Германска нова медицина - 4 част

Само името се сменя, а не целият сайт!

Избягване на т.нар. „порочен кръг” (дяволски кръг)


В моята книга „Завещание на Новата медицина”  аз описвам порочния кръг като един опасен механизъм, който се проявява като рецидиви и нови последващи конфликти, комбинирани с психическо самоизграждане, всички от които са причинени от лекари, предизвиквайки паника след паника, така че пациентът отново и отново се връща обратно към конфликта си. Това не би трябвало да се случва. Не се случва с животните например, тъй като диагнозата и прогнозата не могат да им предизвикат паника.

При нас обаче, съществуват порочни кръгове, от които е трудно да се освободим, защото те стартират курса си автоматично.

Пример:
Пациентка позволила да ѝ се ампутира гърдата, тъй като имала възел, който спрял да нараства, защото конфликтът ѝ бил решен, но ѝ пречел. Аз я посъветвах гинекологът да ѝ направи само изрязване на възела, а не на цялата гърда. Обаче той спорел с нея и я убедил, че трябва да се ампутира цялата. Когато излязла от упойка тя не преживяла конфликт, защото се била съгласила на ампутацията. Шест седмици по-късно тя облякла фолклорната си германска носия. Както стояла спокойна пред огледалото тя се стреснала, тъй като лявата гърда липсвала. Предната част на носията не била запълнена и не стояла добре. В този момент тя преживяла конфликт на обезобразяване от страната на ампутираната лява гърда. Междувременно започнала да се развива и меланома. С това започнал порочният кръг (дяволски кръг): всеки път щом погледнела меланомата, тя се чувствала обезобразена и опетнена. Меланомата продължила да расте. Продължил и порочният кръг: тъй като пациентката се чувствала обезобразена от лявата страна на гръдния си кош (което може да се случи и като ДХС, когато за пръв път се е видяла в огледалото), тя преживяла конфликт на самообезценяване за тази област. Съответният орган (в случая част) за този конфликт са ребрата, лявата половина на стернума. Намерили хирург, който имал куража да направи изрязване на меланомата с кожна присадка без да наранява периоста, въпреки остеолизите на стернума и на ребрата. Операцията била успешна, но пациентката получила огромно подуване на периоста на ребрата в областта, където била остеолизата и лявата половина на стернума. За щастие, тя се запознала с Новата медицина и разбрала, че това било само лечение на скелета, което можело да отнеме 8-12 седмици и че ще бъде болезнено, но не и опасно. За щастие, пациентката издържала всичко и се излекувала. Ако не е бил открит умния и разбиращ хирург, тя е щяла да умре в резултат на този порочен кръг.

Съществуват подобни порочни кръгове в природата, които дори имат смисъл. Например, много пациенти, които имат парализа, преживяват и конфликт на самообезценяване, свързан с частта от скелета на крайника, който те не могат вече да движат. За тях е трудно да се справят с първия конфликт; например, ако имат и остеолиза на бедрената шийка с последваща фрактура, тогава не само че вече няма да ходят, поради моторната парализа, но и няма и да помръдват изобщо, заради фрактурата на шийката на бедрената кост. Без значение колко жестоко звучи, но в природата този пациент ще бъде „храна за лъвовете”. За щастие при хората е възможно да се излезе от такъв порочен кръг, като се направи протеза за бедрото. Това не решава първия конфликт на парализата, но поне прекъсва порочния кръг.

Съществуват и порочни кръгове, които се дължат на неразбиране или намеса в лечебния процес. Основно полиартритът е хронично състояние, което се дължи на следния механизъм: пациентът преживява конфликт на непохватност, свързан с пръстите му, който засяга скелетната структура на дланта. Ако той реши този конфликт, ще се получи подуване на периоста на дланта, тъй като често има остеолиза близо да ставите. Отокът се появява там, където има най-силна устойчивост – в ставите на пръстите или на дланта. Това подуване кара пациента да се чувства още по-непохватен от преди и така, по средата на лечението си (т.е. конфликтът е решен, иначе не би имало подуване), той получава рецидив.

Рецидивът води до спадане на отока, но не защото е излекуван, а защото е в нова конфликтно-активна фаза, която образува остеолиза вместо рекалцифициране. С други думи, процесът върви на обратно. Ако подуването изчезне и пациентът се чувства по-спокоен, той може да реши конфликта си. Решението обаче, отново води до подуване на ставите. Затова процесът продължава на приливи и отливи много години, докато накрая дланите се обезформят, което затвърждава останалите моменти на непохватност.

Налице е подобен феномен за всички остеосаркоми, особено често за коляното, т.нар. поли- или моноартрит или т.нар. ставен ревматизъм, например на коляното. Т.нар. остър ставен ревматизъм е лечебната фаза, засягащ точно ставата близо до костния сарком, който е предшестван от костна остеолиза в близост до костта. По време на смисленото подуване и деформирането на ставата, което е само временно, е възможно да се преживее рецидив на конфликта „невъзможност за игра, за спорт”, тъй като пациентът е неспособен да тича по това време. Споменавал съм, че в миналото нито един пациент не е умирал от остър ставен ревматизъм. Днес обаче, всички тези случаи се диагностицират като ставен остеосарком и смъртността е висока. От друга страна, ако пациентът не умре, той попада в порочен кръг, който от своя страна води до нарастващи деформации на коляното.

В Германската нова медицина трябва да бъдем много предпазливи. Всяка дума би трябвало да се премисля, защото всяка болестна проява може да предизвика нов конфликт и да въвлече пациента в един порочен кръг.

Думите „опасност от илеус” (запушване на червата, бел.прев.) може да предизвикат конфликт „гладна смърт” в момента на произнасяне на думите, както би могло да се случи и при карцином на червата, защото пациентът си представя, че храната няма да може да премине през червата и той ще умре от глад. Затова той ще получи солитарен аденокарцином на черния дроб в дясната дорзална област. Оттук нататък порочният кръг е затворен, тъй като всичко, което би се случило с червата за в бъдеще ще предизвика рецидив на този чернодробен карцином. Същото се случва и когато пъциентът е информиран, че може би ще се наложи операция за каквото и да е чревно или коремно състояние (дори и цезарево сечение). За много от пациентите това известие ще предизвика перитонеален мезотелиом, който представлява рак на коремния сак. Това е решимо, ако операцията е направена бързо и успешно, но може да рецидивира всеки път, когато има подобна опасност (т.е. страх от операция, ново цезарево сечение) и рецидивът може да доведе до нов перитонеален мезотелиом.

Асцитът, лечебната криза на мезотелиома, може сам по себе си да стане порочен кръг, като се свърже с първоначалния конфликт, което означава друга операция. Следователно, хирургът е „планирал” друга атака.

Всеки път, когато пациентът навлезе в лечебна фаза ще има асцит. Обзема го паника, паниката причинява регресия на асцита, решението на паниката води до асцит, който се връща като знак за лечение и този процес продължава, с голяма опасност от ескалация.

Пункцията на такъв един асцит също представлява порочен кръг. Когато лекарят съветва, че трябва да се направи пункция, за да се дренира течността, пациентът преживява тази пункция като нова атака срещу корема в истинския смисъл на думата. Той получава рецидив, който не се забелязва, тъй като е направена екстракция на няколко литра течност. Ако случаят не е такъв, пациентът ще забележи, че асцитът изчезва и коремът става по-малък, но не поради излекуване, а защото конфликтът рецидивира. Ако пациентът се успокои, рецидивът ще се разреши и вследствие на това асцитът значително ще се усили.

Тази ужасна серия може да продължи месеци наред, докато пациентът умре в този порочен кръг и най-вече, защото нивото на протеини в серума спада значително. Серумът в кръвта трябва да замести серумът в течността от асцита; пациентът гладува благодарение на пункцията на асцита.

Всеки един от тези доста логични процеси и опасности изискват от лекарите да имат едно здраво човешко разбиране, такт и способност за емпатия, както и висока степен на клинично познание. Точно тези видове порочен кръг ни показват, че тези сложни ситуации не би трябвало да се препращат към психотерапевтите, които се ангажират в терапията без да имат необходимото медицинско познание.


© д-р Рике Г. Хамер

Здравейте ! Случайно попаднах на темата и прочетих някои неща .Виждам ,че много хора работят по нея и много благодаря .Аз съм на 34 години .Имам две деца -дъщеря на 9 и син на 5 . Изкарах една напрегната бременност със сина ми .Моите родители  се разведоха през този период ,имах много трудни моменти с баща ми .сина ми се роди килогрем и половина в началото на 37 седмица .И започнаха моите страхове и промени -страх да не го загубя ,страх от болести ,страх че може аз да се разболея.Той по принцип по често боледува -карал е гнойна ангина ,пневмония ,възпаление на пикочните пътища ,уши -това все като беше по малък.Отначало изпадах в нервна криза когато се разболееше и ставах много напрегната.Аз имам мастопатия на лявата гърда и махнат фиброаденом преди около 7 години.В двете гърди имам малки кистички ,това лято си открих  и едно мастно образувание .Все си опипвам гърдите и изпадам в някакъв ужас от рак.Още повече ми се засилват страховете ,защото свекървами е оперирана -махнати са двете гърди и има рак на гърдата .това ми действа доста подтискащо.Имам и фобии и много страхове за болести ,за здравето на сина ми -най вече за него .С дъщерями нямам такива притеснения.Тя имаше леко заекване ,което е преодоляно ,тя е едно здарво дете .Има единствано от време навраме едно леко накашляне ,което успешно лекувам с хомеопатия.Най вече страховете ми са свързани със здравето на сина ми -той по принцип е здрав и леко минават вече болестите и се справя чудесно . И може би се притеснявам от болеста рак.Имам висока сетепен на тревожност ,относно здравето на дацата ми .

Много ти благодаря nenaatoa. Чета постоянно, но имам доста да наваксвам като гледам колко сте изписали досега:)
Видях, че е имало превод на "Да разберем алергиите", който в последствие е изтрит. Бихте ли ми го изпратили на лични за да прочета повече по въпроса (всъщност не знам кого точно трябва да помоля за това). Ще почета още малко и ще ви занимая малко по-подробно с моя случай.

Добре дошла в нашата темичка!!! Тя е тук именно, за да информира хората, но тъй като ние не сме специалисти в тази област, не винаги можем да дадем точен и изчерпателен отговор.
Ти явно имаш доста проблеми (като повечето от нас) и според мен първото нещо, което трябва да направиш е да се избавиш от страха. Това не е чак толкова трудно! Всяка майка се страхува за децата си, нормално е, имайки предвид ситуацията, в която живеем.
Ще споделя аз как се избавих от моите страхове и по-точно със страхът от болести. Когато човек не знае нещо, той се страхува от него! Преди една година и аз случайно попаднах на тази тема. Започнах да чета, но материалите бяха толкова малко, че не ми беше достатъчно. Прецених, че ако искам да знам повече ще трябва сама да се потрудя. Седнах и започнах да превеждам... Колкото повече четях, толкова по-леко ми ставаше, разбирах за какво става въпрос, нещата ми се изясняваха и постепенно в мен се настани едно спокойствие, една увереност, че нищо не ме дебне иззад ъгъла например, и че почти всичко в този свят зависи само от мен и по-точно от мозъка ми, от мислите ми и отношението ми към всичко, което ме заобикаля....

Препоръчвам ти да започнеш да четеш и съм сигурна, че спокойствието ще споходи и теб, ако си отворена да го приемеш.
Може да ми дадеш, ако искаш, имейла си на лични и аз ще ти изпратя материалите. Разбира се, може винаги да питаш тук, надявам се да можем да ти отговорим!

.

Тдон,
Ти си в констелация,в която не можеш да развиеш рак и да искаш.Ако излезеш от констелацията си чрез решаване на един от конфликтите,които имаш,чак тогава след определен,специфичен нов конфликт може да се появи рак,който обаче,както знаем вече всички, е част от биологична програма на организма за оцеляване и не трябва да се страхуваме от него.

Ненатоа,
Няма как да не се вьзхитя за пореден пьт от саможертвата и труда ти,който полагаш постоянно и който предоставяш за благото на всички.   

 

Затова продължавам....



Биологични конфликти в ембрионалната фаза


Човекът е независимо същество още от своето зачатие и като такова той живее през цялата филогенеза (еволюционното развитие, бел.прев.) по време на своя вътреутробен онтогенезис (индивидуалното развитие на зародиша от оплождането до раждането. Известно е на науката, че онтогенезиса повтаря филогенезиса, т.е. вътреутробното развитие минава през всички етапи на еволюцията, бел.прев.) Затова зародишът може да преживява биологични конфликти по време на цялата филогенеза – най-старите съществуващи архаични конфликти на управляваните от стария мозък органи. Защо да не може по време на повторението на филогенезиса в утробния онтогенезис, зародишът да преживее биологични конфликти? Може и ги преживява, и то като едно независимо същество!

Един от начините е да преживее биологичен конфликт, който не засяга майката. Друг начин е майката да изпадне в паника, като така свързаните с плацентата съдове се затварят и детето умира от глад. Майката разбира се, може да преживее и някакъв конфликт, но тя ще остане в положение на изчакване, до след раждането, защото бременността има абсолютно предимство. Това променя момента, в който детето в утробата ще изпадне в КА-фаза и ще се абортира, като че ли извършва самоубийство. Раждането започва, а бременността биологически е приключила.

Някои примери:

1.   Вътреутробен воден конфликт с териториален страх и конфликт страх зад гърба

Една млада акушерка, бременна в петия месец, плакнела инструменти на мивката в родилна зала. Тя била близо до бременна чужденка, която изпаднала в паника, защото не разбирала добре немски. Чужденката изведнъж започнала истерично да крещи и всички в родилната зала започнали да треперят. В този момент ембрионът в утробата на младата акушерка преживял едновременно воден конфликт и конфликт страх в територията. Ембрионът ще свързва водата с много голяма опасност, заради смразяващите кръвта писъци на бременната жена и заради миенето на инструменти от неговата майка под течащата вода и доловимото плискане. Вечерта акушерката имала леко кървене, което предвещавало помятане. Тя си останала вкъщи за няколко дни, докато нещата се успокоили; или поне тя така си мислела.

След завръщането ѝ в родилната зала и отново докато плакнела инструменти, тя чувала писъците на крещящата родилка, както и нероденото ѝ бебе. Кървенето се появило няколко пъти, отново предвещавайки помятане. В средата на шестия месец от бременноста тя решила да излезе по-рано в майчинство. Фетусът осъзнал това и повече не рецидивирал, така че биологичният конфликт бил решен.

След раждането детето имало киста на левия бъбрек и кашлица, която продължила известно време. Майката забелязала, че зрението му било слабо. За съжаление, лекарите успели да я убедят, че трябва да се премахне бъбрекът на детето и въпреки доброто му състояние да се лекува с химиотерапия.


2.   Най-разпространеният вътреутробен конфликт – „синдромът на циркуляра”

До този момент най-разпространеният ембрионален конфликт е „синдромът на циркуляра”. Вече имаме 30 такива случая. Неговият механизъм е следният:

Хората имат същият вътрешен код, както и животните. Мъже, лъвове и други хищници са споделяли една и съща околна среда в продължение на милиони години. Лъвският рев е алармен сигнал за нас; той е вроден и дори ембрионът го разпознава и става изключително тревожен.

Циркулярът звучи като рева на лъва и е сигнал за наближаващ хищник. В днешната цивилизация бременната майка е изгубила своите инстинкти. Без да се замисля тя би застанала до работещ циркуляр без да има представа, че детето в утробата ѝ ще изпита ужасна паника; то смята, че лъвът ще глътне майката, заедно с ембриона. В зависимост от момента на първото появяване на биологичния конфликт, от неговата сила и разбира се, от това как ембрионът е преживял ДХС, ще се появи моторна или сензорна парализа или и двете комбинирани, а често пъти и шизофренична констелация след раждането. Тя може да се случи ако детето е изложено и на други подобни заплашителни звуци, като например звукът от бормашина и това ще причини нов конфликт от другата кортикална страна на главния мозък. Съществува опасност детето да остане с тези два биологични конфликта в шизофренична констелация, ако нищо неподозиращите родители минават с бебешката количка покрай друг циркуляр например. В провинцията, в малките населени места, почти всяко домакинство има такива машини. Нашият мозък просто не е програмиран за шумовете от цивилизацията и ги асоциира с опасности, които са кодирани в него, заради филогенетичната ни адаптация.

3.   Случай на новородено с деформирано краче и диабет

Дете се ражда с деформация на долен крайник. От гледна точка на ГНМ това представлява висящо лечение = спастична мускулатура на левия крак. Направена му е мозъчна томография няколко дни след раждането. Имало е и втори моторен конфликт, за десния крак и ръка, както и диабет.

Детето се е съпротивлявало и е искало да избяга, защото родителите си крещели постоянно един на друг по време на последните месеци от бременноста. Произтичащата от това паника поставила детето в шизофренична констелация. То преживяло два конфликта в утробата:
1.   Диабет – конфликт на съпротива.
2.   Моторен конфликт на десния прасец с деформация след раждането, т.е. спастичност като знак за висящо лечение.

Рецидивите продължили, тъй като родителите продължили с борбата един срещу друг и след раждането.


4.   Смърт на бебе, поради увреждания вследствие на хоспитализация

Стомашна улцера в резултат на хоспитализация и наложена операция с всичките допълнителни увреждания, изстрадани без необходимост от дете на година и половина, причинили какхексия и довели до неговата смърт.

Мозъчната томография показала:
1.   Частична моторна парализа на дясната ръка, намираща се в решение;
2.   Конфликт гняв в територията (стомашна улцера) в решена фаза, продължаващо повръщане на кръв (хематемеза) в лечебна фаза.

Частичната моторна парализа (на дясната ръка) била в резултат на ваксинация против дифтерия и тетанус, направена на възраст 3 месеца и половина. По време на ваксинирането малкото момче било плътно увито в пелена и „ограничено”. То преживяла конфликт на „не съм способен да се защитя сам”, както и конфликт гняв в територията (обкръжението) със стомашна улцера.

Поради последвалата епилептична криза то било хоспитализирано в клиника и преживяло друг ДХС, нова епилептична криза с териториален гняв (и стомашна епилепсия в лечебната фаза), както и продължаващи рецидиви – влошаване, дължащо се на хоспитализацията, което в крайна сметка довело да смъртта на детето.

Биологичният език е недвусмислен и ясен – пуснете ме и ме заведете при мама! Този случай бе особено жесток, тъй като т.нар. експерт декларира, че майката, която имаше здрав разум, не била важна и без да се допитат до нея и въпреки моето възражение, нареди да бъде направена операция на детето, след която то умря.


5.   Мозъчни тумори при новородено

По време на раждането детето било заклещено в родовия канал за около 10 часа. Настъпила тежка хипоксия. Веднага след раждането била направена мозъчна томография. Детето преживяло конфликт на фронтален страх, териториален конфликт и конфликт гняв в територията (всички отдясно), конфликт страх отзад, освен това огнище в периинсуларната област на лявата страна, зрителен конфликт (изключително сериозен конфликт с тежък химичен дисбаланс), както и сериозен конфликт на загуба в дясното тестикуларно реле (за левия тестис). Всички тези огнища били определени като мозъчни тумори. Бебето се намирало в шизофренична констелация по време на раждането. Шест дни по-късно всичко било излекувано и едемите спаднали.

Можем да разберем страха и езика на бебето само когато реконструираме раждането възможно най-точно и се опитаме да си представим конфликтите и тяхното въздействие. Много мозъчни томографии на новородени, направени веднага след трудно и тежко раждане, показват същите проблеми. За щастие, мозъкът е млад, а черепът еластичен. Но „езикът на мозъка” е много бърз: възстановил се от страха при раждането.


© д-р Р. Г. Хамер

 

Едно голямо БЛАГОДАРЯ и от мен, nenaatoa
Изключително полезна информация 

Nenaatoa, браво на теб! Само този циркуляр.. нали е някакъв електрически трион, всъщност? И става дума за т.нар. Синдром на Даун?

От Уикипедия:

Циркуляра е машина, задвижваща диск с трионни зъби по ръба. Циркулярните машини се използват за надлъжно, напречно и смесено рязане на дървесни материали. На тях могат да се обработват трупи, призми, дъски, плочи от дървесни частици, шперплат и др.

наистина вие неприятно и заглушително; дядо ми все режеше по нещо и съм се наслушала доста като малка на село.

Очаквах да прочета нещо и за Даун, защото в Теорията за гените се споменава именно циркуляр, но тук пише за парализа и евентуална шизофренична констелация. Нямам представа каква е мозъчната томография на болен от Даун...

много благодаря за последния превод/както и за всички останали, разбира се!/   
отвориха ми се доста въпроси с него
дъщеря ми се роди преждевременно. с пневмония. томография не са и правили, но на ТФЕ имаше интравентрикулаарни кръвоизливи  и от двете страни. в последствие имаше проблеми с дясната страна - ръчичка и краче.
пневмонията е страх от смъртта/имам идея откъде може да го е получила/. двигателните проблеми са моторен конфликт - възможно ли е да е свързан със този страх от смъртта? кръвоизливите не са ми много ясни официалната версия е, че е страдала от недостиг на кислород, но аз нещо им нямам вяра.

Пишеш, че е родена преждевременно - възможно е да не е искала да излезе... Знаем ли какво си е мислело милото в този момент???!!!

без видима причина ми изтекоха водите. след раждането лекарите се изказаха, че се е родила преждевременно заради пневмонията. един вид, излязла е, за да я спасят най-вероятно не е искала да излиза, защото поради изтеклите води ми сложиха окситоцин за предизвикване на раждането. всъщност моторен конфликт може да е получила по всяко време - все пак беше в кувьоз.

а преждевременното раждане счита ли се, че се дължи на конфликт или не е задължително? питам защото и синът ми се роди даже по-рано, но пък нямаше никакви видими проблеми и всичките му изследвания бяха перфектни. както и моите. не мисля, че е случайно, че и двете ми деца са преждевременно родени, но все още не мога да открия причината...пък кой знае, може някой ден да се реша на трето и ми се иска да си изкара 9-те месеца
много благодаря за коментара nenaatoa

agneshka, много е трудно да се каже как бебето преживява определени неща. Крис е казвал, че например вродена ДЦП е вследствие на употреба на някакво насилие (за бебето) по време на бременността (напр. видеозоните, защото ги чували като много силен шум) или при раждането - натискане по корема, форцепс и т.н. А окситоцина бебетата може би го изживяват именно така - насилват ги да излизат и те "не могат да избягат".

Благодаря на nenaatoa  и Christian  за инфото .Ще почета по темичката.Отговарям сега ,защото ме нямаше няколко дни .