Женени сме от 7 години. В момента съм бременна с второ.
Когато се запознахме, беше затънал в дългове. Започна да търгува с коли, понаправи някой лев, самочувствието му скочи до небето. Започна да излиза с бизнес- партньора си, вдигах скандал, кво от това, излизаше по дискотеки, аз вкъщи. Един ден намерих тел. номер на братовчедката на партньора. Пак скандал, спах една вечер при позната, после пак се върнах. Не след дълго започнаха да валят смс-и от колежка. Двусмислени и дразнещи. Не било нищо, тя със всички така се държала... Нaкарах го да и напише смс под моя диктовка, някакси изчезна от хоризонта.
Получава нова работа, нови колеги, празнуваме неговия рожден ден. Едната колежка точно в 12 става и започва да го прегръща, да му шепне нещо в ухото, да му пуска ръце. Всички са порядъчно пили, само аз и тя нищо не сме. Стоя като темерут и гледам. Цяла нощ беснея, той повръща, аз бърша. Красота. На другия ден ми казва, че съм луда и си измислям. Редовно контролирам служебния му телефон. Намирам честитка за РД на бившата му (уж са се разделили 2 години, преди да се появя аз). Накрая пише: "Моля, не ми отговаряй на този смс" и емотикон с намигване. Пак скандал, тръшкам телефона и го правя на парчета. Излизам да пуша, не мога да се успокоя, бременна съм, съвестно ми е, но не издъpжам. Гледам през терасата теродактила как си събира парченцата телефон и ми иде да вляза и да го удуша. На рождения му ден ставам свидетел колко свободно се държат колегите и колежките му помежду си. Научавам как хумористично е разказвал семейни наши истории и как са си умирали от смях. Сваля в мое присъствие продавачки и кoлежки, после с насмешка ме пита да не би да ревнувам. Колежката от РД одеве му звъня, пак ще пътуват заедно в командировка. Тя работи във филиал на 300 км от нас, но е от града, в който живеем. За не знам си кой път идва хем да се види с мaйка си, хем да пътува с моя в командировка. Казах му, че e 3адник, пак с насмешка ме пита дали ревнувам. Един ден в неделя беше отишъл във фирмата уж да свърши нещи набързо, а се прибра вечерта. Колежката, с която ще пътуват в командировка, разбрала, че майка и е болна от рак и той я успокоявал (тя работеше още в неговия филиал).
От една седмица не му говоря, само ако има нещо важно за детето. Мразя го. Аз съм сивата мишка, която чисти, пере, готви, гледа детето. Аз съм бременната, която при опит за интимна близот бива отблъсната, защото му се спи, а и коремът е голям. Вече една седмица всеки си седи в неговата стая, аз на лаптоп-а, той пред телевизора. Преди втората бременност правих аборт и въпреки, че се пазехме, пак забременях. Оставих го, за да не абортирам пак толкова скоро. Трябваха ми 7 месеца, за да свикна с мисълта, че ще имам втoро, мразех себе си и бебето в мен. И то заради всичко, което написах по-горе. Сега съм заникъде. С две малки деца, без подкрепа от никого, без пари, не знам до кога ще изтрая.
Виж целия пост
Когато се запознахме, беше затънал в дългове. Започна да търгува с коли, понаправи някой лев, самочувствието му скочи до небето. Започна да излиза с бизнес- партньора си, вдигах скандал, кво от това, излизаше по дискотеки, аз вкъщи. Един ден намерих тел. номер на братовчедката на партньора. Пак скандал, спах една вечер при позната, после пак се върнах. Не след дълго започнаха да валят смс-и от колежка. Двусмислени и дразнещи. Не било нищо, тя със всички така се държала... Нaкарах го да и напише смс под моя диктовка, някакси изчезна от хоризонта.
Получава нова работа, нови колеги, празнуваме неговия рожден ден. Едната колежка точно в 12 става и започва да го прегръща, да му шепне нещо в ухото, да му пуска ръце. Всички са порядъчно пили, само аз и тя нищо не сме. Стоя като темерут и гледам. Цяла нощ беснея, той повръща, аз бърша. Красота. На другия ден ми казва, че съм луда и си измислям. Редовно контролирам служебния му телефон. Намирам честитка за РД на бившата му (уж са се разделили 2 години, преди да се появя аз). Накрая пише: "Моля, не ми отговаряй на този смс" и емотикон с намигване. Пак скандал, тръшкам телефона и го правя на парчета. Излизам да пуша, не мога да се успокоя, бременна съм, съвестно ми е, но не издъpжам. Гледам през терасата теродактила как си събира парченцата телефон и ми иде да вляза и да го удуша. На рождения му ден ставам свидетел колко свободно се държат колегите и колежките му помежду си. Научавам как хумористично е разказвал семейни наши истории и как са си умирали от смях. Сваля в мое присъствие продавачки и кoлежки, после с насмешка ме пита да не би да ревнувам. Колежката от РД одеве му звъня, пак ще пътуват заедно в командировка. Тя работи във филиал на 300 км от нас, но е от града, в който живеем. За не знам си кой път идва хем да се види с мaйка си, хем да пътува с моя в командировка. Казах му, че e 3адник, пак с насмешка ме пита дали ревнувам. Един ден в неделя беше отишъл във фирмата уж да свърши нещи набързо, а се прибра вечерта. Колежката, с която ще пътуват в командировка, разбрала, че майка и е болна от рак и той я успокоявал (тя работеше още в неговия филиал).
От една седмица не му говоря, само ако има нещо важно за детето. Мразя го. Аз съм сивата мишка, която чисти, пере, готви, гледа детето. Аз съм бременната, която при опит за интимна близот бива отблъсната, защото му се спи, а и коремът е голям. Вече една седмица всеки си седи в неговата стая, аз на лаптоп-а, той пред телевизора. Преди втората бременност правих аборт и въпреки, че се пазехме, пак забременях. Оставих го, за да не абортирам пак толкова скоро. Трябваха ми 7 месеца, за да свикна с мисълта, че ще имам втoро, мразех себе си и бебето в мен. И то заради всичко, което написах по-горе. Сега съм заникъде. С две малки деца, без подкрепа от никого, без пари, не знам до кога ще изтрая.
.Само аз ли виждам, този колко е луд и ненормален 
И на децата ти не им трябва вечно лишсващ баща и вечно изтормозена и мнителна майка ...