е така със семейството на момичето и неговото отношение към зетя.
Не само при кучетата има йерархическа стълбица.Човека също живее така. Като попаднеш в глутницата гледаш да си извоюваш първото или най-малко второто място.Зависи от този,който е преди теб.

Да допълня при нас как беше: в момента,в който бях представена,се почна и този натиск от страна на семейството на мъжа ми,това месене във всичко,че и в мои лични работи.След като дойде детето стана по-лошо .Натиск,опити за манипулация чрез вменяване на чувство за вина( "обидена съм""болна съм" и прочее ).Доста дълго време отказвах лекичко,или противоречах съвсем любезно ,изобщо се държах доста добре.В замяна натиска се увеличи,последваха много жестоки подигравки(не говоря само за словесни обиди,а за нещо много повече) и реших,че всичките съвети,които майка ми ми е давала(мълчи си,бъди добра,недей да си показваш рогата,които всички знаем,че имаш) са абсолютно грешни.Почнах да се сърдя чак на мъжа си,защото от време на време го даваше "пас".Разбрах,че той просто изчаква моята реакция.И реших,че аз не мога повече да издържам на тея подигравки и взех нещата в свои ръце.
Когато свекървата видя,че не може да ме натисне,се опитва известно време(понякога грубо),но я отказах набързо.Сега дори не ми се обажда и изобщо съм страхотно спокойна.Когато разбере точно как да се държи с мен,сина си и детето ни,тогава можем да си помислим за някаква по-близка комуникация.

Китана, аз просто не обичам конфронтацията. Съветите за семейството, как да "гледам" мъжа си, как да възпитавам децата си (когато сме на гости у тях - те не трябва да пипат нищо, не трябва да се гонят и ако може да седят на дупетата си и да не говорят ще е най-добре) ги изслушвам, казвам си мнението понякога, но обикновено просто ми минават от едно ухо в другото ... Не допускам много намеси, но това за празниците просто не мога да го реша аз - когато на изписването на първата им внучка поканих и двете свекърви, втората не дойде и не се обаждаха сума време, защото били обидени ... и оттогава се започна това таралянкане на деца на обяд при едните, на вечеря при другите, освен когато просто заминен за празниците и се обаждаме да честитим. Ето сега предстои РД на сина ми и аз се чудя на кой ден кого да поканя...

Това,което правят те,също е конфронтация.
Аз не виждам друг начин за справяне с хора,които ме мислят за длъжна за всичко и ме карат да им ходя непрекъснато по свирката.(в случая това "аз" си "ти")
Ако някой може да каже друг ,ефективен начин за справяне,ще го изслушам с интерес.
ТИ трябва да решиш кога,къде ,как,какво ще се яде.
ТИ си домакинята вкъщи.ТИ си майка на това дете.

Явно си по-мек човек(което изобщо не е лошо по принцип,не ме разбирай погрешно) и всеки гледа да вземе колкото може да носи от теб.Ти трябва да решиш дали ще си промениш отношението към нещата ,дали ще отстояваш своите решения,или напротив-ще се оставяш друг да решава вместо теб .

В повечето случаи се касае за манипулатор. Няма значение кой от родителите ще е. Дали ще са сърдечни кризи, "тежки" болести, "кърска" работа, вменяване на чувство за вина - няма значение. Целта на манипулаторите е една - да продължават да ръководят живота на децата си и да не "губят контрол". Обаче всеки манипулатор може да си намери майстора.  В случаите подобни на твоя, основно вината е на синовете. Не си ти тази, която ще се конфронтира. Ти просто трябва да правиш това, което смяташ, че е добре за твоето семейство. Съпругът ти е този, който трябва да реши драмите на баща си и бабите. Той е човекът, който трябва да се противопостави на властния си баща. 

пп: Китана е напълно права. Колкото си по-отстъпчив - толкова повече ти се качват на главата.