bebeto mi ne se rodi jivo

Благодаря ви за успокоението и подкрепата. Обясниха ли ви причината за прееклапмпсията? Аз имам първа успешна бременност от първия си съпруг, която изкарах без никакви проблеми, а втората завърши неуспешно заради прееклампсията. Може ли да се дължи на няккава генетична причина? Може ли проблема за тази прееклампсия да идва от втория ми съпруг? Отговорете ми моля ви, мн се притеснявам. Колко време ви беше необходимо за възстановяване и кога забременяхте отново?

Mitimama след като родих си направих пълни изследвания и ехография на бъбреците, защото моя д-р се съмняваше че е възможно проблема да идва от тях. Но се оказа, че всичко е наред. На всичкото от горе аз съм и с много ниско кръвно, а през бременността ми се вдигна до 200. Д-ра ми обясни че това по някога просто се случва и че изобщо не е задължително при следваща бременност да се повтори. Не се дължи на генетична причина, нито на големи кг. Аз забременях 48 кг, а като раждах тежах 52 и акушерките като идваха да ми мерят кръвното все се чудеха как е възможно да е толкова високо, защото по принцип при по-пълни хора  е такова. Забременях втория път след 4 години, но не защото е имало проблем заради преекламсията, а заради моя страх от следваща бременност. Трябваше ми време да се реша, защото въпреки че бебето ми се роди живо, беше  само 1600 гр и стоя 1 м в кувьоз. Не се притеснявай. Ще си мериш кръвното редовно, ще пускаш по-често изследвания за албумин и всичко ще е наред.

Анет, благодаря ти за разясненията и успокоението. наистина мн съм уплашена, но не искам да чакам повече от 6 месеца. Иска ми се по скоро да забременея и дай боже всичко да е наред. Просто не мога да повярвам как изкарах една първа бременност без абсолютно никакви проблеми, а втората ми беше кошмарна. За съжаление моето бебче нямаше късмет деа се роди живо, но се надявам следващия път всичко да е наред. Незнам дали ще мога да преживея втори  път кошмара наречен прееклампсия. Колкото до кръвното аз съм с 90/60, а през бременностт, когато ми откриха прееклампсия беше 160/100. Аз също не съм от най тежките-бях 50 кг., когато забременях, но вдигнах много накрая, когато вече бях с прееклампсия- на ден по 0,5 кг. В край на сметка като родих бях 65 кг и сега бавно ги смъквам. Искренно се надявам следващата ми бременност да не протича с прееклампсия. Аз също правя изследвания на бъбреците и другата седмица съм на ехограф. Какви други изследвания си правила?

Здравеите.Имам вьпрос.Отдавна не сьм писала и аз сьм с Хашимото.Бях бременна допреди 3 мес. и малко отгоре.Чак след 4мес. ми увеличиха дозата на 150 Лтироксин/а преди това бях  сьс 100 еутирокс/.ТСХ-8,15 след това ми увеличиха дозата на 150г ..2 мес. след това ТСХ-1,71,антитела941,4,Т3-3,94,Т49,30.При тези последни резултати бебето ми беше вече зле и знаех,че ще умре.Аз тогава бях в 6мес.,нямах води,пьпната врьв беше намотана много около врата то не се е хранило/вьпреки че ми правиха цяла сед. вливания/ и изоставаше с около1 мес. и половина-2 мес.В началото на 7 мес. умря в мен и няколко дни си стоях бременна докато се усетя/то много рядко се движеше/.Предизвикаха ми раждане,уж имах контракции ,13ч. се мьчих,подложиха ме на нечовешки прегледи,вьпреки че започнах да кьрвя на 3час.На сутринтта вече без никакви сили ме подготвиха за операция,но завеждащият размисли и реши да го вади вьпреки,че нямах разкритие.никога през живота ми не сьм била подлагана на такова мьчение.Крещях като луда и не можех да издьржа.Организма ми не беше подготвен и вьобще не ми се раждаше.а и как се ражда насила без разкритие мьртво бебе.Накрая си поисках упоика и мьчението спря.Спасиха ми живота по наи-грубият начин,2 кюртажа и много антибиотици.Изписаха ме всичко наред/вьпреки че бебето беше започнало да се разлага/,след няколко сед. отивам на преглед при личната ми гинекол. с  болки и хоооп,то не сьм била изчистена добре.След като ми се вьзстанови цикьла по естествен пьт се изчистих.А извадиха бебето цяла.Как пьк не са ме изчистили като хората?А правихме косулт в София вьв Фемина и доцент Димитрова каза,че вьобще не е трябвало да забременявам с моето заболяване.А аз давах кураж на други болни като нас,които искаха да забременеят.Вярвах,че няма да имам проблеми.          Извинявам се за словоизлеянието.                                      Извинявам се,че копирам.Престраших се скоро да следя темата.Припознах и историята си в някои постове.                            

От всичките мнения,които чух разбрах,че при повторна прееклампсия не трябва да се забременява,защото и родилката и бебето са в още по-голям риск.Т.е. аз не мога и не трябва да забременявам повече.благодаря на Бог,че си имам момиченце.Родих я 31 сед.,1кг,крьвно 190/210.И с двете бременности бях много подута-навсякьде.

Докато четох се разплаках... Имам си бебче от няколко дена и немога да си представя какво щях да правя ако я нямаше...
Мен ме приеха в родилното точно 1 месец преди термина в 13 часа с контракции и ми направиха тест и казаха, че имам мехур и не са ми изтекли водите. Вляха ми 3 банки за задържане, но контракциите ми бяха на 4 мин. Повиках акушерките те казаха, че ми няма нищо нормално е да ме боли, ще боли още повече, а в момента "не усещам нищо". Вече не издържах, казах че искам да се изходя и те ми позволиха след още няколко часа казах, че не издържам и пак "нищо ми нямало". Вече след 21 часа ме качиха на магарето и провериха за разкритие беше 5 см. Поисках си клизма и ме свалиха от магарето да се изходя...  Върнах се отново на магарето докторката точно влезна в родилното с цивилни дрехи сложи ръкавиците и ми каза " НЕ Напъвай", тогава напънах и тя каза "Започна се" напънах още един път и малката се роди точно в 22:10 часа. Не бяха подготвили аспиратора, в родилното нямаше контакт, в който да го пуснат, нямаше нищо подготвено и всичко стана "ей така". Разбра се, че водите ми са изтекли още преди да отида в болницата, тогава всички документи от приемането ми се преписаха и всичко се подправи все едно всичко е минало както трябва.
При оправянето на документите на бебето пишеше, че съм родила в 40 седмица и не е имало усложнения... Доктор не ме прегледа след раждането и ме изписаха без да ме погледне доктор.
Разминах се с едно шевче за което ми казаха, че конеца няма да се маха и искрено се надявам да е така.
Радвам се, че всичко мина добре въпреки всичко, което се случи онзи ден.
Тези доктори не трябва да имат права и не трябва да доближават болници.
И друго, което ме потресе беше когато видях, че когато сменят пампр на бебе по време на някой от турските сериали бебето не се подмива и го оставят наакано и напишкано....

Нямам думи с които да коментирам случилото се...

  къде се слу4ва това нещо,дайте гласност,не може така.
mouce_   кажи къде е и как така нямало контакт ,кажи и пиши да се знае....

  Боже Господи !!!!!!!!! И аз се чудя къде ли е това ?Нямам думи,направо съм потресена .Слава на Бога, че всичко е завършило без инцидент.Радвай се на детенцето си и благодари на Бог ,че в този момент е бдял над Вас!

Това нещо става в град Козлодуй. Малка болница. От части и аз съм си виновна защото не заминахме направо за гр. Лом където исках да родя, а отидохме в бърза помощ. Не знаех, че това, което усещах са контракции и отидохме, за да проверим дали всичко е наред. След като ме приеха ме увериха, че няма да родя и аз останах да ми долеят банките за задържане. После нямаше как да тръгнеме да пътуваме. Знаех, че е опасно да родя в тази болница защото това, което се случи с мен не е единичен случай. Майчето с което бях в една стая я изписаха без да я прегледат и дори не я попитаха как се чувства. След като аз родих ми дадоха две хапчета зя свиване на матката, а на нея не и бяха дали..
Най-важното е, че бебчетата ни са живи и здрави.
Съжалявам, че писах в тази тема, просто исках да споделя за немърливоста на лекарите.
Лекарката се казва д-р Димова.

А друго което бе стряскащо за мен беше когато лекарката ме прегледа при приеманито ми в болницата и каза, че бебето ще се роди с вродена инфекция понеже съм била вдигнала температура няколко дена преди това. Каза и, че е прекалено малка, за да бъде родена.

П.С Контакти имаше, но неможеха да разберат кой работи и кой не, на втория или третия опит откриха работещия.

Като чета тази история все едно сме страна от третия свят, Как пък
малко от малко, не си направят труда тези лекари да обърнат внимание
на бременните, все пак два живота зависят от тях ...

  Боже мой какви неща.......

Не случайно , след 1 аборт в късен месец, за мен лекарите са не спасители на човешки животи, а най-обикновени касапи............

Ето моята история много накратко:
Дълго чакана 5 години бременност, след инвитро процедура.
Изтекли води в 26та седмица.
Затвориха ме в една стая сама, включиха ми системи за контракции.
Болки. От мен изтичаше всичко - урина, води. Нямаше кой да ми сменя подлогата. Плувах в секрети.
След 2 часа се появи """""т. нар. лекар"""""
Извади една ръкавица,...докато разбрах какво става, той бръкна в мен...пищях...
Дойде една санитарка, казаха ми да се изправя, от мен висеше нещо, пипнах го , беше много гладко..
Вече не чувствах физическа болка, бях в шок. Накараха ме да седна върху бебето си и така ме закараха до манипулационната. Това беше нечовешко..гавра..извращение..но явно за тях е нормално..
Качиха ме върху магарето, попитах какво ми виси, казаха - един крак - голяма работа, хайде напъвай. След малко ми биха упойката...
Събудих се САМА пак в същата стая. Първоначално виждах червени дяволи по стените - явно някакви кошмари от упойката, после като взех да ставам адекватна си опипах корема, дали са ме рязали - не бяха.
След това усетих недостиг на въздух и мого ускорен пулс. Задушавах се.  Помислих че е от щит жлеза, защото имам заболяване. Успях да звънна на моя """"т. нар. лекар""" . След броени минути пристигнаха други лекари и ме откараха в КАРИЛ където се бориха за живота ми. Ако нямах gsm...незнам...
Диагнозата ми беше белодробна емболия.
Лежах неподвижна 10 дни , в същата стая където родилки след секцио приемаха поздравления. Направиха ми втори кюртаж. Раздвижиха ме успешно. От едната болница, направо отивах в друга, където да лекувам емболията.
И това отмина.
Направих още операции, друго инвитро - успешно.
Бременността беше трудна - борба за всеки изминал ден.

Сега гледам как спи до мен малкото ми ангелче.
Благодаря на Бог, че се роди момче.
Онзи кошмар понякога се връща и никога няма да го заравя.

Желя ви сила и здраве!
И знайте, щастието е там, то ви чака...

  ако може моля те пиши къде е това.Аз направо ве4е  къде живеем.........