Случката е следната: бяхме в кварталната градинка. По алеята затича детенце на около 1,5г. Майка му вървеше на около 10 метра. Зададе се момиче на 6-7г, каращо акумулаторна кола. Нещата станаха доста бързо - майката си извика детето, то спря пред колата, момичето спря, каза "Пречиш ми" и мина през детето. Буквално. То остана изцяло легнало под колата
Междувременно майката тичаше и викаше "Спри! Спри!" без никаква ответна реакция. Трябваше да вдигне колата, за да извади детенцето Слава Богу, на него нищо му нямаше, освен че беше стреснато.
Никой не очакваше, че голямото дете няма да спре. След първия шок, докато майката, трепереща, си успокояваше детето, се ядосах, хванах колата и се развиках на момичето с въпрос "Къде е майка ти?" Дотърча една жена, може би бабата, която никак не беше възрастна и го пита "Ти защо не внимаваш?" Момичето захленчи "Ама той..." За мен беше втори шок, защото очаквах да го подреди хубаво... Не знаех какво точно е видяла, И за съжаление не знаех какво да направя или да кажа Продължиха си с колата.
И сега ме е яд,че не постъпих добре Защото това дете не съзнава какво е направило и утре ще го повтори. Яд ме е, че не обясних на бабата какво е станало, абе, че изобщо нищо не направих
И ако родителите са безхаберни, все някой трябва да дава индикация на такива деца, че не постъпват добре, че има санкция...
Тук се шири мнението, че не е редно да се "възпитават" чужди деца. Ама, по дяволите, границата отдавна е мината и повечето деца нямат никакви критерии за правилно или не Не мислите ли